Раздаването на коледни добавки към пенсиите е незаконно

Г-н Стоев, през третото тримесечие икономическият ръст на тримесечна база падна до едва 0.1%. Това притеснително ли е?

Данните потвърждават нашите очаквания и прогнозата за около 0%, която направихме още в началото на годината. Ако бяхме очаквали 2% или 3%, а излезе 0%. Тогава щяхме да сме притеснени. След като се потвърди прогнозата за стагнация някак си не бих използвал думата "притеснително". Щеше да е притеснително ако беше -2%.

Има ли вероятност икономиката ни да влезе в рецесия?

Вероятност винаги има. Нашата прогноза е в края на 2012 г. да бъде около 0%.

Много банки и организации прогнозират между 0.5% и 1%. Вашата прогноза не е ли твърде ниска?

Прогнозите на банките и институциите се правят на база някакви допитвания до икономисти и се постига някакъв консенсус. Възможно е да сме в по-консервативната или по-песимистичната част от този консенсус, но такива са очакванията ни. Най-голямата вероятност е да има ръст между 0% и 0.5%.

Смятате ли, че Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през 2012 г. могат да достигнат очакванията на правителството за 1.5 млрд. евро?

Мисля, че това е абсолютно достижима цел. Голяма част от инвестициите преди рецесията влизаха не под формата на ПЧИ, а под формата на междуфирмени заеми и през финансовата система. Така че не е коректно да се фокусираме само върху един от компонентите на притока на капитали какъвто са ПЧИ. Той е много хубав индикатор за стабилността на бизнес средата и за нейната атрактивност - да се привличат нови инвеститори на зелено особено производства, но не е единствен.

Кое според вас е по-важно?

Аз не казвам, че нещо е по-важно или по-малко важно, но трябва да се гледат няколко компонента едновременно. Когато се изкарва нещо като водещ индикатор за инвестиционната активност трябва да се има предвид например вноса на инвестиционни стоки, който започна да расте още преди ПЧИ да започнат да растат. Това също е хубав индикатор и означава, че не само влизат пари като кеш, а влизат машини и съоръжения например - нещо, което да влезе в производството.

Друг важен индикатор е например строителната активност. Колкото и да сме в такава фаза от бизнес цикъла, когато не гледаме строителството като основен източник на икономически растеж, за нас е важно да се строят нови халета, заводи и др. Не от гледна точка на строителството като сектор произвеждащ добавена стойност, а по-скоро като индикатор, че има инвеститори, които искат да разкриват нови производства.

Има ли такива?

Има примери, където има ръст на издадените разрешения за строеж на такива площи. Нивата са дори над тези през 2011 г.

Тоест се създава бизнес, щом се строят такива обекти?

Най-малкото има такъв интерес. Едно е да издадеш разрешително за строеж, друго е да построиш. Но това е индикатор, че макар и бавно се завръща инвеститорското доверие.

В бюджета за 2013 г. е записано, че ще се увеличава потреблението, но също така, че заетостта ще намалява. Не са ли това две взаимно изключващи се неща?

Наистина има малко противоречие. Заетостта е на рекордно ниски нива за последните 7-8 години. от 2008 г. насам икономиката е загубила над 450 хил. работни места, които по последни данни няма признаци, че ще започнат да се възстановяват. Това не може да подкрепи тезата, че ще има бърз ръст на потреблението.

Трябва да имаме предвид, че когато говорим за потреблението, основен потърпевш са онези пазари, които касаят дълготрайните потребителски стоки - ремонти, мебели, автомобили и т.н. Не можем да поставяме потреблението под един знаменател.

Според Вас не е ли дошъл моментът хората да започнат да харчат именно за такива дълготрайни стоки, след като 5 години не са го правили заради кризата? Не е ли дошъл моментът?

Възможно е, но имайте предвид, че това са стоки, които могат да се отлагат доста дълго време. Да кажем ремонтът на жилище. Както можеш да го направиш след 7 години, така можеш да го направиш и след 25 години. Малко смело ми се струва тезата, че изведнъж след 5 години на свито потребление, изведнъж всички ще започнат да харчат. Поне данните за вноса на дълготрайни потребителски стоки показват, че свиването продължава.

Храните и бързооборотните си вървят. Данните за вноса не показват съществено свиване след 2008 г.

Щом казвате, че не можем да очакваме голямо потребление, какво да очакваме при инфлацията?

Инфлацията не зависи от местното потребление. Тя зависи от това как се обезценява еврото - резервната валута на лева. При положение, че има настроения да се продължи с меката парична политика, в момента когато банките започнат да кредитират по-бързо, това означава ръст на парите и няма основание да очакваме, че инфлацията ще се забави. По-скоро очакваме, че заради външни фактори ще се запази този темп на инфлацията.

Такива външни фактори са например цените на суровините по световните борси. Какви са очакванията Ви за тях?

Последните 12 месеца бяха доста динамични за пазарите на енергоносители и храни. Там цените скочиха най-много. В същото време цените на металите паднаха. Цените на някои други суровини, които са продукти на земеделието, но не са храни, се запазиха относително стабилни.

Ако ще има някакво връщане обратно към баланс, може да очакваме да скачат нехранителните стоки и неенергийните суровини, ако трябва да се върнат относителните цени.

Според вас кой сектор от икономиката е най-важен за България?

Индустрията. С най-голямо внимание гледаме какво се случва в преработващата промишленост. Там са фокусирани надеждите ни да се случат някакви инвестиции и от там да се генерира мултиплициращ ефект върху други сектори.

Последните данни обаче не бяха много добри?

Да, но ако не дойде от там, няма от къде другаде. Няма да е от туризма, няма да е от строителството, няма да е очевидно и от добивната индустрия, заради естествени политически причини,. От земеделието също няма да дойде икономическия ръст, защото то просто е малък сектор.

Кажете мнението си за идеята на финансовия министър Симеон Дянков излишъкът в бюджета, ако го има в края на ноември, да се даде за коледни добавки към пенсиите?

Винаги съм смятал, че законът за бюджета трябва да се спазва. Гласуван е бюджет за пенсии и няма причина да се отклоняват пари. Затова се нарича Закон за държавния бюджет и той трябва да се изпълнява. Ако има някакви "излишни" пари те трябва или да се вкарат в резерва, или да се изплати дълг с тях, или да се върнат парите на данъкоплатците. Могат да се върнат под формата на по-ниски данъци например.

Сега се водят преговори за бюджета на Европейския съюз. Какво е вашето мнение - да се намали, да се увеличи или да се запази?

Аз винаги съм бил поддръжник на намаляването на държавните разходи, просто защото са неефективен начин да се изразходва ресурса. Най-правилно е да ги инвестират и да ги похарчат хората, а не някакви чиновници в Брюксел.

Как ще се отрази върху нас евентуално намаляване на парите по кохезионните фондове или за земеделие?

Според мен положително, защото повече пари ще останат в европейския бизнес и ще има повече инвестиции, включително в България.