Бюджет 2016 ще ни струва по 4 857 лв. на човек

Най-много ще платим за пенсии, социални помощи и обезщетения

Бюджет 2016 ще ни струва по 4 857 лв. на човек
Автор: Наталия Николаева

Бюджет 2016 ще струва по 4 857 лв. на всеки от нас. Най-много средства от тях отиват за плащане на пенсии, социални помощи и обезщетения – 1 660 лв., за транспорт, съобщения и селско стопанство – 785 лв. и здравеопазване – 549 лв. Най-малко пък ще платим за наука – едва 29 лв., изчисляват икономистите от Института за пазарна икономика. Задълженията обаче не приключват с горната сума. Всеки гражданин ще има да плаща по 3 711 лв. в бъдещи периоди заради натрупан дълг на правителствата.

 

 Алтернативен бюджет без дефицит и със съдебна реформа представиха днес икономистите от ИПИ. За поредна година в разгара на дебатите около предстоящия бюджет икономистите предлагат мерки за намаляване на данъците, стабилизиране на публичните финанси, реформи в публичната сфера, растеж на икономиката и повече избор за гражданите.

Конкретните данъчни промени залагат върху премахване на данък „дивидент”, данък „лихва”, данък върху наследствата и други неефективни данъци. Предлага се още намаляване на данъка върху ЕТ, както и прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходен данък към общините.

Сериозно внимание трябва да се обърне на разходната част на бюджета и свиването на текущите харчове. „Правителството е пристрастено към харчовете и дефицитите”, заяви Десислава Николова. Интересни изводи показа сравнението между бюджетния дефицит за периода 2013 – 2015 г. и в годините на голямата рецесия и последващото възстановяване през 2009-2012 г. Оказва се, че дефицитът сега е по-голям, отколкото в годините на кризата – съответно 7,4 млрд. лв. и 5,3 млрд. лв. Разликата от 2,1 млрд. лв. е ясен сигнал, че страната потъва в спиралата на дефицитите и новите дългове в публичните финанси. „Така, ако към 2012 г. България беше сред отличниците по бюджетен дефицит – на 4 място в ЕС-28, то към 2014 тя отива на едно от последните места.”, допълни Николова.

Тя очерта като сериозно предизвикателство актуализацията на бюджета за тази година, като основният ръст на разходите е вкаран именно чрез нея – 1,7 млн. лв. Макар да се очаква приходите да са с 800 млн. лв. повече спрямо заложените, новите разходи създават и по-голям дефицит от предвидения.  

Експертите акцентираха върху някои скрити разходи на държавата, които заслужават по-голямо внимание. Задълженията на държавните предприятия към средата на 2013 са 9 млрд. лв., като бележат ръст с всяка изминала година. За сравнение, през 2009 г. стойностите са били 6,2 млрд. лв., през 2011 г. – 7,6 млрд. лв. По-бързо нарастване се отчита при краткосрочните задължения, които ще са изискуеми по-рано, обясни Николова. В тази връзка експертите предлагат 10% намаляване на разходите за заплати и издръжка,  нещо, което така и не беше изпълнено миналата година. Предлага се още ограничаване на субсидиите от бюджета в сферата на земеделието, както и приватизация на закъсалите държавни предпрриятия – БДЖ, „Български пощи”. Общият ефект от предложените промени ще е близо 1,4 млрд. лв., като тук не се отчитат приходите от приватизация.

Икономистът Петър Ганев очерта прекало големите разходи за администрация като основен проблем в МВР. В тази връзка предложените промени залагат на ограничаване на привилегиите при напускане, ефективно разделение на заетите в администрацията и служителите на реда, отпимизация на персонала. Реформата ще е неутрална конкретно към бюджет 2016, но ще има положителни ефекти през следващите години.

НЗОК се оказва сериозно предизвикателство към бюджета. На фона на двете актуаллизации от миналата година, неплатените задължения на Касата нарастват от 110,9 млн. лв. през 2010 на 358,2 млн. лв. през 2013 г. Наблюдава се още ръст на просрочените дългове на болниците, секторът се използва почти изцяло за популистки цели, заяви Калоян Стайков. В тази връзка се предлага разбиване на монопола на Здравната каса, като 2% от здравноосигурителната вноска да отиват в частен здравен фонд, а останалите 6% - в НЗОК. Освен това се предлага още отказ от увеличаването на осигурителните вноски за пенсия и засилване на ролята на личните спестявания, отказ от административното увеличаване на минималния осигурителен доход и премахването му в средносрочен план.

България е на първо място в ЕС по брой прокурори на 100 000 души и на четвърто място по брой съдии, каза Светла Костадинова. Тя очерта основните проблеми в системата, сред които ниската ефективност, слабото доверие на гражданите, неправилното разпределение на ресурсите. Конкретните промени залагат на оптимизация на структурите на база на натовареността, премахване на незаетите щатски бройки, закриване на нисконатоварените съдилища. 

Коментари: 0