България изостава от електромобилността и трябва да се забърза

За да отговори на грандиозните икономически промени, които предстоят в цяла Европа, и желанието на ЕС да бъде първият въглеродно неутрален континент до 2050 г., България ще трябва значително да ускори темпото и да насърчи електромобилността в страната. Държавата си е поставила амбициозна цел – до 2026 г. броят на електромобилите в страната да достигне 30 хиляди, докато към края на 2021 г. в страната са регистрирани малко над 3 хил. такива коли.

Увеличавайки броя им обаче, страната ще трябва да инвестира и в прилежащата инфраструктура за зареждане, като от 530 налични в момента станции, те трябва да скочат до 10 хил.

Това са част от изводите от проведена кръгла маса на тема „Транспортът на бъдещето – чиста енергия на справедлива цена“, организирана от ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов, съвместно с Аутомотив клъстер България. Събитието бе открито от вицепрезидента Илияна Йотова, а участие взеха представители на изпълнителната, законодателната власт, но и бизнесът.

Бъдещето е в електрическата мобилност, в зелени влакове и автобуси. Ако искаме да запазим мобилността, трябва да я направим екологична, устойчива и щадяща природата“, заяви Витанов.

Изпълнителният директор на Аутомотив клъстер арх. Любомир Станиславов казва, че диалогът между властта и автомобилната индустрия е дългоочакван.

„Потенциал за развитие има. Това е шанс България да има водещо място сред държавите в Източна Европа“, посочи Станиславов.

Държавата като пример на гражданите и бизнеса

Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов посочи, че насърчаването на електромобилността е много важна стъпка за България. Според него постигането на заложената цел – 30 хил. електромобила до 2026 г – ще развие и вторичния пазар, което може да намали цената на този тип превозни средства.

Относно целта за 10 хил. зарядни станции, според министъра така на практика ще се развие една плътна мрежа, включително с 20-30 хъба, по основните пътни артерии и автомагистралите, където колите да бъдат зареждани бързо. Сандов посочи, че на изходите и входовете на градовете също ще бъдат изградени такива точки.

Според министъра освен със средства от държавата, такива станции може да бъдат изградени посредством публично-частни партньорства.

В МОСВ обсъждаме да заделим една сума за програма за закупуване на нови електромобили за хора, които изпълняват и взимат решенията в страната. Скоро ще дам повече информация, но целта ни е да даваме пример в тази насока. Не може да очакваме гражданите и бизнесът да действат, а държавата само да гледа“, категоричен е министърът.

Сандов обяви, че в рамките на следващите три месеца ще бъде формирана специална комисия за насърчаване на електромобилността, като в нея ще се включат всички заинтересовани страни. През есента тя ще надгради работата си с нов Закон за насърчаване на електромобилността в България. Очаква се регионалното ведомство пък да изготви анализ за въздействието на  автомобилите с вътрешно горене и да направи предложения за регулации на този тип коли, като основният принцип ще е „замърсителят плаща“.

Предвижда се Законът да стимулира изграждането на зарядната инфраструктура в страната, да облекчи строителните процедури, общините да бъдат задължени да осигурят такива места за станции и да бъде улеснен достъпа до електрическата мрежа. Стимулите за използване на такъв тип автомобили ще минават през субсидии и по-ниски данъци за собствениците, регистрирали такива електромобили.

Сандов заяви, че ще се мисли и за това как общините да бъдат стимулирани и да въвеждат нискоемисионни зони, като тази в София например.

Ще се опитаме да ги мотивираме през програмите за околна среда. Ще могат да получават субсидиране за електрически превозни средства, само ако въведат принципи за нискоемисионни зони“, коментира министърът.

Той заяви, че не е задължително само центровете на градовете да са такива зони. Сандов иска и Студентски град също да е такава зона, дори и непостоянна – когато има високи нива на мръсен въздух, те да се активират.

Мобилността е сигурност

Транспорт и екология означават сигурност. Транспортната политика е политика за сигурност – сигурност за Европа и на европейските граждани. Войната в Украйна и енергийната зависимост от Русия превърнаха тази политика в необходимост от спешни действия, а ударите върху икономиката, провокирани от пандемията, наложиха ускоряването на преминаването към зелена енергия“, отбеляза вицепрезидентът Йотова.

Тя открои основните цели, заложени в плана „Готови за 55“, свързани с екологично чист транспорт – намаляване на парниковите емисии, свързани със старите автомобили, данъчни промени за стимулиране на други превозни средства, цифровизация и изграждане на интегрирана транспортна система, нисковъглероден транспорт.

Йотова подчерта огромното предизвикателство пред България с ограничаването на използването на стари дизелови и бензинови автомобили. Средната възраст на автомобилния парк в страната е над 18 -19 години, показател по който се нареждаме на последно място сред страните в ЕС, показател, свързан пряко с покупателната способност.

Вицепрезидентът изтъкна необходимостта от развитие на интегрирана и интермодална транспортна система – различните видове транспорт не трябва да се противопоставят, а да си взаимодействат, да се допълват и да се използват силните страни на всеки вид транспорт.

В тази връзка разчитаме приоритетно на железопътния и водния транспорт и стимулираме активно нисковъглеродните решения за развитие на транспортната система“, посочи Йотова.

Електрифициран жп транспорт

Зам.-транспортният министър Божидар Костадинов заяви, че жп транспортът също е елемент и част от транспорта на бъдещето. Той заяви, че предвид трябва да се вземе електрификацията на жп инфраструктурата.

Много бих искал наравно с автомобилния сектор и електрификацията му, да обсъждаме и да търсим взаимодействие с всички останали видове транспорт, като ролята на мултимодалните хъбове биха имали важни роля“, заяви Костадинов.

Председателят на Регионалната комисия в парламента Настимир Ананиев пък заяви, че е важен баланса между публичния транспорт и личния.

Трябва да си отговорим за въпроса искаме ли да свалим хората от автомобилите като цяло и да се фокусираме върху електротранспорта. В Планът за устойчивост се предвиждат 62 електрически влака“, напомни Ананиев.

Според Ананиев пред обикновеният гражданин стои въпроса с цената на този тип коли. Той посочи, че България е най-бедния член на ЕС и че страната трябва да предложи стимули, както го правят другите държави.

Аз мисля, че българина би искал да кара електромобил, но не може да си го позволи“, посочи Ананиев.

Според него модерен, европейски жп транспорт би свалил повече хора от старите, дизелови коли, за да използват по-модерен публичен транспорт, докато дойде момент, в който гражданите могат да си позволят да закупят електромобил.

Строг контрол на вноса на коли и единен регистър

Председателят на Асоциацията на автомобилните производители Храбрин Иванчев напомни, че през 2025 г. предстои въвеждането на ЕВРО 7, а коли с вътрешно горене няма да могат да изпълняват нормите. Така на практика автомобилите ще трябва да са електрифицирани, за да се продават на територията на ЕС.

Иванчев акцентира върху застаряващият автопарк на България, като посочи, че последните две години на пандемията дори са дали тласък на покупките на все по-стари и замърсяващи коли. Броят на регистрираните ППС на възраст над 20 години е скочил с над 210 хил. само през последната година. Средната възраст на автопарка в България е 20.5 години, докато в ЕС – 10.5 години. Докато в България основно се закупуват дизелови коли, то в Европа расте делът на електромобилите.

Много неща трябва да се направят за предстоящия преход. В последните 30 г. автопаркът и браншът са оставени на самотек и не са предприети мерки за подобряването на състоянието им“, изтъква Иванчев.

Според него държавата трябва да мисли за контрол при вноса и употребата на ППС, защото в момента всеки може да вкара каквато кола поиска в България. Би трябвало да може държавата да регулира регистрациите на автомобили и да регистрира такива, които отговарят на изискванията. Иванчев посочи още, че сервизната дейност също трябва да се регламентира, защото с течение на времето показателите на автомобилите се влошават.

Закупуването на среден клас електромобили трябва да бъде стимулирано, а не на най-луксозните. Това ще позволи масовият потребител да обнови автопарка си на приемлива цена“, посочи Иванчев.

Той насочи вниманието и към т.нар. моторизация, по която София изпреварва дори Германия. Според Иванчев, държавата дава възможност да се карат неограничен брой автомобили, въпреки че липсват възможности за паркиране, особено в столицата. Видимият ефект от безконтролната моторизация в София, са загубите за градския транспорт. Иванчев заяви, че въпреки инвестираните милиарди в градски транспорт, хората се возят все по-малко в него. Именно заради това са и големите загуби на транспорта в София - само за миналата година те възлизат на над 180 млн. лв. 

В София всеки, които има книжка, има автомобил. Трябва да спре тази лудост детето да стане на 18 г и да му купуваме кола“, заяви Иванчев.

Асоциацията предлага бонуси при връщането на над 15-годишно МПС за рециклиране, с които покупката на електрически автомобил да се стимулира с 10 хил. лв., а на хибрид – с 7 500 лв.

Иванчев заяви, че обявената пилотна програма за подмяна на автопарка на държавата, който бе обявен от екоминистърът, е добра идея. Държавата има над 5 хил. автомобила, а в България няма друг такъв клиент с регистрирани толкова коли.

Добра възможност е най-големият клиент да електрифицира автопарка си“, заяви Иванчев.

И не на последно място – Асоциацията предлага най-после в България да бъде създаден единен регистър на автомобилите, в който да се отразяват ремонтите, техническите прегледи, изминатият пробег и застрахователните събития.