Депутатите одобриха мащабни промени в Закона за движение по пътищата

Тол камерите ще засичат средна скорост, а технически преглед няма да може да се мине, ако има неплатени глоби. Това са две промени в Закона за движение по пътищата, които бяха приети в  петък на първо четене в зала. Друго важно е, че максималната скорост по магистралите в България пада до 130 км/ч от сегашните 140 км/ч.

Също така местните власти получават право да глобяват водачи, които извършват нарушения, свързани с движения по пътищата. Условието е нарушенията да са заснети с камери на общините, като 70% от приходите ще остават в местните бюджети.

Гласувани бяха и промени, свързани с намаление на административната тежест. Така например бе прието да отпаднат всички стикери от предните стъкла на автомобилите. Ще има и система за напомняне при изтичащи документи, а фишовете ще се връчват по-ефективно, дори на онези, които умишлено се укриват.

Припомняме, че промените са заложени в общо шест законопроекта, предложени от различни политически сили и Министерския съвет. Главната им цел е повишаване на пътната безопасност, като пет от тях са входирани в парламента още през декември миналата година.

Те бяха форсирани заради трагичната катастрофа край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна. Тази седмица в Транспортна комисия бяха одобрени, а днес влязоха и за първо четене в зала.

Междувременно отворен за промени е и Законът за пътищата. Три законопроекта, един от които свързан с въвеждането на еднодневна винетка, бяха приети на първо четене в Регионална комисия.

Дебатите

По време на дебатите стана ясно, че между двете четения почти всички парламентарни групи ще предложат изменения. Изказаха се мнения против санкционния режим на средната скорост с тол камерите, против това 17-годишни да могат да управляват кола с придружител. Почти всички обаче се обединиха около мнението, че пътищата в страната са в много лошо състояние и че това също е предпоставка за множеството катастрофи.

Бившият силов министър Калин Стоянов, който сега е депутат от ДПС-НН, коментира, че максималната скорост по магистралите трябва да бъде свалена на 130 км/ч, тъй като до момента „Пътна полиция“ дава толеранс с около 10 км над допустимата и в действителност много шофьори развиват скорост от 150 км/ч.

Скорост от 150 км/ч е сериозна за състоянието на нашите пътища“, заяви Стоянов.

Той допълни, че е добре да се помисли средната скорост да се мери с тол камерите само по магистралите, а по първокласните пътища да се ползват стационарните камери на МВР.

Представителите на „Възраждане“ изразиха съмнения доколко ще са ефективни мерките със средната скорост и дали всъщност шофьорите няма да бъдат глобявани два пъти – веднъж от тол камерите, веднъж от стационарните такива. Освен това по отношение на възможността общините да глобяват в градовете също с техни камери, депутатите от „Възраждане“ поискаха изрично в законопроекта да се запише, че събраните глоби ще се ползват от общините само за инвестиции в пътна безопасност.

Народните представители на ГЕРБ и БСП призоваха промените да бъдат приети, като всичко, което не е ясно до момента, ще бъде изчистено между двете четения.

При гласуването депутатите единствено не подкрепиха предложенията на „Възраждане“, които имаха за цел по-бързата продажба на конфискуваните коли от пияни и дрогирани шофьори. Сега преди да се пристъпи към продажба на търг, трябва да се изчака да изтече срокът на наложените принудителни административни мерки от НАП или МВР.

Какво бе прието?

Сред приетите текстове се откроява предложението на Министерския съвет, с което за първи път в българското законодателство се регламентира използването на контрол чрез средна скорост. Идеята е нарушението да се установява не чрез моментна снимка, както е сега, а чрез изчисляване на скоростта между две точки, засечени от тол камери по трасето.

При надвишаване на допустимата средна скорост, водачът ще получава електронен фиш. Камерите на тол системата ще служат като основен инструмент за тази форма на контрол, като информацията ще се изпраща автоматично до структурите на МВР.

Предложението за намаление на максимално разрешената скорост по автомагистрали – от 140 км/ч на 130 км/ч. също идва от Министерския съвет.

Допълнително се предвижда разширяване на инструментите за контрол, като се дава възможност МВР да използва необозначени патрулни автомобили, в които служителите ще бъдат с униформи и ще имат право да осъществяват видеозаснемане и установяване на нарушения.

Залага се и по-бърз процес на връчване на наказателни постановления и фишове. Ако водачът не ги приеме в 14-дневен срок от публикуването им в електронната система, а впоследствие обжалва отказа, компетентният директор на съответната структура на МВР ще може да сезира административния съд.

В рамките на 7 дни от получаване на жалбата, директорът ще трябва да изготви мотивирано искане, в което се съдържат и доказателства – включително описание на участъка, наложеното ограничение, тип на автоматизираното устройство, неговото местоположение, както и техническа документация за метрологична проверка.

В друга част на предложенията на Министерския съвет се залага и въвеждането на електронно уведомяване на шофьорите при изтичане на важни документи като годишен технически преглед, гражданска отговорност или шофьорска книжка.

Свързано с това е и новото изискване, че при технически преглед ще се проверява наличието на неплатени глоби. Ако такива бъдат установени, автомобилът няма да може да премине прегледа, докато не бъдат уредени санкциите. Така законодателят въвежда механизъм, с който се цели да се повиши събираемостта – проблем, който от години институциите не могат да решат.

Сред новите текстове попада и спорното предложение да се разреши на 17-годишни младежи да управляват автомобил, но само в присъствието на придружител, който отговаря на определени изисквания. Темата предизвика дебати в пленарна зала, като опонентите изразиха опасения, че това може да доведе до повече инциденти, особено в комбинация с лошата пътна инфраструктура.

Министерският съвет предлага също и редица технически уточнения, включително прецизиране на понятията за зони с ограничено движение – като училищни, пешеходни и жилищни зони. За тези райони се предвиждат отделни правила, включително по-ниска допустима скорост, ограничения за паркиране и по-строг контрол.

В заключителните разпоредби на законопроекта са включени и текстове, които хармонизират българското законодателство с европейското, особено по отношение на земеделската и горската техника. Въвеждат се нови категории за трактори и подобни превозни средства, които досега не бяха обхванати от пътния закон, но се движат по обществени пътища.

Наред с това, се правят промени и в Закона за митниците, които предвиждат засилен контрол върху превозни средства, преминаващи през границата, с цел подобряване на събираемостта на акцизи и предотвратяване на злоупотреби.

Предложенията на Министерски съвет бяха приети със 139 гласа „за“, 30 – „против“ и 15 въздържали се.

Основна цел на законопроекта на представители на ГЕРБ е да се даде реална възможност на общините да контролират пътната безопасност на своя територия. С предложенията се предвижда общините да могат да изграждат собствени системи за видеонаблюдение, които да засичат нарушения на правилата за движение – като превишена скорост, преминаване на червен светофар, неправилно паркиране и т.н.

Събраните данни от тези системи ще се считат за валидни доказателства, а въз основа на тях ще се издават електронни фишове, които ще се изпращат на водачите по същия ред, както фишовете от камерите на МВР.

Изрично е предвидено, че общински служители ще имат право да връчват фишове, като за целта ще получат достъп до информационните системи на МВР, в това число регистъра на превозните средства и електронната система за връчване на документи.

Една от най-съществените промени е, че се предвижда 70% от приходите от наложените глоби да остават в бюджетите на съответните общини. Според вносителите това ще бъде силен стимул за местните власти не само да изграждат системи за наблюдение, но и да инвестират в инфраструктура, сигнализация, пътна маркировка и образователни кампании за безопасност.

По време на обсъжданията, част от депутатите изразиха опасения, че подобна промяна може да се използва от някои общини с приходоносна цел – тоест, за „печалба от глоби“. От „Възраждане“ поискаха да се добави текст, който изрично да уточни, че средствата от глобите трябва да се ползват само за пътна безопасност.

Припомняме, че това не е първият път, при който депутатите от ГЕРБ предлагат промените. Те бяха входирани и в предишни състави на Народното събрание, но така и не бяха приети.

Сега на първо четене в зала законопроектът бе приет със 132 гласа „за“, 31 – „против“ и 14 въздържали се.

Законопроектът на Божидар Божанов и група народни представители предлага премахване на всички стикери от предните стъкла на автомобилите, включително онези, които удостоверяват наличието на гражданска отговорност, технически преглед или платен данък. Проверяващите органи ще могат да правят справка за всяко превозно средство в реално време, чрез системата на МВР.

Освен това се предвижда уведомяването по имейл или мобилен телефон при наближаващ срок за подновяване на книжката, на техническия преглед или застраховката

Една от най-съществените промени е свързана с връчването на фишове и електронни актове. Божанов предлага механизъм, при който ако дадено лице има повече от пет невръчени нарушения, фишовете да се считат за автоматично връчени след определен срок, независимо дали са приети лично или не. Целта е да се прекрати масовата практика шофьори умишлено да се укриват от получаване на фишове, с което на практика избягват наказание.

Освен това се въвежда възможност за публичен достъп до справка с всички електронни фишове на даден автомобил, както и за онлайн плащане през Единния портал за електронни административни услуги.

В законопроекта е заложена и промяна, свързана с регистрацията на автомобил. Предвижда се тази процедура да бъде изцяло електронна.

Законопроектът бе приет със 124 гласа „за“, 52 – „против“ и 4 въздържали се.

Законопроект на Явор Божанков и група народни представители предвижда промени, които целят да ограничат налагането на санкции срещу водачи на автомобили само на база на полеви тест за наркотици. Повод за предложението са зачестилите случаи на фалшиви положителни резултати от теста DrugTest5000, използван от МВР.

В момента при положителен резултат шофьорите губят книжката си за срок до 18 месеца и им се спира регистрацията на автомобила за до 1 година – още преди да има лабораторно потвърждение. Според вносителите това е сериозна намеса в правата на гражданите и действа на практика като наказание, без доказана вина.

В текстовете на законопроекта се предлага промяна, която да ограничи автоматичното отнемане на книжка в случаите, когато не е налице потвърдено нарушение. Ако водачът е преминал медицински преглед и доброволно е предоставил биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, санкциите не следва да се налагат, докато не се получи категоричен резултат от анализа.

Предложението бе прието със 111 гласа „за“, 52 – „против“ и 15 въздържали се.