Аутсорсинг индустрията ще продължи да се развива, ако има талантливи кадри

– Г-н Марсенак, аутсорсингът в България има голям потенциал за развитие. Какви са Вашите наблюдения – оползотворява ли се той през годините и какво още трябва да се направи?

Аутсорсингът се развива и това е видно. Статистиките показват около 20% ръст на годишна база. Все повече фирми припознават България като място с талантливи кадри, а когато има успешни компании, това привлича и други. Получава се лавинообразен ефект. Непрекъснато ми се обаждат хора с въпроси за България, които в момента оперират в Румъния, Полша, Унгария и се чудят дали да не се преместят тук.

Казвам им, че това е страхотно място, но трябва да се подходи внимателно към решението дали да дойдат. Причината е, че ние, които сме отдавна тук, вече трудно намериме кадри, а ако дойдат и те не се знае какво ще стане. Ще има голяма борба в цялата индустрия. Именно това провокира и нас да мислим по-задълбочено в тази посока. Защото както знаем, индустрията ще се развива, ако има талант. Ако няма няма човешки ресурс, това ще спре.

Страната се конкурира на световно ниво в сферата на аутсорсинга. По отношение на „multilingual customer support“ (бел.р. мултиезикова поддръжка на клиенти), каквато е по-голямата част от бизнеса на TELUS в България, ние се конкурираме с цяла Европа. Имаме силни конкуренти в Дъблин, Лисабон, Атина, Румъния, Полша, Унгария. 

Много зависи от наличието на талантливи кадри. Ако вземем за пример Холандия, която започна 15-20 години преди България да развива аутсорсинга, индустрията там продължава да расте и сега. В страната днес има изнесени центрове на Google, Apple, Facebook, всеки с по няколко хиляди заети. Но само преди 10 години ги нямаше. Държавата там създаде добри условия, които са свързани с това да имаш офиси, комуникации, ниски данъци и като цяло добри условия за живот на хората, които отиват да работят там. В тази връзка не виждам защо България да не продължава да расте. Заплатите също ще продължават да растат и това е добре за хората. Освен това допринася за израстването на средната класа, която да може да харчи парите си тук.

Това е важен въпрос. Ние получихме сертификат клас А от Министерство на икономиката преди няколко години и това действително много ни помогна. Държавата вече вижда, че има интерес към тази индустрия и осъзнава, че това е сериозен потенциал. Има и асоциация (бел.р. Българска аутсорсинг асоциация), която представлява сектора, така че определено има положителни неща. Може обаче да се прави много повече като например да се подкрепят инициативите на компаниите с допълнителни мерки. Други държави в региона и Европа имат този подход, защо и България да не прави същото?

Ако вземем като база минималната работна заплата, в колцентровете, които са една част от аутсорсинга, на запад хората в тях получават минималната работна заплата. Ние тук плащаме между 4 и 6 минимални работни заплати. Сами можете да сметнете какви са парите и е ясно, че те хич не са малко за стандарта. Има и много позиции, на които плащаме по-високи заплати в сравнение с конкурентите ни в Атина и Лисабон например. Това е и една от причините да привличаме толкова много чужденци, защото тук получават заплата има няколко процента разлика спрямо тези за същите позиции в други държави.  

Има няколко причини за това. Първата е, че много от кадрите отиват да работят в чужбина. Когато нашите служители напускат, ние ги питаме защо и масовият отговор е точно този. Разбираемо е, става дума за млади хора, които искат да поработят или учат навън за известно време. Ние няма как да променим това, въпреки че търсим начини да ги задържим с по-атрактивни договори и условия. Другата причина е, че индустрията не е толкова добре позната. Много хора погрешно смятат, че не могат да направят кариера в аутсорсинга и че той е подходящ само за студенти. Но това не е така. Ако са започнали като студенти, често еволюират и впоследствие заемат ръководни позиции. В тази връзка има нужда от по-добра информираност.

Идеята винаги е присъствала, но преди няколко месеца решихме, че дошъл моментът да се направи нещо, особено предвид демографския проблем в България. Стигнахме до извода, че трябва да се направи нещо много конкретно. Избрахме да си го направим сами, защото ако се опитваме да включваме държавата или други компании, щеше да отнеме много време в обсъждане и стиковане. Все пак се надяваме да срещнем подкрепа и сме отворени за предложения как програмата може да се обогати и развие.

Връщането на 150 човека е нашата реалистична цел, но може да имаме и 500 или пък само 10. Никой не знае. В зависимост от това как потръгне инициативата, ще решим и как да я развием.  

Най-вече търсим хора, владеещи чужди езици. Базовият език е английският, но задължително трябва поне още един. Ние работим на 35 езика тук в България, така че има работа за много хора с езикови умения. 

– Достатъчно добро ли е българското образование в подготовката на кадрите за аутсорсинг? Промени в каква посока трябва да се направят, за да се подобри качеството на обучението?

Аз не съм специалист по обучителни програми в България и трудно ще ви дам точен отговор. Но нещото, което се вижда и всички коментират е, че в България няма практически обучения, каквито например са много успешни в Германия. Има много завършили магистри, които обаче не са работили и това не е приложимо. Добра идея е да се създават междинни нива на образование, каквито са професионалните квалификации. Другата важна посока е изучаването на чужди езици. Когато ние започвахме бизнеса в България, едно от наистина страхотните неща, беше точно това. Езиковите училища, които имате тук са много добри и позволяват добро развитие. Това е уникална система, която я няма на много други места в Европа. Във Франция, от където идвам аз, има само няколко такива училища в цялата страна. Тук има 5 във всеки по-голям град. Това е богатство.

Нямам точна статистика. Но дори тези, които са учили тук, са прекарвали поне за семестър или два в чужбина по разменни програми като „Еразъм“.

Бизнесът трябва да каже от какво има нужда, за да се развива самият той, и което впоследствие да се приложи в обучителните програми. Бизнесът трябва да се ангажира и с това да подпомогне завършващите в намирането на първата им работа, защото това винаги е много трудно.

Преди няколко години направихме проучване на тема какво ангажира хората и от какво се интересуват. Видяхме, че младите хора от Y поколението, от което са значителна част от служителите ни, търсят нещо повече от просто работа. Едно от важните неща е това усещане са семейство, което ги кара да се чувстват добре и им помага да си вършат по-добре и работата. Затова и създадохме всички тези социални програми, за да се чувстват горди с това, което правят. Не е случайно, че през 2010 г. TELUS получи награда за най-филантропична компания в света.

Имаме фондация, от която ежегодно даваме финансиране на 10-20 малки компании и неправителствени организации. Правим и нашите „TELUS Days of Giving”събития, в рамките на които веднъж годишно събираме всички доброволци в компанията за реализацията на една кауза. Тази година всъщност довършваме миналогодишната, която е свързана с ремонт на училищата за глухи деца в София и Пловдив. Първо финансирахме ремонта, а след това нашите служители се включиха в довършителните дейности, почистването и боядисването. Имаме и най-различни вътрешни проекти, свързани с корпоративната ни социална отговорност – инициативи, които идват от самите служители.

Развива се много добре. Хубавото е, че идват все повече компании като нашата. Това е добре, защото се вдига шум около индустрията, а хората се информират за това какво прави аутсорсингът и това развива кадри. Тази година ние увеличихме броя на служителите си там, но смятаме, че има още потенциал за растеж.

TELUS няма планове да стъпва на други места засега. Иначе има други градове с потенциал за развитие в аутсорсинга като Бургас, Благоевград, където е пълно със студенти, както и Русе.