Страхът от мрачното бъдеще за еврозоната обхвана финансовите пазари
Индексите в Европа спаднаха за четвърти пореден ден, след като ЕЦБ спря да отпуска кредити на някои гръцки банки
Все по-ясно очертаващият се изход на Гърция от еврозоната и опасенията от последиците, които ще настъпят, продължават да провокират масово бягство от рискови активи на финансовите пазари. Водещите световни борсови индекси регистрираха спад за четвърти пореден ден, високодоходните валути като австралийски и новозеландски долар са сред най-губещите на валутните пазари, лихвите по 10-годишните облигации на Италия и Испания продължават да нарастват. Паниката започва да обхваща всички финансови сектори и инструменти за търговия, което се отразява положително само на валутите убежища, като американският долар и японската йена.
Индексите в Европа спаднаха за четвърти пореден ден, след като ЕЦБ спря да отпуска кредити на някои гръцки банки, за да ограничат риска, след като президентът Марио Драги даде сигнал, че банката няма да направи компромис с ключовите си принципи, за да задържи Гърция в еврозоната. Вчера от ЕЦБ уточниха, че ще прехвърлят отговорността за кредитиране на някои гръцки банки върху Централаната банка на Гърция, докато набавят достатъчно капитал. „Веднъж след като процесът по рекапитализация е финализиран, банките отново ще имат достъп до стандартните европейски рефинансиращи операции“, коментираха от ЕЦБ в своето изявление.
Това действие бе предприето след като Драги призна за първи път, че е възможно Гърция да напусне валутния съюз. „ЕЦБ ще продължи да защитава цялостта на баланса си, въпреки че силните желания на банката са Гърция да остане в еврозоната“, уточни той.
Икономисти коментират, че до скоро се смяташе изходът на Гърция като абсурдно действие. Постепенно обаче това стана основния сценарий, особено след като от ЕЦБ заявиха своите приоритети. От МВФ също заявиха, че ограничават официалните си контакти с Гърция, докато не се проведат новите избори на 17-ти юни.
Акциите на испанската национализирана банка Bankia се сринаха с 14 на сто вчера, след като се появиха информации, че вложители са изтеглили депозити за над 1 млрд. евро от 9-ти май насам. Междувременно от рейтинговата агенция Moody's понижи рейтингите на 16 испански банки, съобщи Bloomberg. Сред тях е и водещата банка в страната Banco Santander. Решението на агенцията е продиктувано от постоянния ръст на проблемните кредити в баланса на испанските финансови институции, ограниченият достъп до финансиране на испанските банки, както и неспособността на правителството в Мадрид да подкрепи адекватно банковата система на страната.
Натискът върху еврото продължи и по време на азиатската сесия тази нощ, като единната валута спадна до ново 4-месечно дъно спрямо американския долар, към 1.2655, в непосредствена близост до ключовата подкрепа от 13 януари в 1.2624 долара. Натискът върху австралийският долар изпрати валутата до ново 6-месечно дъно срещу американският си съименник. Новозеландският долар вече е с -1.25% спад спрямо американската валута, само от азиатската сесия.
За днес е насрочена среща между финансовите министри на Г-7.
Продажбите в петрола продължават и днес
След като вчера и сорта Брент вече е на 4-месечно дъно, понижавайки се до 106.50 долара за барел, натискът върху петролните пазари не само се запазва, но и продължава с още по-голяма сила. Тази сутрин фючърсите на американският лек суров петрол вече се търгуват на ново 7 – месечно дъно, към 91.60 долара за барел.
„Кризата в Европа може да върви само в една посока и тя е Гърция временно да напусне еврозоната“, заяви Джонатан Берат, главен изпълнителен директор на изследователската компания в областта на суровините. „Ако разпространението на кризата продължи и оптимизмът на хората продължи да се понижава, това ще доведе до по-малко вносни поръчки от Китай и ще постави търсенето на петрол под натиск“, добави той.
Смазващото превъзходство на американският долар на валутните пазари, също оказва негативно влияние върху петролните продукти.
Златото вчера отчете първото си покачване за последните 6 търговски сесия. Ценният метал нарасна с цели 35 долара за унция, до 1575 долара. Въпреки това като цяло търсенето на злато в световен мащаб продължава да намалява, а прогнозите за следващите няколко месеца са то да се понижи до 1300 долара за унция. Тази сутрин ценният метал се търгува на нива от 1567/68 долара за унция.
Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД