Без бюджет за 2022 г. през януари: Къде е дяволът?

По всяка вероятност бюджетът за 2022 г. – за първи път в демократичната история на България – няма да бъде приет до края на настоящата година. За изминалите 12 месеца обаче доста често бяхме свидетели на събития, които също се случват за първи път и които ни доведоха до тази ситуация – три пъти парламентарни избори в рамките на година, както и вот 2 в 1 за парламент и президент. Също така, за първи път в демократичната история на страната, но с едно малко изключение в началото на 90-те години на миналия век, България вероятно ще бъде управлявана от четворна коалиция.

Какво всъщност означава да няма приет бюджет?

Накратко, според Закона за публичните финанси, който е лаконичен по този въпрос, в случай че до началото на бюджетната година държавната финансова рамка не е приета от Народното събрание, приходите се събират по вече установения начин, а разходите се извършват в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година и до размера на постъпилите приходи, които в случая се очакват да бъдат по-високи спрямо тези от януари 2021 г. С други думи, ако правителството е изхарчило 5 млрд. лв. през януари 2020 г., то в първия месец на 2021 г. отново има право на 5 млрд. лв., стига да ги е получило под формата на приходи.

В същото време обаче бюджетът трябва да спази влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, като например увеличението на пенсиите от 25 декември 2021 г. Това именно се очертава и като един от най-важните казуси, според икономиста Димитър Чобанов.

Според сега действащата уредба парите не са осигурени. Да се разчита на по-високи приходи през януари също не е особено реалистично. Следва да бъдат направени някои доста сериозни промени в бюджета – в това, което ще бъде похарчено за самия януари. Трудно е да се каже откъде биха били намерени тези пари – това трябва да бъде за сметка на спестявания или някакви други разходи“, коментира Чобанов пред Economic.bg.

По време на преговорите за съставяне на правителство между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, а и преди и след това всички партии бяха категорични, че това не би било проблем за различните институции да изпълняват своите функции.

С актуализацията на бюджета от септември определено предвидихме този сценарий и това бе една от причините да се отвори малко повече място в бюджета“, коментира по БНТ икономистът Георги Ганев, който е и депутат от „Демократична България“.

От Министерството на труда и социалната политика пък коментираха, че изплащането на увеличените размери на пенсиите през цялата 2022 г. е гарантирано. В съобщението от ведомството се посочва, че „в случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване (ДОО) не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове. Това гарантира изплащането на всички пенсии и други социално осигурителни плащания в определените размери, независимо че бюджетът на ДОО за съответната година не е приет“.

Кога и как ще бъде приет бюджетът?

По всяка вероятност бюджетната рамка за 2022 г. ще бъде предложена от служебния финансов министър Валери Белчев и върху нея новият редовен финансов министър ще работи. Белчев, а и служебният премиер Стефан Янев, вече дадоха заявка, че той е изготвен и чака новото Народно събрание да започне да функционира, за да бъде входиран.

Със сигурност няма как цялата бюджетна процедура да започне отначало“, допълва Ганев.

Все пак рамката на служебния кабинет ще трябва да бъде съществено променена заради приетите по време на преговорите реформи. Ганев даде за пример предстоящото преобразуване на Министерството на икономиката, към което вероятно ще се добавят и иновациите, както и създаването на вицепремиер по климата. Всичко това трябва да се бюджетира.

Когато се промени структурата на изпълнителната власт, трябва всички таблици да бъдат преправени. Това е нелесна работа“, коментира Ганев.

Все пак в рамката на служебния кабинет вероятно ще бъде заложено увеличение на максималния осигурителен доходи и минималната работна заплата, каквито заявки вече бяха дадени и скараха бизнеса и синдикатите. Освен това най-вероятният нов финансов министър се очаква да бъде предходният служебен, което означава, че той вече е бил част от бюджетната процедура за следващата година.

Къде е дяволът?

Липсата на практика по прилагането на текста най-вероятно неизбежно ще предизвика различни тълкования и спорове.

Управляващите имат полза да тълкуват, че текстът им дава максимална свобода и могат да харчат, взимайки под внимание всички актове на Народното събрание и Министерския съвет, включително такива, които те биха предприели през декември – това би им позволило да актуализират всякакви плащания спрямо своите приоритети. В същото време опозицията неизбежно ще държи на твърдото правило – толкова, колкото през миналата година, и ще може да обвини управляващите в нарушаване на закона“, пише икономистът Петър Ганев в последния бюджетен анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Подобен спор е много вероятно да приключи в Конституционния съд. На макро ниво пък по-скоро ситуацията носи несигурност и дава лош сигнал към финансовите пазари, към които вероятно страната ще се отправи следващата година.

Колко пари ще заемаме?

Според Ганев през следващата година нужният дълг ще бъде в около 5-6 млрд. лв. заради планирания по време на финансовите преговори за съставяне на правителство бюджетен дефицит от порядъка на 3.5 до 4.5%. Припомняме, че според Фискалния съвет на България следващата година трябваше да се върне към за момента отменения регламент на Европейската комисия, според който дефицитът да бъде под 3%. Преговарящите обаче сметнаха, че заради планираните реформи това няма как да стане.