Бюджет 2025 залага двоен ръст на концесионните такси за добив на злато

В държавния бюджет за догодина са заложени двойно повече приходи от концесионни такси за добив на злато и други скъпоценни метали. Това, според депутата от ГЕБР-СДС Александър Иванов, автоматично означава двойно увеличение на самите такси. Той направи тази бърза сметка по време на пленарното заседание в сряда, отговаряйки на Радостин Василев от МЕЧ, който беше внесъл конкретен законопроект за удвояване на таксите за златодобивните компании.

Александър Иванов обясни, че в проектобюджета за 2025 г. е заложено приходите от концесионни такси за скъпоценни метали да са на стойност 216.2 млн. лв., а през 2026 г. – 464.7 млн. лв., като ще продължат да растат.

Ако бюджетът бъде приет днес, Министерският съвет се задължава да преразгледа тази наредба (за таксите) и концесионните такси да бъдат повишени повече от два пъти, защото очакваните приходи в КФП за 2026 г. и нататък са в размер на над 550 млн. лв.“, каза Иванов.

По-конкретно той визира параграф 5 от преходни и заключителни разпоредби на проектобюджета, който задължава министъра на енергетиката да внесе в Министерския съвет проект на наредба за въпросните такси до средата на тази година.

В срок до 30 юни 2025 г. министърът на енергетиката внася в Министерския съвет проекта на наредбата по чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства, както и предложения за промени в същия закон, включително с цел актуализиране на разпоредбите относно концесионното плащане“, гласи въпросният параграф 5.

Удвояват ли се таксите?

Важно е да се уточни, че самият проектобюджет не залага конкретен размер на таксите, а единствено прогнозирани приходи от тях. Самият размер на таксите, според чл. 61 от Закона за подземните богатства, зависи от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка, и се определя на база предложената наредба от ресорния министър.

Това е мислено в детайл при повишаване на цените на търгуваните метали на световните борси, както знаете, златото в началото на годината се търгуваше около 2100 долара за тройунция, сега наближава 3000 долара за тройунция, съвсем разумно е българската държава да получава повече от експлоатацията на своите концесии“, каза Иванов.

Като добави, че всяко предоговаряне на таксите трябва да се случи в условията на „двустранен диалог“.

Темата за концесионните такси бе повдигана по време на разглеждането на проект на решение, което да задължи Министерския съвет да предоговорите сегашните концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали. Вносители на предложението бяха Радостин Василев (МЕЧ) и група народни представители.

То обаче бе отхвърлено след прегласуване с 44 гласа „за“ , 52 гласа „против“ и 84 гласа „въздържал се“.

Ниски ли са концесионните такси?

Според Василев, добиващите дружества в България работят непрозрачно и с неясен контрол върху добива, а държавата „не упражнява пълноценно“ своето право да контролира добива.

Концесиите и договорените такси са нищожни по размер в сравнение със световните практики“, каза Василев.

От партията поискаха предоговаряне на всички действащи договори за добив на злато и ценни редки метали.

Депутатът от „Възраждане“ Георги Иванов изведе данни, според които концесионните такси за такъв добив в Германия са 30%, в Индия са 42%, в Мексико са 30%, а в Аржентина – 35 на сто.

Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев от ГЕРБ-СДС обаче отвърна, че реалността е друга.

Най-високите концесионни възнаграждения в Европа са до 4% за металите, а в България са 4% за тях, т.е. ние сме на тавана на нормалното за Европа. Това се определя на база колко е богато или бедно едно находище, нашите находища са бедни – от 1 тон руда в България се получават 2 грама злато, то не расте като гъби в гората“, каза Добрев.

Коментарът му беше репликиран от Красимир Манов (МЕЧ), който посочи, че двете нямат нищо общо. „Не може да сравнявате круши със сливи или царевица, има метални и неметални руди, няма нищо общо“, каза Манов.