Депутатите приеха окончателно бюджета за пенсии

Депутатите окончателно одобриха бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), който за цялата 2023 г. ще бъде 21.8 млрд. лв. Завишението спрямо предходната година е с около 3.5 млрд. лв. – почти изцяло заради индексацията на пенсиите.

Системата обаче се дави и все по-малко успява да се издържа сама. Илюстрация на тежката ситуация е сумата, която държавният бюджет трябва да трансферира тази година към НОИ – рекордните 10.2 млрд. лв. Това са средства от данъци върху печалбите на фирмите и доходите на физическите лица, които в същото време плащат и осигурителни вноски.

Общо разходите за пенсии за тази година са малко над 19 млрд. лв. Минималният размер на пенсията става 523 лв., благодарение на увеличението от 1 юли, а максималният се запазва на 3400 лв.

В следващата година се предвижда управляващите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ да изготвят анализ на пенсионната система, т.е. съществени промени в нея вероятно няма да има и с Бюджет 2024.

Дебати по време на окончателното гласуване на бюджета на ДОО почти нямаше, като опити за такива водеха единствено БСП с предложения за нови милиардни социални разходи, както и „Възраждане“ с нестандартна идея за реформа на втория пенсионен стълб.

В крайна сметка депутатите не позволиха техните предложения да минат и пенсиите няма да се индексират отново от 1 август, а Националния осигурителен институт няма да получи увеличения на заплатите. Не мина и идеята на левицата за увеличение на минималното обезщетение при безработица от 18 на 23 лв., както и майчинството за втората година да се вдигне на 850 лв.

Размерът му все пак се увеличава, но до 780 лв. – със задна дата от 1 януари.

До  780 лв. се увеличава и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани и тютюнопроизводители. Максималният се запазва на 3400 лв.

Вдовишките пенсии също няма да бъдат повишавани. Не бе прието и предложението на ДПС трите години майчинство да бъдат признати за осигурителен стаж, независимо при какви условия се излиза в пенсия. В момента трите години майчинство се признават за стаж, ако човек излезе в пенсия след постигане на заложените години труд. Според „Продължаваме промяната“ това може да създаде ситуация, при която жена с нито ден трудов стаж взима минимална пенсия.

Най-разгорещен дебат имаше по предложението на „Възраждане“ за спиране на вноските в задължителните частни фондове с аргумент, че „не работят в полза на осигурените лица“ и се управляват „съмнително“.

Трябва да се направи ревизия как се управляват пенсионните фондове. Съмнението ми е, че фондовете се източват. Целта ми не е да създавам напрежение при фондовете“, коментира от трибуната депутатът от проруската партия Деян Николов.

Той бе контриран от депутата от „Демократична България“ Мартин Димитров, който описа това като „насилствена национализация“ и „отнемане на част от свободата на гражданите“, които сега избират между различните фондове.

Публичният имидж на България се влияе от тези предложения“, подчерта той.

БСП също скочи на идеята, тъй като според тях би ощетила осигурените.