Дарове от природата, поднесени от учените
Чрез Център по компетентност фундаменталното знание намира полезна пазарна реализация

© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Билките и лечебните растения са наше богатство и затова е добре да ги преработваме, вместо да ги изнасяме като суровина. С такава цел преди две години с европроект по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ е създаден Центърът за компетентност, устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти.
Доскоро усилията са били съсредоточени върху осигуряването на апаратура и цялостна инфраструктура, но вече правят изследвания, в които има участници от няколко института – Агробиоинститута към Селскостопанската академия, Института по органична химия при БАН с Център по фитофимия, Института по полимери и два факултета от СУ “Св. Климент Охридски“ – Биологическия и Факултета по химия и фармация.
Фокус
Учените от Центъра по компетентност се насочват към неизползваните възможности на билки и други ценни вещества, дар от природата. Имат напредък и вече са на етап да защитят като обект на интелектуална собственост козметичен продукт с прополис. Насочили са се към популярни билки като жълт кантарион, маточина, коприва, мурсалски чай, бял равнец и много други. Към тях се прилагат съвременни методи за извличане, контрол и анализ. Използват и прополис, защото е уникален природен продукт с антимикробно действие, който е естествен стимулатор на имунната система.
Взаимодействие
Центърът за компетентност обединява учени, готови заедно да разработят ценни за пазара продукти. Стъпва се на традиция в използването на природните вещества, създадена преди повече от 60 години, когато са поставени основите на Института по органична химия. Търсят се съвременни техники за екстракция на полезните вещества, а създаваните екстракти намират широка употреба. В контакт са с компании, които произвеждат фитопродукти, главно хранителни добавки и козметика. Има и такива, които отглеждат билки и култивират лечебни растения. Тях учените ги насочват към перспективни обекти, с които да разширят обхвата на предлагането си. Работят с малки и средни предприятия, тъй като те са по-гъвкави и са готови да рискуват.
Ползи
„Фитохимията помага да видим как природата се справя с всякакви проблеми, пред които са изправени растенията. Животните реагират с действия, а растенията – с химичен синтез. Те правят любов или война посредством химия. Веществата, които растенията синтезират, са предназначени за взаимодействие с други живи организми. Някое ценно лекарство може да се крие в съседната тревичка и затова има много какво да се прави в тази област“, твърди проф. Вася Банкова, председател на научния съвет на Центъра по компетентност.
Приложение
В продължение на 20 години учени от Центъра по фитохимия при БАН изследват прополиса. „Едва в последните 3-4 години се наблюдава раздвижване сред бизнеса, търсят се иновативни продукти и вече работим с няколко компании. Фирма, която прави прополисова тинктура, се обърна за анализ към нас. Когато разработихме водния извлек от прополис, те купиха лиценза“, разказва проф. Банкова. Тя обяснява, че разтвореният във вода прополис съдържа всичко, което алкохолът извлича, но то е постигнато чрез специален метод.
Към пазара
Бързият път от научната разработка до пазара минава през активност, както от изследователите, така и от бизнеса. Нужна е добра комуникация и взаимодействие. За да може да се направи нещо твърде необходимо за обществото, когато няма време да се чака много както при ваксините, трябва да има компетентни хора, способни да го създадат. Институционалната финансова подкрепа според проф. Банкова е задължителна, защото съвременната наука е скъпа.
Профил
Проф. д-р Вася Банкова е учен от БАН. Цялата й кариера е свързана с Института по органична химия с Център по фитохимия. От малка има интерес към химията и любопитството я отвежда в научната сфера. Дълги години проучва свойствата на прополиса от цял свят. И ето какво още казва тя: „Съвременната наука се прави от колективи и от хора, които добре се разбират и сработват. Науката не се дели на фундаментална и приложна, а на добра и лоша. Ако никой в България не се занимава с фундаментална наука, след 10 години няма да има и приложна наука. Когато не се знаят началата, няма какво да прилагаш нататък. Не положиш ли основите, отгоре не може да надградиш“.