Блокчейн технологията ще промени бизнеса и ще оптимизира разходите

– Г-н Карамочев, разкажете повече за компанията си Industria, от колко време е на пазара и как се промени дейността ѝ през годините? 

– Фирмата не е нова, развиваме бизнес от 2002 г., като дълго време се занимавахме с разработването на големи уеб сайтове. Постепенно обаче пазарната ниша се сви, тъй като бариерите за влизане в този бизнес паднаха много ниско. Така решихме да променим бизнес модела. В годините минахме и през разработването на продукти, а сега се занимаваме с блокчейн.

– Допреди това сме правили фронт енд неща, но аз отдавна исках да се занимаваме с инфраструктурни проекти. За разлика от много други хора, които свързват блокчейн с разни митове и легенди, аз гледам на него като на инфраструктурна технология. Много интересна и предизвикателна, но трудно доказуема на този етап. 

– Да, но като се махне спекулата, блокчейн е много хубава технология. Тя не е някакво секси приложение, което прави невероятни неща. А е по-скоро като водопроводна система. Идеята е да се подобряват комуникациите между отделните пазарни участници – да са по-бързи, по-качествени и да осигуряват по-голямо доверие. 

– Блокчейн може например да промени изцяло воденето на счетоводство. В момента всеки прави свое фрагментирано счетоводство, а с тази технология отделните пазарни участници ще разчитат на една система да им казва какво имат да взимат и дават и транзакциите помежду им ще се извършват директно в реално време. Възможно е да се направи така, че ДДС да се връща в реално време – ще има един държавен „фактурник” и всички фирми ще се свързват към него, ако искат да издават фактури. Така няма да има преизчисляване на ДДС и то ще се случва в реално време.

Автоматизирането на процесите и свързването на системите ще промени много неща за бизнеса и ще оптимизира разходите. 

– Да, но тя ще е много по-прозрачна от сегашната. В момента имаме силози от данни и всеки се свързва с всеки по различен начин – с уеб услуги, пращат се екселски таблици или просто се пишат имейли и т.н. Докато използването на блокчейн предполага единна система (но не централизирана). 

– Технологията може да послужи за подобряване на публичното и индивидуално благо, но чрез нея може да се посегне и на личната информация на хората. Блокчейн дава възможност за натрупването на един вечен запис, въпросът е за какво и как ще се употреби. Възможно е например да се направи досие за поведението на човек, да се следи дали е изряден или не. Блокчейн може да е доста опасен, ако за теб има неизтриваема информация. Някъде вече се правят подобни социални експерименти, където базите данни просто се трупат и изтриване няма.

– Много малко, тъй като държавата може много да обърка всичко. Въпросът е философски и тръгва от това, че самият блокчейн предполага децентрализация и премахване на посредника. От тази гледна точка технологията ще бръкне доста под кожата на държавата. Все пак има места като Естония Латвия, където технологията се възприема добре, а Дубай дори иска да е първата в света блокчейн държава. В Сингапур пък са узрели, че не бива да се бъркат в пазарните отношения на участниците, а само да дадат възможност на регулатора да има достъп до информация.

Ролята на държавата е първо да верифицира блокчейн отношенията като нормален договор. Тъй нареченият „умен договор” обаче не е като нормалните, а по своята същност представлява компютърен код. Това отваря допълнителни въпроси за неговата законова стойност и последиците от нарушения или бъгове. Темата за регулациите е много любопитна и дискусионна и по нея ще си говорим на CEE Block Sofia 2018.

– Необходимо целят пазар да прегърне идеята. За да заработи ефективно такава технология, не са достатъчни една или две организации, а цяла екосистема. Това пък предполага промяна в мисленото и манталитета.

Пазарните участници трябва да развият нещо, наречено coopetition (от англ. „ко-конкуренция”) – хем да се конкурират, хем да се кооперират. Добър пример са банките, които в момента показват, че вървят в посока да намаляват разходите за комуникация помежду си.

– Смята се, че банките не са иновативни, но това не е така. Напротив, те са много раздвижени. Пример за това е новината отпреди няколко дни, че JP Morgan планира в някои от своите отдели да приема единствено хора, които могат да програмират. Това показва колко по-напред са банките, отколкото мнозина смятат. Те са добър пример и за ефективна комуникация и публичните институции могат да се поучат от тях, за да се сложи край с разкарването на хората от едно място до друга, за да доставят документи.

– Да, нашите клиенти са големи и малки банкови институции и застрахователни компании както в България, така и в чужбина. Става дума играчи, които искат да експериментират с тази технология и да видят каква стойност би им донесла. В момента пристъпваме към много интересен блокчейн проект, свързан с ликвидността на банките и кешовата наличност, който развиваме с партньорите си от R3. Заради работата си в сферата на финтех, за нас са интересни пазари като Лондон, Ню Йорк, Сингапур. Любопитни след Brexit ще са Франкфурт и може би Париж, където също имаме добри позиции заради сътрудничеството си с R3.

– Отидохме там преди всичко да се учим и да слушаме, без да очакваме награда. Участваме често на подобни събития, тъй като те са модерният начин да се търси новаторство и партньорство.