Политиците се захващат със „сините карти“ и създаването на нов тип дружество

Развиването на предприемаческата среда, иновациите и технологичната индустрия е приоритет, около който политическите партии с лекота се обединяват. По темите за намаляването на бюрократичната тежест, стимулирането на инвестициите и създаването и привличането на таланти съществува консенсус, какъвто не може да се види почти никъде другаде. Въпреки това, въпроси като този за „сините карти“ например е един от многото, които продължават да висят в пространството нерешени макар политиците да се ангажират с него отново и отново.

Това направиха представители на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“ и по време на Powers Summit 2022, на който Economic.bg е медиен партньор. На събитието, целящо да провокира оперативен разговор с бизнеса и конкретни ангажименти от политиците, не присъстваха депутати от останалите три парламентарно представени партии (БСП, „Български възход“ и „Възраждане“).

Болезненият въпрос с талантите

Освен че настоява за качествена реформа в образованието, включително покрай актуалната тема за СТЕМ кабинетите в училищата, бизнесът от години говори и за възможностите за привличане на кадри отвън. Облекчаването и ускоряването на процедурата по издаване на „сини карти“ например ще помогне на гражданите от трети страни да дойдат да работят в България. Днес обаче този механизъм е почти неизползваем.

Войната в Украйна подчерта не само значението на този въпрос, но и как дългогодишното му неглижиране сега коства пропуснати възможности за икономиката. Хиляди хора с професии, опит и експертиза напуснаха нападнатата страна и изглежда логично, че предпочетоха уредени държави.

Хиляди хора от тези индустрии търсят ново място за живот. Няма по-подходящ момент за нас от този“, отбеляза председателят на AIBEST Илия Кръстев, според когото привличането на талант ще доведе до икономически ръст.

Законопроектът, който ще облекчи процедурата, е внесен в парламента и от индустрията вярват, че депутатите биха могли да го докарат до финал още в рамките на 48-ото Народно събрание – стига да се захванат с него.

Слонът в стаята

България трудно привлича кадри и капитал отвън, като средата е само един от факторите. Според представителите на бизнеса не по-малко важен е имиджът ѝ пред света. Христо Христов, председател на Endeavor, коментира липсата на бранд, с който България да се асоциира в чужбина. Според него „сините карти“ са важни, но те са само една от малките стъпки, които трябва да са част от много по-голяма стратегия.

Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ, отиде по-далеч, говорейки за лошия имидж, който някои политици създават за страната.

Каквито и карти и помощи да има, никой няма да дойде в България, докато я разпознава като лоша дестинация. Молбата ми е към политиците – докато сте тук, избийте се, ако искате, но когато сте навън, недейте.“

Симптоматично за средата е и това, че родни компании и дори фондове за рисков капитал също предпочитат да се регистрират извън България. Неслучайно те често избират Нидерландия или Люксембург, които не просто предлагат добри условия, но и с годините са се превърнали в синоним на локации за рискови инвестиции, предприемачество и иновации.

Предприемаческата среда се развива много добре, но на практика сме платили доста пари, за да се регистрираме в Нидерландия“, коментира Христо Христов.

Божидар Божанов от ДБ изтъкна значението на съдебната реформа. Въпреки че не влияе директно върху предприемачите, според него тя е ключова за цялостния бизнес климат в страната и облика на България на международната сцена.

Що се отнася до законодателните промени в България, които ще помогнат за това компаниите да не бягат в чужбина, на дневен ред е промяната в Търговския закон, чрез която ще се създаде нов тип юридическо лице – Дружество с променлив капитал (ДПК). То бе гласувано на първо четене в Комисия по икономическа политика вчера, а сега се обсъжда в пленарна зала. Целта му е да създаде конкурентни условия за стартиране на иновативни и бързо развиващи се стартъп компании в България.

Въпреки че законопроектът е пряко обвързан с Плана за възстановяване и в този ред на мисли би трябвало да е приоритет на депутатите, той е поредният пример за отдавна дъвкана и не докарана докрай тема. Той вече дори бе гласуван на първо четене в един от предходните кратки парламенти, а сега процедурата трябваше да започне отначало.

Изоставането ще струва скъпо

Отдавна говорим за всичко това. Докато стигнем до нещата, които сме си заложили, хората правят много. Ако не се забързаме, винаги ще сме в догонваща позиция. Особено предвид това каква става цената на парите“, коментира Илия Кръстев от AIBEST.

Бъдещото е технологично, но много хора не осъзнават, че то вече е тук, отбеляза Доброслав Димитров от БАСКОМ. Според него течащата в момента трансформация ще промени света и след само пет години – благодарение на изкуствения интелект – той вече ще е неузнаваем.

Не става дума да помогнем на една индустрия. Говорим за фундаментална промяна. Държавите, които направят това и прегърнат технологиите, ще изпреварят не просто с десетилетия, а със столетия“, прогнозира Димитров.

Ангажименти към бизнеса, които политиците поеха

• Обща стратегия на държавата и партиите в посока стартъпи, капитал, таланти, акселератори, стимули; 
• Стимулиране на инвестициите в България - конкретни законопроекти, свързани с промяна в Закона за насърчаване на инвестициите;
• Синя карта на ЕС за привличане на нови умения и таланти; добра среда и улеснения за правенето на бизнес;
• Изграждане на иновационни фасилитатори във финтех сектора (Sandbox).