„От мрак към светлина”: Архитекти искат да върнат към живот изоставени български училища

Тази година България участва на павилиона на Венецианското биенале за архитектура с проекта „Образованието е придвижване от мрак към светлина”. Архитектите Борис Тикварски, Бoжидара Вълкова и техният екип разработват концепция, която засяга демографската криза у нас, големия брой изоставени училища и изследва възможностите за възраждане на обезлюдяващите се райони. Желанието на екипа е да направи равносметка на част от събитията и процесите, които протичат в България за периода, в който те са отсъствали от този форум.

Архитектурният образ, който избрахме, беше този на изоставените училища, заснети от белгийския архитектурен фотограф Александър Думарей. Смятаме, че това е събирателна картина на редица проблеми, за които все още нямаме решение, но те отсъстват и от обществения фокус”, заяви за Economic.bg арх. Борис Тикварски.

Двамата архитекти са детайлно запознати с работата на Думарей и решават, че снимките му много добре илюстрират темата, която са избрали.

„Връзката с Думарей стана чрез мой познат, който се оказа негов съученик. Обадих му се около Kоледа, обясних му, че искаме да участваме на Биеналето заедно с него и той много бързо се съгласи. Това е най-големият архитектурен форум в света и е добра възможност работaта му да бъдe видянa от много хора”, разказва Тикварски.

Основната цел на архитектурния проект е да се покаже по нов начин проблемът с обезлюдяването на България и да се създадена виртуална карта със събраните данни, която да е общественодостъпна.

Опитваме се да покажем и обясним какъв е мащабът на случващото се. Това са много сложни и бавни процеси, и твърде често не се възприемат от общностите, в които протичат. Но преди всичко искаме да разгледаме изоставените сгради с техния неизследван потенциал”, каза арх. Божидара Вълкова.

Според данните, които архитектите успяват да съберат до момента, изоставените училища в България са около 1400. Арх. Тикварски подчерта, че факторите, които влияят на този процес, са няколко.

“Основен е факторът, свързан с липсата на икономически възможности пред хората, но той не и единствен такъв. Други важни причини са липсата на културен живот, търсенето на по-добри образователни заведения, липса на административно обслужване, липса на транспортни връзки, липсата на медицинско обслужване и др.”, твърди арх. Тикварски.

По думите му хората се местят в търсене на по-добър живот, с надежда за по-добро бъдеще и възможности за отглеждане на деца. Архитектите все още са в процес на събиране на информация за изоставените училища. Според арх. Вълкова, фактът, че до момента няма единна база данни, в която тя да е налична, е притеснителен. В хода на работния процес екипът на проекта използват източници на Министерството на образованието и науката (МОН), Регионалните управления на образованието, Държавния архив, както и някои неофициални страници.

„Най-вероятно проучването ще се извърши на няколко етапа, тъй като информацията, която искаме да съберем, е разпиляна и ще ни отнеме време да обобщим всичко, което смятаме за важно на едно място. Мислим, че тази дейност е подходяща за работа със студенти и като част от нашето участие в Биеналето, организирахме в сътрудничество с УАСГ лятна практика за студенти по архитектура от 5-ти курс”, обясни арх. Вълкова.

Екипът на проекта успява да изготви пълен списък с всички затворени училищни сгради в България за последните 30 години. Такъв обаче те не успяват да намерят при подготовката за павилиона.

Смятаме, че една такава база данни би помогнала изоставените училища да бъдат представени като ресурс и с техния потенциал. Информацията, която искаме да включим, е датата на откриване и закриване, като това би ни дало ориентировъчна представа в какво състояние са сградите”, каза арх. Тикварски.

Архитектите също така събира информация и за населените места, в които се намират училищата, демографската картина там, състоянието на съществуващата инфраструктура, наличието на жп гари и др. Оказва се, че най-голям брой изоставени училища има извън големите градове и в най-бързо обезлюдяващите се региони.

„Това беше и една от причините да изберем тази типология като архитектурен образ на демографската криза. Изоставени училищни сгради има из цялата страна, но в северните и северозападните райони те са най-много”, каза още Вълкова.

По думите й, след като се отпишат от МОН, училищата преминават към съответната община. Обичайно те са публична общинска собственост.

Нов живот за сградите?

Арх. Тикварски подчерта, че чисто законово е трудно да се промени функцията на изоставените училища и това е и една от причините те да не могат лесно да бъдат трансформирани.

Нашето желание е по някакъв начин сградите да запазят функцията си. Разбира се, това не би могло да се случи с всички, но може да се опази ролята им като обществени сгради. Би трябвало да има обща стратегия, която да определи къде и какви функции биха били уместни и успешни”, обясни арх. Тикварски.

По думите му някои от възможните варианти са образователни центрове, центрове за изкуства, детски лагери със занаяти или спортни дейности. Според арх. Божидара Вълкова обаче без необходимата поддръжка и грижа, сградите ще се превърнат в руини. Моментът на заснемане на тези сгради е граничен за съществуването им.

„Сградите вече са изпразнени от съдържание, но са все още годни за обитаване. Някои от тях са в по-лошо състояние, но все още има възможност за тяхното възстановяване”, заяви арх. Вълкова.

Какво предстои?

Двамата архитекти твърдят, че тепърва ще имат много работа, а след като създадат виртуалната карта, искат да продължат линията на тази дейност и да направят архитектурно заснемане на училищата в риск.

Искаме да изготвим цифрови двойници на сградите, които имат потенциал да възвърнат част от функциите си. Подобно нещо представихме и в нашия каталог при откриването на Биеналето. Много бихме искали да продължим работата си със студентите от УАСГ и да предложим темата за възстановяването на училищата и на други университети”, допълни арх. Вълкова.

Арх. Борис Тикварски заяви, че с екипа искат възможно най-бързо да споделят информацията, която са събрали до момента. Надяват се в близките няколко седмици да са готови с виртуалната карта, като на първо време на нея ще могат да се видят само основните данни, т. е. тези, които са достъпни в дигиталните онлайн архиви.

„След което ще продължим да добавяме информация, за да може до края на годината това, което сме събрали, да е достъпно и в максимална цялост. С течение на времето ще продължим да добавяме информация на няколко етапа, за които в момента сформираме екип. Намерението ни е за 6 месеца да успеем да съберем всичко и да направим заснемане на определени училища”, допълни той.

От мрак... към светлина

Според арх. Тикварски връщането към живот на изоставените училища и възстановяването на общественото обслужване по селата доказано има положително влияние върху демографската картина в различните региони. По думите му децентрализирането на всякакви обществени функции и оживяването на малките населени места, трябва да бъдат държавна политика.

Смятаме, че ако се започне работа в тази насока, има и надежда. Живеем в интересни времена. В глобален мащаб икономиката, която разчита на постоянен прираст, за да съществува едно общество, не е устойчива на планета с ограничени ресурси”, подчерта архитектът.

„Ние самите трябва да се научим да живеем в общество, което в последните години намалява с постоянни темпове и прогнозите са, че това ще продължи да се случва и през следващите десетилетия. Проектът ни по-скоро е въпрос как да живеем в една такава ситуация и да съхраним функциите на вече съществуващите, но изоставени училища”, заключи той.