БНБ ще продължи с усилията да ограничи жилищното кредитиране
Сливането на банки в България по всяка вероятност ще продължи в следващите месеци
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Решението на Българската народна банка (БНБ) да увеличи антицикличния буфер до 1% от началото на октомври вероятно няма да бъде единственото подобно в краткосрочен период. Това обяви подуправителят на БНБ Калин Христов, като побърза да уточни, че все още решение за ново повишение не е взето.
Вдигането на този буфер цели банките да заделят повече пари в случай на криза, каквато за БНБ е възможно да се заформи в жилищното кредитиране.
С ускоряване на ръста на цените на недвижимости ние сменихме позицията си и през септември увеличихме антицикличния капиталов буфер. Такива промени не са еднократни. Това действие дава насока за нов цикъл за използване на антицикличния капиталов буфер предвид очакванията за инфлацията“, коментира Христов по време на форума „Банките и бизнесът“, организиран от „Капитал“.
Той спомена и думата „балон“, тъй като според него
силно отрицателните лихви по депозитите карат хората да търсят инвестиционни алтернативи, а ниските нива на лихвите по кредитите на практика при над 5% инфлация означава отрицателни лихви по кредитите, което генерира финансови балони“.
Според председателя на Асоциацията на банките в България Диана Митева
ръстът на цените на недвижимите имоти не е стигнал до нивото, на което може да говорим за балон“.
Тя даде за пример факта, че съотношението на жилищното кредитиране към размера на брутния вътрешен продукт за България е едва около 10% – едно от най-ниските в Европа. Тя също така посочи, че бумът на жилищното кредитиране е факт и поради нарасналата покупателна способност на гражданите.
Изпълнителният директор на Пощенска банка Петя Димитрова и новият директор на ОББ Питър Рубен не смятат, че в момента може да се говори за балон.
Темпът на нарастване на жилищното кредитиране ще продължи със сигурност и следващата година“, прогнозира Димитрова.
Калин Христов изрази и по-мрачни виждания за инфлацията през тази и следващата година, като изрази позиция, че поскъпването на стоките и услугите от кошницата няма да бъде временно, както твърдят повечето икономисти и централни банкери.
Инфлацията няма да е временен феномен, а по-устойчив. Все повече развитието показва, че инфлацията е структурен феномен и това го доказва недостига на работна сила, разрушената търговия и перманентното увеличаване на цената на енергията“, коментира още Христов.
Според него индексацията на доходите – повишаването на заплатите и пенсиите допълнително ще ускори инфлацията в началото на следващата година.
Банковото бъдеще
Процесът по консолидация в банковия сектор по всяка вероятност ще продължи в следващите месеци и години. Темата получи светлина с оповестената миналия месец сделка за закупуване на Райфайзенбанк България от KBC Group. От Пощенска банка обявиха, че KBC „ги е изпреварила“ при покупката на Райфайзенбанк, а консолидацията ще продължи „обусловена от много фактори“.
Дългосрочната визия на Пощенска банка е да останем на пазара. Ние сме направили три консолидации в групата и нашите акционери са с твърдото убеждение да продължим да растем и при първата възможност да продължим тази консолидация. Съвсем скоро купихме банка в Сърбия, на финала сме на такъв процес в Кипър, в Гърция също сме в такъв процес. Надявам се съвсем скоро в България също да протече такъв процес“, коментира Димитрова.
От най-голямата банка в България в момента по данни на БНБ – Уникредит Булбанк бяха по-лаконични.
Ако се появи правилната възможност, бихме я реализирали. Не мога да кажа, че имаме проекти, които текат в момента, но при възможност – защо не. Знаем как се прави“, коментира Борислав Генов, директор Банкиране на дребно в Уникредит.
Като цяло очакванията са свръхконкуренцията и дигитализацията да очертават трансформациите на банките за в бъдеще.
Поради непрекъснатата необходимост банките да въвеждат подобряване на своите дейности и да се адаптират към новите реалности и развитие на технологиите и да отговорят на всички регулации, банковите услуги се оскъпяват и това е валидно за всички кредитни институции в ЕС. Надеждността и точността, които банките осигуряват, за да защитят своите клиенти обаче не се гарантира при цените, които алтернативните небанкови институции предлагат“, коментира председателят на Асоциацията на банките в България Диана Митева.