Bigbank скоро започва да предлага депозити и ипотеки в България

Рискът при теглене на кредит онлайн е дори по-малък в сравнение с офис

Bigbank скоро започва да предлага депозити и ипотеки в България

Снимка: Bigbank

5454 ~ 7 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Ростислав Русинов и Тарго Раус имат богат опит в банковата сфера. Амбицирани са да го пренесат в България с управлението на новата банка в системата – изцяло дигиталната Bigbank.

Русинов е мениджър на българския клон на Bigbank. Той има над 17 години опит във финансовия сектор, като повече от 10 години е част от Raiffeisenbank, специализира и в централата на банката във Виена. Преди да се присъедини към Bigbank, Русинов е Country Manager на Western Union.

Тарго Раус е ръководител „Бизнес развитие“ в Bigbank. Неговият най-ценен опит е в сферата на дигиталното банкиране, като е управлявал трансформации в редица традиционни банкови институции като Bank of Tallinn, Leks Insurance Group и SEB Estonia.

Двамата ни разказват защо една естонската банка, която оперира само на Север, бе привлечена точно от България, каква е стратегията ѝ за растеж тук, какви са предимствата на дигиталното банкиране и на какво се дължи бумът на жилищното кредитиране.

Bigbank има клонове в Естония, Литва, Латвия, Финландия и Швеция. България обаче изглежда по-различен пазар от скандинавските. Така ли е и какво Ви доведе тук?

Т.Р.: Преди всичко България е част от Европейския съюз и европейският пазар е сравнително хармонизиран. Това е една от причините да търсим развитие тук. Разгледахме всички страни на Балканите, но България конкретно разполага с много добър потенциал за растеж. Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт е на много ниско ниво и това предоставя доста инструменти на правителствата, които да активират и да задвижат икономиката.

Освен това има ли други причини да предпочетете България вместо Унгария или Румъния?

Т.Р.: Обмисляхме и Унгария за нашето навлизане в региона. България обаче има по-голям потенциал за растеж. Румъния, от друга страна, е прекалено голям пазар спрямо този, който таргетирахме за нашето стъпване на Балканите.

Забелязва се усилено рекламиране на банката в последните седмици. Каква е стратегията за растеж?

Р.Р.: Стратегията е базирана на органичен ръст, като в момента нямаме планове да придобиваме други играчи на пазара. Това, което в момента е важно за нас, е да станем разпознаваема марка. В крайна сметка за българския потребител ние сме нещо ново и непознато. Искаме хората да дойдат, да разгледат и да опитат, понеже процесът е доста по-различен от това, което се предлага от традиционните банки, и всъщност да видят какво предлагаме. Ние сме дигитална банка и като такава не планираме отварянето на физически клонове. Офисът ни представлява десет човека екип засега.

Предвижда ли се разширяване на екипа в България?

Р.Р.: Да, предвижда се, но с малки стъпки. Разбира се, много зависи и от бизнеса. Ние сме доста ефективни като процеси, а и нашият бизнес е сериозно централизиран в Естония.

Кога се очаква да започнете да предоставяте нови банкови продукти и ще включите ли депозитите, тъй като виждаме, че някои банки вече се отказват от тях?

Р.Р.: Ние със сигурност не се отказваме от депозитите. Ще започнем да ги предлагаме скоро.

Т.Р.: Още до края на годината ще започнем да предлагаме депозити. Нещо повече, работим по различни жилищни продукти и такива за рефинансиране. Не е лесно да осигурим всички продукти на пазара наведнъж, затова подходът ни е да процедираме стъпка по стъпка.

Защо избрахте потребителските кредити като старт?

Т.Р.: Ние сме в бизнеса с потребителски кредити от почти 30 години. Вярваме, че това е продуктът, който познаваме най-добре.

Р.Р.: Освен това от потребителска гледна точка той е най-достъпният и познат продукт. Жилищните кредити са доста по-комплексни като процес и смятаме, че е важно преди всичко първо да създадем повече доверие от страна на клиентите към нас като бранд.

Като цяло банките в България предпочитат хибриден модел - кандидатстване онлайн, но подписване на документите на място. Защо е така и представлява ли някакъв риск, ако целият процес се случва онлайн?

Р.Р.: Рискът не е по-голям, отколкото при традиционния кредит. Дори в известна степен е по-нисък, защото идентификацията е нещо, което правиш през мобилния си телефон. Изключително трудно, невъзможно дори е някой друг да се идентифицира вместо теб. Оттам нататък лицето е интегрирано с най-различни държавни регистри, от които се взима информация и така вероятността да получим данни, които не са верни, е много по-малка. Електронният подпис е сертифициран съгласно регулациите на Европейския съюз – абсолютно равноправен на хартиения подпис. Единствено клиентът може да го постави. Освен това ние изплащаме кредити само по банкова сметка, което е допълнително уверение, защото клиентът вече поне веднъж е бил идентифициран от друга институция. Така че сме напълно сигурни в процеса и не мислим, че носи по-голям риск от този на всяка друга банка.

Смятате ли, че като цяло нагласите на българите към дигиталното банкиране са положителни? Като предимство или недостатък приемат клиентите липсата на физически офис?

Р.Р.: Обратната ни връзка е предимно положителна. Получаваме поздравления дори от клиенти, на които сме отказали кредит, и които благодарят, че не сме им загубили времето в опашки и чакане. Няма какво да се лъжем, има и хора, на които им е трудно, но получават помощ от нас и успяват да минат през процеса. Въпреки нагласата на тези, които не са свикнали, процесът всъщност е много по-лесен, отколкото те си го представят. Като човек, който е работил в традиционни банки, ви уверявам, че цялата процедура там - да ходиш да попълваш формуляри, да подписваш документи, да ти снимат личната карта, е дълга и уморителна.

Т.Р.: Мисля, че дигитализацията се развива във всички страни. На някои места това може да се случва по-бързо, на други - не толкова, но при всички положения цифровизацията е предимство. Все пак ние доста често ползваме именно онлайн услуги - разменяме съобщения с приятелите, поръчваме такси по телефона и дори си наемаме кола, изцяло дигитално. Така че наблюдаваме дигитализация във всички сфери и банките също трябва да бъдат в час. Според мен българските банки имат много добри дигитални решения.

Жилищното кредитиране в момента е в своя пик. Отпуснатите кредити достигат върха от 2008 г., а според БНБ банките са започнали да занижават критериите си за отпускане на заеми. Можем ли да говорим отново за имотен балон?

Т.Р.: Българският имотен пазар, в сравнение с тези от Западна Европа, е по-малък и има потенциал за растеж. Мисля, че има недостиг на модерни пространства за живеене, каквито се търсят сега, защото хората искат да заменят старите жилища. Търсенето на пазара в момента е голямо, оттам е голямо и търсенето на жилищни кредити.

Р.Р.: Много хора казват, че COVID кризата, инфлацията и на практиката нулевите лихви по депозитите са накарали хората да обмислят закупуване на нови жилища. Аз мисля, че причината е друга - все повече хора могат да си го позволят. COVID ни накара да се замислим дали не ни се живее по-добре. Всеки от нас предпочита да живее в една по-красива заобикаляща го среда, в ново жилище, така че е нормално човек да се стреми към живот, който да е по-качествен и удобен. Хората предпочитат да живеят на определени места, в енергоефективни и нови сгради, които изглеждат добре. Това подтиква инвеститорите да строят, а банките - да са по-склонни да кредитират. Намирам това за нормален процес - хората имат възможност да плащат кредитите си и е нормално банките да ги подкрепят.

В последно време обаче се говори и за голям обем празни жилища.

Р.Р.: Говори се, но празните жилища са в по-стари постройки, които са избягвани.

Т.Р.: В Естония например решение до известна степен е практиката някои сгради да се срутват и на тяхно място да се изградят нови, по-модерни. Този вариант е по-евтин, отколкото да се модернизира старата постройка. В Естония едно време дори е било нормално, като създадеш семейство, да живееш в един дом с родителите си, а сега се предпочита да се отделиш. И дори при намаляващо население, заради промяната в нагласите, търсенето е по-голямо.

Р.Р.: Също така преди 15 години беше по-екзотично да вземеш ипотечен кредит. Хората смятаха, че купуват едно жилище и то им е за цял живот. Сега нуждите се променят според това как ти се развива животът ти. В началото си млад, живееш сам, после имаш деца – трябва ти повече място, после децата си заминават и нямаш нужда от голям апартамент. Хората вече не се притесняват да купуват и продават собственост както преди.

Т.Р.: Бизнесът с жилищни имоти за инвестиция също се разраства и вече наблюдаваме много повече малки инвеститори, които държат 2 или 3 жилища и ги отдават под наем за допълнителен доход.

Вече една година България е в ERM-2. Именно Латвия и Литва са последните страни членки на еврозоната. Как протече процесът по присъединяване там и с какво може да се поучим от тях?

Т.Р.: Може би не е най-приятното нещо, но цените с времето ще се повишат. В балтийските страни дори имаше кампании против вдигането на цените при присъединяването. В същото време еврото улеснява търговията, тъй като се елиминира флуктуацията на курса, когато изнасяш за страни като Германия и Франция. За банките този фактор може и да има неблагоприятно влияние, защото губят дохода си от такси за превалутиране.

Според едно проучване от началото на месеца в България повече от половината анкетирани не искат страната да приеме еврото. Как може да се променят нагласите и кой е отговорен?

Т.Р.: Винаги ще има хора, които са против, просто защото не харесват промените. Другата част са против, защото не разбират какво ще дойде след промяната и имат нужда да им се обясни какъв ще е ефектът от нея. Това до голяма степен е работа на правителството. Всяка страна, която се е запътила към еврото, по различен начин разяснява на хората - било по телевизията, с брошури или други методи. Нормално е да има хора, които се страхуват от тази промяна, и заради това трябва да има диалог, който да премахне и опасенията.

Р.Р.: Не е тайна липсата на доверие между институциите и хората, но специално промяната на валутата е свързана с изключително много митове. Темата досега се е използвала основно за политически цели, но това, което може да се направи, е да се говори по-професионално на нея, да се обяснява какво би могло да се случи. Например това, че ще има поскъпване – то явно е факт, но то е факт и сега, а ние не сме в еврозоната. Ако разгледаме държавите, които използват еврото, те като цяло са в по-добра икономическа позиция в момента от България, така че присъединяването към една такава група държави, би трябвало да бъде нещо позитивно за средностатистическия човек.

Факт е, че откакто България се присъедини към ERM-2 влязохме и в здравна, и в политическа криза, но греши ли правителството, като продължава да не започва разяснителна кампания?

Р.Р.: Нещата така се развиха, че не мисля, че някой имаше време да говори за това.

Т.Р.: В момента здравната криза е с приоритет и всичко останало остава на заден план, но с времето другите теми ще започнат пак да изплуват на повърхността. Все пак има още поне две години и това е достатъчно време за дискусия.

Подкрепи Economic.bg