Българите пият основно родни вина

Инж. Красимир Коев е роден през 1971 г. в град Ямбол. Завършил е „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет в София и „Стопанско управление на малки и средни предприятия“ в Техническия университет. Специализирал е в Държавния департамент на САЩ и в Лондон, Великобритания. Бил е ръководител на отдел в Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки. От 1 септември 2009 г. е директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). За българското вино и световните тенденции на пазара Economic.bg разговаря с инж. Красимир Коев.

Каква беше 2016 г. за сектор лозарство и винарство в България?

Изминалата 2016 г. беше добра, защото и при лозарство, и при винопроизводство се случиха много неща. Засадиха се нови площи с лозя, построиха се нови винарски предприятия, реализираха се по-големи количества вино от предходната година, нямаме фалирало предприятие. През 2016 г. са открити 19 нови предприятия, които влизат в режим на работа и експлоатация. Те не са с огромни капацитети и с размерите на винпром, но са семейни и бутикови предприятия, които ще приемат и преработват количества до 2 млн. литра вино, което не е малко. Те осигуряват както нови работни места, така и много по-голяма конкуренция на пазара. В условията, в които е икономиката ни, всички винопроизводители работят добре. Не се намираме в невероятен подем, но се наблюдава стабилно нарастване при производството от 1-2%. Повишава се и износът на българско вино с малки, но сигурни крачки.

Какви са тенденциите при износа на българско вино и вносът на чуждестранно?

От реколта 2016 ще бъдат произведени 168 млн. литра вино, което е много добро количество. Така можем да посрещнем както необходимостите на вътрешния ни пазар, така и на износа, при който всяка година отбелязваме ръст между 2 и 4 млн. литра. През 2015 г. сме изнесли над 60 млн. литра вино в чужбина, а през 2016 г. очакваме количеството да достигне 64 млн. литра. Все още обаче очакваме официалните резултати от годината. Огромни количества българско вино пътуват за Китай и за Виетнам, тъй като техните заявки бяха непосредствено преди нашата Нова година. Тяхната е малко по-късно.

Вътрешният ни пазар консумира между 110-120 млн. литра вино. От тях само 5 млн. литра е вносно. В България определено се предпочитат родните вина. Тук не съществува тази конкуренция с чуждия внос, която се наблюдава в много европейски страни. Например във Франция 47% от виното, което се консумира, е чуждестранно. В Испания са 38%, а Италия с 35% внос. Българите предпочитат нашето вино, защото видяха, че то е много по-качествено от другите продукти, които се предлагат.

Достигна ли българското вино нови пазари през 2016 г.?

България увеличава пазарния си дял в държави, където досега сме изнасяли. В условията на жестока конкуренция се повишава търсенето на нашите вина. Миналата година в България се проведе световният конкурс Mondial и нашите винопроизводители спечелиха 107 златни отличия. Това автоматично доведе до сключване на нови договори с българските винопроизводители и заявки за по-големи количества вино. През 2017 г. предстои да се берат плодовете на тези успехи.

През 2017 г. България ще бъде домакин на Световния конгрес по лозарство и винарство, което е рекламата, която ще ни изстреля в Космоса. Над 1000 души ще дойдат тук от цял свят и това са хора, които дават облика и посоката на развитие на виното в световен план. В България ще се събере елитът на цялото лозарство и винопроизводство, търговия и др. Ако ние максимално се възползваме от възможността да им покажем българската продукция, това ще бъде "ракетоностител", на който ще се возим в следващите 5 години. Ще имаме възможността да покажем на целия свят какво можем ние.

Какви са тенденциите при търсенето на различни сортове вино?

Светът търси това, което познава. В световните конкурси за вино, които са много престижни, комисиите наблягат на български сортове като Каберне, Мерло или Шардоне.  При тях имаме много златни медали, което означава, че се справяме добре с преработката на тези сортове и производството им. Има тенденция и към търсенето на автентични вина и при тях влизат типичните български сортове - Широка мелнишка лоза, Мавруд, Тамянка, Гъмза също имат своя шанс.

По кои програми и с колко средства ще бъде подпомогнат секторът през 2017 г.?

Продължава Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Тя е втората поред програма, първата беше през период 2007-2013 г. Настоящата е от 2014 г. до 2018 г. включително. Като всяка година секторът се подпомага с 26 млн. евро по тази програмата - за засаждане на нови лозя и промоция на вината в трети страни. В рамките на Програма за развитие на селските райони също се отделят средства за винопроизводителите. Там няма обособена сума за сектора, а се кандидатства към общия бюджет с проекти за земеделска техника в насажденията, за изграждане на преработвателни предприятия, реконструкция и модернизация. Програмите са отворени, работят и приемът е целогодишен.

Къде е България на световната винена карта?

Като страна винопроизводител, която има лозови насаждения и количества произведено вино, сме малки. В Румъния например има много повече лозови насаждения и вина, но не е важно какви са произведените количества, а реализацията им на външните пазари. България е много по-разпространена от Румъния като държава, която продава вината си.

Какви са очакванията ви за 2017 г.?

Надяваме се годината да бъде добра откъм климатични особености, да няма измръзвания сега през зимата, дъждовете да бъдат в „умерен максимум”. Надяваме се в края на годината да съберем хубава реколта, по-добра като количество и качество от 2016 г. Очакваме, както казах и Световния винарски конгрес, който ще е огромна реклама за нас пред целия свят. Важното е, че количествата, които реализираме и очакваме всяка година са повече от предходната.