Алън Грийнспан – централният банкер, който се превърна в символ на една епоха

Алън Грийнспан, председателят на Федералния резерв на САЩ, който доминираше световните пазари в края на XX век, a впоследствие видя как наследството му беше помрачено от финансовия срив, почина на 100-годишна възраст.

По време на своя 19-годишен мандат начело на Федералния резерв Грийнспан беше възхваляван на Уолстрийт, в Конгреса и в медиите. Той се превърна в една от най-влиятелните фигури в следвоенната история и получи обществено внимание, каквото рядко се отдава на технократите от света на централното банкиране. Към края на престоя му във Фед, в средата на първото десетилетие на XXI век Грийнспан вече беше определян като най-великия централен банкер в историята, разказва Financial Times.

Покойният Джон Маккейн – бивш републикански сенатор от Аризона и кандидат за президент – заяви, че ролята на Грийнспан е толкова важна, че ако умре на поста, трябва да бъде подпрян и оставен да продължи да ръководи институцията.

Само две години след напускането му през 2006 г. обаче Съединените щати се оказаха в мащабна финансова криза, което доведе до обвинения, че регулаторната и паричната политики на Грийнспан са помогнали за създаването на един от най-катастрофалните цикли на бум и срив в съвременната история.

Животът на Грийнспан беше изключително многостранен. Първата му постоянна работа е като тийнейджър в пътуващ джаз оркестър, но по-късно той се насочва към Уолстрийт като икономически консултант. Убеден републиканец, той постепенно се превръща във влиятелна фигура във Вашингтон и икономически съветник на няколко републикански президенти, преди в крайна сметка да заеме най-могъщия пост в централното банкиране.

Там неговият прословуто неясен стил на изразяване и репутацията му на умел кризисен мениджър го превръщат в известно име за американците, придавайки необичайна доза знаменитост на иначе потайния свят на централните банки.

Погледът към неговия стогодишен живот разкрива човек на противоречията, но и на изключителния талант. Като затворено момче, което изучавало железопътни разписания и бейзболна статистика, Грийнспан изгражда репутацията си в често самотния свят на статистическия анализ. В компанията Townsend-Greenspan той привлича широк кръг корпоративни клиенти благодарение на готовността си да преглежда огромни масиви от данни, за да открива скрити прозрения за икономиката.

Но Грийнспан имал и по-показна страна. Въпреки книжовната си натура той обичал впечатляващите автомобили. През 1959 г. например можело да бъде видян да шофира кабриолет Buick с хромирани детайли, който биографът му Себастиан Малаби описва като „крещящ музикален автомат на колела“.

Той имал връзки с известните журналистки Барбара Уолтърс и по-късно Андреа Мичъл, за която се жени през 1997 г. и която го надживя.

Икономическата му философия също претърпява драматична промяна през годините. В младостта си той е привърженик на златния стандарт и остър критик на централните банки и способността им да печатат пари. Когато обаче застава начело на Федералния резерв, без колебание използва в пълна степен интервенционистките инструменти на институцията. Това му носи прозвището „Маестрото“ във възхваляващата го книга на Боб Удуърд от 2001 г.

След десетилетия предупреждения за опасностите от прекомерното кредитиране, в края на кариерата си Грийнспан е обвинен, че не е успял да овладее един от най-големите кредитни балони в историята, тъй като той и много от колегите му подценяват рисковете, натрупващи се на пазара на секюритизирани ипотечни кредити.

Грийнспан е роден на 6 март 1926 г. и израства в едностаен апартамент в квартала Вашингтон Хайтс в Ню Йорк заедно с майка си Роуз и своите баба и дядо. Родителите му се развеждат, когато е малък. Майка му обсипва единственото си дете с обич, но баща му Хърбърт – борсов посредник – остава дистанцирана фигура.

Надарен с изключителни математически способности и феноменална памет за числа, първоначално Грийнспан обмисля кариера в музиката. Приет е в прочутата консерватория „Джулиард“, но скоро я напуска и се присъединява към оркестъра на Хенри Джером – пътуваща суинг формация.

Впоследствие решава, че няма необходимите качества за голяма музикална кариера, въпреки уменията си на кларинет и саксофон. През 1945 г. се записва в Нюйоркския университет, където започва системно да изучава икономика и развива страстта си към детайлното емпирично решаване на проблеми.

След дипломирането си през 1948 г. започва работа в Conference Board – организация с влиятелно изследователско подразделение. По-късно създава партньорство с Уилям Уолъс Таунсенд и си изгражда репутация на Уолстрийт благодарение на задълбочения статистически анализ на американската икономика.

През 1952 г. се жени за първата си съпруга Джоан Мичъл, но бракът продължава само около година. Именно чрез тази връзка той се запознава с руско-американската писателка Айн Ранд. Влиянието ѝ върху него е огромно. Грийнспан става част от либертарианските среди и пламенен защитник на нейните идеи за капитализма, индивидуализма и свободния пазар.

Вярата му в свободните пазари никога не го напуска. Но именно прагматизмът му отваря пътя към елита на Републиканската партия във Вашингтон. Той става съветник на трима републикански президенти.

През 1967 г. се включва в предизборната кампания на Ричард Никсън като икономически съветник. След оставката на Никсън заради аферата „Уотъргейт“ Грийнспан оглавява Съвета на икономическите съветници на президента Джералд Форд.

По-късно подкрепя успешната президентска кампания на Роналд Рейгън срещу Джими Картър през 1980 г. Въпреки това не успява да постигне амбицията си да стане министър на финансите. Вместо това Рейгън го назначава през 1981 г. начело на комисия за реформа на пенсионната система.

В началото на 1987 г. Джеймс Бейкър му предлага да оглави Федералния резерв. След оттеглянето на Пол Волкър същата година Рейгън официално го номинира, а Сенатът потвърждава назначението му.

Първите му месеци начело на Фед са истинско изпитание. Само два месеца след встъпването му в длъжност настъпва сривът на фондовия пазар през октомври 1987 г., когато индексът Dow Jones губи 22 процента в рамките на „Черния понеделник“.

Грийнспан реагира, като обещава ликвидност за финансовата система и понижава лихвените проценти. Благодарение на това сривът не причинява трайни щети на финансовата система.

През следващите години той се сблъсква с политически натиск за по-разхлабена парична политика, особено по време на управлението на Джордж Х. У. Буш. Въпреки това Грийнспан защитава независимостта на Федералния резерв.

По-късно Бил Клинтън прекратява публичния натиск върху Фед и въпреки републиканските си убеждения Грийнспан е преназначен. Именно по време на администрацията на Клинтън той затвърждава репутацията си на смел и далновиден централен банкер.

Грийнспан вярва, че технологичната революция повишава производителността и позволява по-свободна парична политика без риск от инфлация. В голяма степен тази оценка се оказва вярна, тъй като производителността в САЩ се ускорява значително след средата на 90-те години.

В края на десетилетието Федералният резерв е похвален за действията си по време на кризите на развиващите се пазари през 1997 – 1998 г. и колапса на хедж фонда Long-Term Capital Management.

През 1999 г. списание Time поставя Грийнспан на корицата заедно с министъра на финансите Робърт Рубин и неговия заместник Лорънс Съмърс под заглавието „Комитетът, който спаси света“.

Същевременно обаче започват да нарастват опасенията за прекомерно надценените акции в технологичния сектор. Грийнспан предупреждава още през 1996 г. за „ирационалната еуфория“ на пазарите, но не предприема решителни действия за ограничаване на бума.

След спукването на дотком балона Федералният резерв агресивно понижава лихвените проценти до едва 1 процент. По-късно критиците ще твърдят, че именно тази политика е помогнала за надуването на жилищния балон и за натрупването на опасни дисбаланси във финансовата система.

Грийнспан се пенсионира през януари 2006 г., предавайки ръководството на Бен Бернанке. При напускането си той е обсипан с похвали, отличия и награди, сред които почетно рицарско звание от кралица Елизабет II и Президентският медал на свободата – най-високото цивилно отличие в САЩ.

Само малко повече от две години по-късно Федералният резерв вече се бори с кризата около Bear Stearns, последвана от фалита на Lehman Brothers, спасителни операции за банки на Уолстрийт и безпрецедентни програми за парично стимулиране.

Катастрофата води до сериозна преоценка на кариерата на Грийнспан. Подложена на критика е готовността му да спасява финансовите пазари в моменти на криза, докато едновременно защитава философията на свободния пазар и се противопоставя на по-строгото регулиране на банките.

Той подкрепя дерегулацията на Уолстрийт по време на администрацията на Клинтън, включително премахването на значителни части от закона Glass-Steagall, разделящ търговското и инвестиционното банкиране.

Също така отхвърля предложенията за по-агресивни действия срещу злоупотребите при ипотечното кредитиране и години наред се противопоставя на по-строг контрол върху дериватите – инструменти, които впоследствие играят централна роля във финансовата криза.

През 2008 г., само месец след фалита на Lehman Brothers, Грийнспан признава пред Конгреса, че е „открил слабост“ в теорията за саморегулиращите се пазари.

Онези от нас, които разчитаха на собствения интерес на кредитните институции да защитават капитала на акционерите – включително и аз – са в състояние на шокиращо недоумение“, заявява той.

Въпреки това по-късно отхвърля твърденията, че ниските лихви на Федералния резерв са били основната причина за бума и последвалия срив.

Независимо от критиките, Грийнспан остава една от най-значимите фигури сред председателите на Федералния резерв. Той ръководи период на икономически растеж и ценова стабилност в Съединените щати, към който и днес много политици се обръщат с носталгия.

Но събитията след неговото оттегляне – довели до фалита на голяма американска банка и до безработица, обхванала над една десета от работната сила на страната – продължават да хвърлят сянка върху оценките за неговото управление.

Алън Грийнспан едновременно въплъщаваше и оформяше свободолюбивия финансов дух на епохата преди кризата. Поради това името му завинаги ще остане тясно свързано с финансовия катаклизъм, който обхвана институцията му след неговото оттегляне – срив, оставил трайни белези върху западните икономики.