Бюджетът приключи първата половина от годината с излишък
Подобрението се дължи основно на по-високите постъпления от корпоративен данък
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова 
С минимален излишък от 82 млн. лв. държавният бюджет приключва първата половина на годината. Само преди месец хазната се върна на минус с дефицит от 173 млн. лв. Три месеца по-рано пък - към края на първото тримесечие - бюджетът бе с над 650 млн. лв. дефицит. От финансовото министерство обясняват, че подобрението се дължи основно на по-високите постъпления от корпоративен данък. Това е очаквано, тъй като крайният срок за подаване на фирмените данъчни декларации и внасянето на налога бе изместен заради коронакризата от 31 март на 30 юни.
Положително влияние върху приходите оказва и продължаващото подобрение при постъпленията в частта на косвените данъци, социално и здравноосигурителните приходи, посочва ведомството.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първото полугодие са в размер на 24.7 млрд. лв., което е 51.9% от годишния разчет, като спрямо първото полугодие на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 3.3 млрд. лв.
Данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3.6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0.3 млрд. лв. Значителен ръст на месечна база спрямо същия месец на предходната година се отчита при приходите от корпоративни данъци, ДДС, акцизи и осигурителни вноски.
Разходите по консолидираната фискална програма, към които попада вноската на България в бюджета на ЕС, към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24.6 млрд. лв., което е 46.9% от годишния разчет. За сравнение, разходите за същия период на 2020 г. бяха в размер на 19.8 млрд. лв.
Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, обяснява министерството.
