Обама праща топ-икономист да спасява Европа

Топ - икономист от администрацията на американския президент Барак Обама пристига в Европа, за да подпомогне процеса по вземане на решение за изход от дълговата криза. Лиъл Брандън ще има срещи с държавните финансисти на Гърция, Испания, Франция и Германия.

Причината САЩ да се задействат в това отношение и да потръсят начи на за подкрепа на Европа е в увеличаването на напрежението в региона заради политическата нестабилност в Гърция и заплахите за стабилността на испанската банкова система. 

САЩ притискат Европа по няколко направления, в това число и настояването за по-голям паричен принос на държавите от контитента в бюджета на спасителните фондове. Това е най-директният опит за намеса, която САЩ прави в Европа, след като бившият финансов министър Тимъти Гайтнър направи подобни визити в края на миналата година. 

Това е най-голямата съвременна криза, в която щатите не водят и се намесват директно. Вместо това вече две години те стоят встрани от процесите и окуражават европейските си партньори със съвети за това как да построят защита в случай на по-неблагоприятни събития. Такива са увеличаването на мощта на общите спасителни фондове, укрепване капитала на европейските банки и разгръщане на кредитния капацитет на Европейската централна банка, докато в това време се вземат мерки с дългосрочен ефект, които да оттласнат от дъното страдащите икономики. 

Потенциалният риск от това Гърция да напусне еврозоната и с това да бъде заплашена финансовата стабилност в региона и по целия свят, принуждава САЩ и другите нации да се подготвят за действия при евентуална такава глобална криза. 

Големият проблем в момента е, че банковият сектор на Европа може да не издържи на излизането на Гърция, коментира пред Файненшъл Таймс Едун Труман от администрацията на президента Барак Обама. 

Дори и ако новото правителство на Гърция приеме решение за оставане във валутния съюз, страната най-вероятно няма да е способна да изпълни обещаното пред Европейския съюз и Международния валутен фонд, в замяна на което й е обещана още финансова помощ. Това означава, че програмата за бюджетни икономии трябва да бъде забързана. САЩ, които са най-големият донор на Международния валутен фонд, ще играят все по-важна роля за това колко помощ ще получи Гърция. 

Американската икономика страда за трета поредна година, отчасти заради случващото се в Европа. Властите се опитаха да минимизират щетите като притиснаха банките да подобрят капиталови резерви и като стартираха суаповото споразумение, по силата на което Федералният резерв предостави евтини долари на централните банки в Европа. 

В САЩ обаче са все още притеснени от евентуалния негативен ефект, който американските компании ще понесат при влошаване на обстановката, както и от потенциалната реакция на инвеститорите. Бизнесът се колебае дали да инвестира, когато има толкова много несигурност от другия край на Атлантика, защото не са сигурни дали това няма да доведе до по-нататъчен спад на глобалната икономика, коментира през миналата седмица президентът Обама.