Пенчо Пенчев: Участвали сме в над 20 спасителни операции

Г-н Пенчев, преди 65 години, на 29 юни 1947 г. в 10 часа и 20 минути от пистата на Летище София излита самолет Ю 52 с пътници на борда за Бургас. Това е първият граждански полет в България, който поставя началото на гражданската авиация на България. Вие сте пилот, съдбата ви е свързана с развитието на българската гражданска авиация, били сте зам.-генерален директор на националния авиопревозвач Балкан, зам.-министър на транспорта, отговарящ за авиацията, началник на Гражданската авиация. Кога беше вашия първи граждански полет?

Първият ми граждански полет с пътници на борда беше през 1978 година със самолет Ту 134 . Аз завърших втория випуск „Гражданска авиация” на Военно въздушното училище в Долна Митрополия през 1977 г. . На рождения си ден, 8 април, се дипломирах.

Бихте ли сравнили времената на БГА „Балкан”, на Авиокомпания   „Балкан”, в която сте работили като пилот и като зам.-генерален директор, със сегашните времена на българската гражданска авиация?

Времената са различни. Тогава пазарът беше осигурен. „Балкан” беше втората в Източния блок авиокомпания. Летяхме навсякъде по света.  Компанията летеше по 56 дестинации в цял свят. След поредица от авиоинциденти и след авиокатастрофата с Ил 18 през 1971 г., с решение на ЦК на БКП беше създаден специален профил „Гражданска авиация” във Военно-въздушното училище. Аз завърших през 1978 г. и смея да кажа, че ние бяхме първи и единствени в Източния лагер, които създадоха висше училище за обучение на граждански пилоти.

Проявено е разбиране колко важна за безопасността на полетите при превоз на пътници, е  специализираната професионална подготовка на пилотите. Преди няколко години беше спряно обучението на пилоти за гражданската авиация в Техническия университет.

Спряна беше Държавната поръчка за обучение на пилоти в Техническия уневерситет, закрит беше и профилът „Гражданска авиация” във Военно-въздушното училище в Долна Митрополия. Малко силово и прибързано беше решено.

По времето, когато бяхте заместник генерален директор на „Балкан” и после като заместик министър на транспорта, отговарящ за авиацията, започнаха и бяха извършени важни реформи в българската гражданската авиация. Как оценявате сега това време?

От 1990 година до 1995 г., когато бях заместник-министър и началник управление Гражданска авиация, се смениха 6 министри, 6 министър-председатели и два парламента. Подхождал съм професионално към авиацията. Това беше много труден период, защото от гарантиран пазар в СИВ и Източния блок, ние трябваше да демонополизираме пазара, да се оборудваме с нов тип самолети, западно производство, да се въведат правилата, които са вече световни за авиацията. За да ви дам оценка за тия времена, ще ви кажа една стара приказка – че най-добрата оценка за един пилот е като се пенсионира и си сложи цивилна шапка  на главата. Това е оценката за безопасността на полетите.

Толкова труден период, свързан с всякакви катаклизми, ние го изживяхме без катастрофа. Говоря за граждански самолети, не за малки самолети.

Историята на българската гражданска авиация познава и големи катастрофи с граждански самолети.

Не е имало много катастрофи след като завърших през 1977 г. Имаше голяма катастрофа на 2 август 1988 година. Тогава се прикриха причините. Те бяха чисто технически - произволен удар на стабилизатора. Но тогава не можеше да се говори за технически причини на самолет съветско производство и приписаха вината на пилота. Това беше на 2 август, когато Тодор Живков трябваше да излита. В самолета имаше колеги, екипажи, малки деца. Тогавашният отряд 28 е скрил от Тодор Живков, че са излетели над трупове, което е истина, разбира се.

Тогавашният правителствен авиоотряд същият статут ли имаше както сегашния?

Не. Тогава той беше на пряко подчинение на т.н. УБО. А началникът на Отряд 28 беше заместник-генерален директор на БГА „Балкан”.

Кои от нещата, които мечтаехте да се променят в авиотряд 28, се случиха?

Когато поех правителствения авиоотряд, той беше пред закриване. А сега неговия диапазон на действие се разшири. Факт е, вчера докарахме почти изгорелия човек от Русе, днес пак имахме хеликоптерен полет за човек на командно дишане по искане на Планинско спаситена служба. Преди правителственият отряд беше на подчинение на министъра на транспорта, сега сме на директно подчинение на министър-председателя. Имаше големи спорове да бъдем към министъра на отбраната.

Но по-бързи решения се взимат , когато решава най-високото ниво. А това е много важно, когато се касае за спасяване човешки живот или с бедствие.

Логиката е елементарна – трябва да е на подчинение на този , когото обслужва. Нашият отряд обслужва освен президента, министър-председателя, народното събрание, министрите. В случая е създадена такава обстановка, че работим и за спасяване. Тъй като в България частната инициатива още не е на такова ниво, че да има медицинска помощ с хеликоптери от частни авиокомпании, каквато имаше частната авиокомпания Ер Бан. Ние, от авиоотряд 28,  запълваме тази празнота и колкото и да е нескромно, гарантираме такива спасителни действия – гасене на пожари, спасяване при бедствия и аварии, евакуиране. В състояние сме да вършим много широк спектър от дейности, тъй като нашите пилоти са много добре подготвени.

В колко подобни спасителни акции сте участвали тази година?

В над 20.  За сравнение в България  реално има такава дейност от създаването на компанията Ер бан. Тя имаше по 400 полета годишно . Но тогава тези акции се плащаха от бюджета и вероятно е имало повече пари. Карахме бременни, болни и т.н. В момента поради ограничение на бюджета , министерството на здравеопазването не предлага такава услуга. Премиерът ми е казал, когато ми се обадят за спасяване – първо излиташ, после ми казваш. От  три годни в отряда. Когато дойдох, пилотите имаха минат курс но не летяха, зашото им бяха изтекли сертификатите. Самолетите стояха отвън и не летяха. Беше много странна обстановка . Но ние успяхме да променим ситуация, назначихме и нов персонал млади пилоти.  

Трудно ли се возят държавни мъже? Проявяват ли някакви капризи?

Не проявяват капризи. За нас важното е да не закъснеем, да изпълним задачата, тъй като ние имаме един самолет Ербъс. На времето се е летяло винаги с два самолета – с  Ту 154, Ту 134, М -40  и т.н. Ние си изпълняваме полетите, не е много лесно.

Имаше идея да се купи още един въртолет или малък самолет като Фалкона?

Очакваме да дойде още един хеликоптер към края на месец юли. В момента в тая криза да купуваме самолети не е разумно. Просто трябва да уплътним капацитета, който имаме. Много добре работим с Военновъздушните сили.

Как виждате бъдещето Гражданската ни авиация ?

България винаги е имала добра авиация, отлични пилоти и спецалисти. Не случайно сме сред първите във военната и в гражданската авиация.