Тотален хаос със санирането: Безброй въпроси, никакви отговори

Какво ще се случи със сградите, одобрени за саниране по втория етап на програмата, финансирана със средства по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще стигнат ли 2.5 млрд. лв. бюджетни средства, заложени от правителството с хоризонт 2029 г.? Какво ще се случи със сумите, платени от собствениците за обследване на сградите и ще продължи ли даването на пари „на калпак“? Имат ли ресурс строителите да поемат обема от работа и предвид поскъпването на материалите, ще има ли нужда от още пари?

Това са въпроси, които бяха повдигнати от управители на етажни собственици и експерти по време на пресконференция, организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, на които отговори липсват. Отговори на тях обаче ще трябва да дава регионалният министър Иван Иванов (БСП), тъй като програмата се управляваше от Министерство на регионалното развитие. То отговаряше за кандидатстването по различните етапи и правеше оценката на подадените проекти, от които пък се видя, че интерес към санирането има, но само ако се управлява ефективно.

До ситуацията се стигна, след като преди 2 седмици Иванов съобщи, че част от санирането със средства по Плана за възстановяване и устойчивост няма да се случи, но успокои, че одобрените блокове все пак ще получат пари по Националната програма, за която се залагат 2.5 млрд. лв. Дори тези средства обаче няма да са достатъчни, за да бъде своевременно обновен сградния фонд в страната.

С въпросната сума трябва да бъдат санирани одобрените 282 блока от втория етап по ПВУ, но и останалите в резервния списък 2100 блока от първия етап. Освен това експерти са на мнение, че има риск и за одобрените 756 блока по първия етап, които трябва да се санират с над 1.1 млрд. лв. европейски пари, тъй като срокът за усвояването им е юли 2026 г.

Едва се доближаваме до половината от 19 млн. кв. м жилищни сгради, които трябва да бъдат обновени до 2030 г.“, заяви Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ на пресконференция в БТА.

Факт е, че до момента има общини, при които обществените поръчки за избор на изпълнител се бавят, а и строителите в България не могат да поемат повече от 300 сгради за саниране на година.

Управителите питат

Стефка Гавизова, която е управител на етажна собственост в столичния район „Оборище“, присъства на пресконференция, търсейки отговор на въпросите си. Тя разказа, че блокът, в който живее, е кандидатствал за саниране по първия етап на програмата по ПВУ, по която се отпускаше 100-процентов грант. Блокът обаче не е бил одобрен за финансиране. Така собствениците решават да кандидатстват по втория етап, където бе предвидено 20-процентово самоучастие. Този път са одобрени.

Администрацията е направила грешка, която и МРРБ не вижда и така нашето съфинансиране скочи от 20 на близо 30%. От август миналата година още се боря да разбера дали ще остане толкова“, заяви тя.

Гавизова коментира още, че етажната собственост се е опитала със заем да подсигури парите за самоучастието, но са срещнали проблем, тъй като банковите институции не отпускат кредити за енергийно обновяване на сдружения.

Имам двама човека, които изтеглиха заеми, за да си покрият вноските от 20%. Кой ще им плати лихвите за тези заеми сега?“, попита тя.

И допълни, че малките сгради, като нейната, е трябвало да дават повече пари за обследване и изготвяне на необходимата документация, чийто срок обаче изтича през 2027 г. Така собствениците са поставени в ситуация да се чудят дали отново ще им се наложи да дават пари за това и дали изобщо ще получат финансиране за саниране.

Новата програма с тези 2.5 млрд. лв., ако изпаднем и от нея, какво правим? Строителните материали и услуги са на други цени вече. Кредит никой не отпуска, а всеки иска големите обекти, защото там са парите.“

„Има повече въпроси, отколкото отговори. Чакаме отговорите от управляващите“, коментира Цвета Наньова от БАКК/БГФМА.

По думите на Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) обследването е напълно излишно, тъй като навсякъде в България, независимо от града, саниране се прави с 5-сантиметра изолация и тя е еднаква.

Обследванията трябваше да се случат за няколко месеца. Те са неверни в голямата си част, тъй като просто нямаше толкова одитори, които да поемат работата“, коментира Николов.

Трябва да се промени моделът

Експертите призоваха за промяна на модела на финансиране на санирането в България. То не трябва да се прави със 100-процентов грант, тъй като така страната ни никога няма да успее да санира целия сграден фонд.

Те напомниха за резултатите от предишната Национална програма, която бе финансирана с 2 млрд. лв. и която сега се възражда със заложените 2.5 млрд. от правителството. Припомняме, че по програмата от 2015 г. бяха санирани едва около 2 хил. блока, а в последствие регулаторите установиха злоупотреби, картелиране на фирми изпълнители, занижен контрол и лошо качество при извършваните дейности в някои градове.

Едва 4% от сградния фонд бе обновен“, напомни Наньова.

Експертите са на мнение, че даването на пари „на калпак“ трябва да се промени. Освен това бизнесът трябва да се включи активно. По-устойчиви модели има и те се прилагат в редица държави. Наньова очерта един такъв пример, при който собствениците получават безвъзмездно финансиране в размер на 30% и осигурят собствено такова чрез кредити, обезпечени с държавни гаранции. При него единствено енергийно бедните получават допълнителна целева помощ.

Начинът, по който санирането се прави в България, не носи предвидимост и за бизнеса. Експертите са на мнение, че се наблюдава кампанийност, а 100-процентовият грант се осигурява, за да няма политически загуби. Те алармираха и за неизпълнени реформи, заложени по ПВУ, като Декарбонизационният фонд, който трябваше да подпомогне съфинансирането.

Припомняме, че все още не е ясно какъв ще е начинът на финансиране, заложен по новата Националната програма с ресурс от 2.5 млрд. лв. до 2029 г. За тази година са заложени 50 млн. лв. в проектобюджета, а тепърва правителството трябва да определи критериите за кандидатстване и оценка.

Единственото, което е ясно, е, че отново Българската банка за развитие (ББР), както беше с националната програма отпреди 10 години, ще има главна роля, тъй като тя ще тегли държавен заем, ще сключва споразумения с кметове на общини, те ще правят обществените поръчки за избор на изпълнители, след това ББР ще отпуска заем на общината, а когато блокът е напълно саниран, държавата ще връща парите на ББР. Този модел на финансиране бе многократно критикуван при старата програма.