Войната на авиотитаните
Ръстът на индустрията, очакван през следващите две десетилетия, ще ожесточи съперничеството между "Боинг" и "Еърбъс"
Съперничеството между Боинг и Еърбъс отразява господството на двете компании на пазара на реактивни самолети. От 1990 година, в резултат на преразпределението на авиационната индустрия се оформиха двама силни играчи, делящи 90% от пазара.
Boeing
Откъде започва всичко? Създадена през 1916 година, компанията извървява дълъг и нелек път преди първият и самолет да полети- цели 22 години са необходими на Боинг 314 "Клипър" да запише името си в историята. Следва стремглав успех, най- вече в производството на военни машини. През 50-те години технологията на пасажерските самолети се развива особено напредничево и през 1958 година Боинг създава първия еърлайнер В707.
При този модел са разработени различни модификации и през дълъг период от време той е използван и за ВИП -транспорт на държавни глави, включително на президента на САЩ. Историята е дълга, опитът богат и определено от Боинг имат всички предпоставки за едно завидно самочувствие.
Airbus
Далеч по-скромно е родословното дърво на задоеканският им конкурент. Европейците съзнават, че единственият им шанс да мерят сили с най-добрия в бранша се крие в обединените усилия. Еърбъс е формално основана през 1970 година, а през 1971 година към немците и французите се присъединява и испанската фирма CASA.
Масовото производство стартира с модела А300 през 1974 година, който обаче не се оказва особено търсен. Успехът идва години по- късно, отчасти продиктуван от намиращата се в неравностойно положение Съветска авиоиндустрия и, разбира се, от революционните идеи на инжинерите в компанията.
Консорциумът хвърля бяла ръкавица на самолетостроител номер едно като залага на най-съвременните технологии. Еърбъс успяват да автоматизират функциите на бордовия инженер и единствени за времето си предлагат голям пътнически самолет с летателен екипаж от двама души.
Работата им не спира дотук и няколко десетилетия по- късно фактите са красноречиви. През последните 10 години( 2002- 2011), Еърбъс е получил 7 181 поръчки и е изпълнил 4218 от тях, Боинг имат 6360 поръчки и 3871 изпълнения.
Бизнесът е за милиарди, а проучванията и на двете компании сочат едно и също. Следващите две десетилетия ръстът в индустрията ще е значителен. Според Боинг до 2030 година светът ще има нужда от 33 500 нови самолета, докато Еърбъс са идея по скромни и предвиждат бройка от 27 800. Основателно най- много надежди се крият в азиатския пазар, където не само населението нараства, но и все повече хора могат да си позволят да пътуват.
Двете философии
И докато по отношение на цялостния ръст единодушието е пълно, съществуват варианти на начините, по които това ще се случи. Еърбъс са на мнение, че ще се достигне момент когато за летищата няма да е възможно да сгъстяват повече трафика. Това налага разработката на по- големи самолети, способни да превозват максимален брой хора с един полет. Пример за това е технологичното чудо А380, което е в състояние да побере 853ма души. При наличието на първа и бизнес класа, бройката пада на 525, но е все още внушителна.
От Боинг твърдят, че браншът ще се развива в така наречената „low cost- point to point” насока, което ще принуди авиокомпаниите да оперират с голям на брой флот, по-малки самолети, способни да извършват чести и бързи полети.
Стратегии
Битката не се изразява само в стратегическо мислене относно бъдещето на транспорта. Не малко са факторите, които насочват определен превозвач при покупка на самолет. Тъй като много от авиокомпаниите в света изцяло или частично принадлежат на правителството, изборът често олицетворява политическите интереси. Боинг и Еърбъс се стремят да използват това като за подизпълнители на различни компоненти избират места със стратегическо значение. По този начин получават конкурентно предимство. Пример за това са дългогодишните взаимоотношения на Боинг с японските доставчици от Mitsubishi Heavy Industries и Kawasaki Heavy Industries, ход който е помогнал на Боинг да постигне почти пълно превъзходство на японския пазар.
Отчасти поради произхода си от Еърбъс са имали по-малко възможности да изнесат части от производството си извън Европа, но бързо се ореантират в обстановката и през 2009г. Откриват завод в Тиендзин, Китай.
Двете компании често се обвиняват, че получават незаконна финансова подкрепа под формата на кредити, субсидии чрез договори за военни и научни изследвания и данъчни облекчения. Нещата ескалират през 2004 година, когато САЩ изненадващо прекратяват споразумение с ЕС в областта на гражданската авиация от 1992 година с мотива, че ЕС отпуска незаконни държавни помощи за Еърбъс.
По-късно САЩ завеждат и дело по случая, а ЕС отговаря с аналогично, визиращо незаконни субсидии за Боинг. В крайна сметка Световната търговска организация (СТО) наскоро потвърди, че американският самолетостроител е този, който е получил милиарди незаконни държавни субсидии в нарушение на правилата.
Когато става въпрос за много пари, а в авиацията не само самолетите, а и цифрите около тях достигат небеса, битките често са нечисти и безпринципни. Лоялност обаче има по- отношение на сигурността. Въпреки, че и двата производителя имат добри показатели на най-новите си продукти, са склонни да избегнат сравнения в тази област когато се промотрат на клиенти.
Ивайло Даскалов