Пристанище Варна - 108 години морски прозорец към света

На 18 май 1906г., в присъствието на Княз Фердинанд, министри и чужди делегации е открито новото варненско пристанище. Преминало през различни исторически периоди и предизвикателства, Пристанище Варна успява да се адаптира и развие. От зората на манифактурата, през прехода от аграрна към индустриална икономика, до силата на глобалния пазар, то изпълнява своите важни функции вече 108 години.

Със своето географско положение, град Варна има историческа роля в икономическото и социалното развитие на региона и Балканите. Още с основаването на Одесос през VI в. преди новата ера, гръцките колонисти изграждат пристанище, което се е намирало в близост до днешния подлез на железопътната гара. Предполага се, че неговото местоположение не се е изменило до края на 19 век. В античността то се е използвало основно за внос на керамика, мрамор, луксозни стоки и вино, а от него са отплавали кораби със зърно, местни храни и дървен материал и други суровини.

По време на Първото Българско царство градът получава своето ново име - Варна. Свободната търговия далеч не е новост по нашите земи. По време на византийското владичество на венецианските търговци е дадена привилегията да не заплащат мита. Това дава силен тласък на търговията и дейността на пристанището.

През Второто Българско царство пристанището добива статута на най-важен зърнен порт на България. В края на 13 в. през него са транспортирани множество български роби. Те представляват 12% от всички източни роби в Генуа, а българските робини са били едни от най-скъпите.

По време на Османската империя Варна е най-голямото черноморско пристанище на империята. Затварянето на Черно море за чужди търговци, обаче, ограничава силно работата му. През 1866 г. между Русе и Варна е открита първата железопътна линия в България. По този начин се осъществява връзка между морски, железопътен и речен транспорт. Река Дунав предоставя връзка до Централна и Западна Европа и съживява търговията в пристанището на Варна.

След Освобождението Варна се превръща във важен административен, икономически и културен център. Младата българска държава взема решение за изграждане на нови пристанища във Варна и Бургас, още през 1888г. Проектант на пристанището в града е френският инженер Адолф Жерар, работил още по пристанищата в Бургас, Констанца, Монтевидео, Буенос Айрес и представител на Франция в изграждането на Панамския канал. Пристанищният комплекс, открит на 18 май 1906г. е изграден по всички съвременни технологии и с известно разширение изпълнява своите функции над век.

В периода 1906-1909 г. е прокопан т.н. Стар канал, свързващ Черно море с Варненското езеро.

В годините след втората световна война, Пристанище Варна има ключова роля в интензивната индустриализация на страната. Промишленият комплекс внася чрез него необходимите суровини и машини, а изнася готова продукция. Основните контакти са със страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), но Пристанище Варна става прозорец за културен и икономически обмен с цял свят.

През 1966 г. е построена Морската гара за обслужване на пътници и Кейов мол А с 5 корабни места. През  1974 г. влиза в експлоатация пристанище Варна-Запад, а само след две години е завършен дълбоководният канал море-езеро, откриващ пътя на дълбокогазещи кораби към пристанище Варна-Запад. През тази година е създаден и Пристанищен комплекс-Варна. В него са включени пристанищата Варна-Изток, Варна-Запад, ТЕЦ-Варна, Балчик и Каварна. В края на 80-те товарооборотът достига 8,5 млн. т.

През 90-те години икономическият спад и финансовите затруднения на държава и предприятия оказват силно негативно въздействие върху дейността на Пристанище Варна. Започва процес на реформиране и преструктуриране на пристанищния комплекс.

Началото на новия век е белязано със стабилизиране на икономиката и либерализиране на пристанищния пазар. Законодателството прави възможно концесионирането и навлизането на частни инвестиции в сектора. През 2005 и 2008 г. „Пристанище Варна” ЕАД закупува със собствени средства два 100-тонни мобилни крана от немската фирма Готвалд, с които посреща вълната от тежки и извънгабаритни товари. На 25 май 2006 г. влиза в сила първата концесия на българско морско пристанище - това на пристанищен комплекс Балчик.

В края на 2006 г. дружеството въвежда собствена информационна система, която повишава ефективността на пристанищните процеси при обработката на контейнери. Софтуерът осигурява безпрепятствен поток на електронните данни между пристанището и неговите клиенти.

През 2008 г. ръководството успешно използва създадените обективни условия (стачка на солунските пристанищни работници) за да привлече и успешно да обработи над 155 хил. TEU (20-футови контейнера), което представлява ръст с 56% спрямо предходната година. И след тази година, стремежът на ръководството да запази високо ниво дава резултат - контейнерооборотът не е падал под 100 хил. TEU, а през 2012 и 2013 г. надминава 130 хил.TEU.

От 2009 г. пристанището започна ежегодно да поставя все по-големи рекорди в обработката на зърнени товари. След 4-годишна серия от обработени около 2 млн. тона зърно, през 2013 г. беше поставен абсолютен рекорд от 4,140 млн. тона пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица, шротове и др.

През 2013 г. „Пристанище Варна” ЕАД закупува със собствени средства два 63-тонни мобилни крана от немската фирма Готвалд, които веднага са включени в процесите по обработка на зърнените товари. През същата година е достигнат абсолютен рекорд за всички времена - обработени са 10,7 млн. тона товари.

Към днешна дата терминалите „Запад” и „Изток” разполагат с 36 корабни места, на които могат да се обработват всички видове товари. Пристанище Варна е водещо в страната за зърно, контейнери, химически продукти, тежки и едрогабаритни товари.

Над век след изграждането си, Пристанище Варна е на прага на ключова промяна. В синхрон със съвременните изисквания на пазара и световните тенденции за развитие на връзките между различни видове транспорт, стартира процедура за проектиране на нов интермодален терминал. На начинанието се възлагат големи надежди за превръщане на България в логистичен център на Балканите и в Черноморския регион, както и за подобряване ефективността в търговията и транспорта.