Регионалната политика през 2014: Хубави намерения, но глупаво решение*
Решението на правителството е парламентът да гласува на сляпо едни 500 млн. лв., които да останат на разположение на министрите
След като през тази седмица от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха традиционния Алтернативен бюджет на ИПИ, през следващата ще бъде представено новото издание на "Регионални профили: показатели за развитие". Там специално внимание е отделено на данъчната политика на местно ниво и факторите за растеж на регионите. Малкото време между двете събития просто задължава да се фокусираме върху идеята на правителството да развива регионите, като отдели специални 500 млн. лв. в бюджета за догодина. Разписаното в бюджета може да се обобщи така: хубави намерения, но глупаво решение. Така започва статията на икономиста Петър Ганев от ИПИ, озаглавена "Как да инвестираме в регионите?".
Решението на правителството е парламентът да гласува на сляпо едни 500 млн. лв., които да останат на разположение на министрите. Средствата се залагат в т. нар. резерв за непредвидени и/или неотложни разходи - специфичното при този резерв е, че той се разходва с акт на Министерския съвет, тоест министрите се събират, гласуват и харчат. Грубо казано, това са джобните пари на правителството. Точно в този резерв са записани 500-те млн. лв. за публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите".
Абсолютно не може да се говори за регионален "фонд" или нещо подобно. Каквито и правила и апликационни форми за кандидатстване да се измислят, това си остават пари, които се харчат чисто политически от министрите. Пари за влияние, злоупотреби и купуване на избори. Когато правиш "фонд", не гласуваш пари в резерв за непредвидени разходи, а просто го създаваш, избираш му управител и гласуваш бюджет на този фонд. Сега се прави нещо много различно, като разбира се същността на идеята се замаскира зад правила и "представителност" - ще има приоритети, правила за оценка, независими експерти, самите общини ще участват в оценката и т.н. Всичко това не отменя правните реалности - парите се отпускат с гласуване на министрите, а другото са детайли.
Сигурно много хора ще се съгласят, че има огромен корупционен риск в цялата идея, но все пак е хубаво да се инвестира в регионите. Хубаво е и трябва да се направи, но дали не можем да да го направим без министрите да си играят на влияние? Въобще не би било сложно - прехвърляме 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините под условие, че с този ресурс се инвестира, а не се покриват текущи разходи. Преотстъпеният ресурс отново би бил в рамките на 500 млн. лв., но вече няма да зависи от гласуване на министрите, а от генерираните доходи в отделните общини. Така всяка община ще получи допълнителен ресурс и ще може да реши как да го инвестира - това е същността на децентрализацията.
Наред с парите за инвестиции в регионите са важни и стимулите към местните власти. В момента те нямат стимул да привличат инвестиции, тъй като те не резултират във финансови постъпления за местния бюджет - всъщност често водят до повече разходи. Затова е важно да има връзка между местния бюджет и икономическата активност, тоест местните приходи да зависят от печалбите и заетостта в общината. Към момента е по-лесно да се установи такава връзка със заетостта, като се преотстъпи 1/5 от подоходния данък. Това е реформа, която може да се направи за седмица - няма практически (или например конституционни) спънки.
Нека отново съпоставим двете идеи. И при двете имаме ресурс от 500 млн. лв. за инвестиции в регионите. Правителствената идея е министрите да разполагат с пълната власт да насочват тези пари и да сблъскат местните власти в процеса на усвояване. Другата идея е парите да следват своя естествен път без намесата на министрите, като конкуренцията между общините е реална по отношение ефективност на управлението и въобще качество на живот. Изборът е между концентрация на власт и регионално развитие.
*Заглавието е на редакцията