Депутатите поставиха под риск 1.4 млрд. лв. по Плана за възстановяване

С отказа си да одобрят на първо четене законопроектите за защита на лица, податели на сигнали, депутатите на практика отлагат превеждането на втория транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно от брифинг на вицепремиера Атанас Пеканов, който съобщи, че днес по сметките на Министерството на финансите са постъпили първите 2.7 млрд. лв.

Вторият транш обаче зависи от изпълнението на 66 ключови етапа и мерки, 22 нормативни промени в 16 закона. Един от тези закони е именно отхвърленият от народните представители от "Възраждане", ДПС, БСП, ГЕРБ и "Български възход" на Стефан Янев. Имаше два законопроекта – един на Министерския съвет и един от „Демократична България“, но и двата не можаха да минат през първото депутатско сито.

Много пъти се чува в последните месеци – от лятото насам – много изказвания и обещания имаше от страна на политическите сили, че ще се фокусират върху законодателството, което ни е нужно по Плана за възстановяване. За съжаление в сряда видях обратното – един от законите беше отхвърлен от парламента – Законът за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения“, каза Пеканов по време на брифинга днес.

Той обясни, че България така или иначе е в наказателна процедура заради липсата на този Закон, който е трябвало да бъде приет още преди две години, а сега, с отлагането му, ще бъде отложено и второто плащане за България. Вицепремиерът отказа да се ангажира със срок за превода на тези 1.4 млрд. лв., тъй като това зависи изцяло от депутатите, които обаче в момента се занимават с други неща.

„Пред нас има още много работа и докато не я свършим, няма да можем да подадем следващите искания за плащания. Следващото искане включва 66 ключови етапа и мерки и докато не се справим с всички тях, България няма да може да поиска следващите средства“, заяви Пеканов.

Той напомни, че средствата по Плана идват

само срещу реформи и срещу постигнати резултати.“

Като се извадят постъпилите днес средства, България чака още около 9 млрд. лв. до края на 2026 г. Средствата са разпределени в общо 5 транша в следващите 5 години.

„С министър Зарков анализираме възможностите, търсим алтернативи“, коментира възможността да се реши проблемът с неприетия в сряда нормативен акт. „Ако законът беше приет на първо четене, можеше да се правят изменения между двете четения, но той беше отхвърлен на първо четене и това спира този процес и блокира възможността България да поиска второто плащане в обозримото бъдеще“, каза вицепремиерът.

Според него тези пари няма да бъдат изгубени, но получаването им и изпълнението на проектите ще се забавят.

Всички обещани пред Европейската комисия мерки и реформи трябва да бъдат изпълнени до края на 2026 г., а ако се забавят следващите траншове заради сегашната ситуация, вече ще има реална опасност за загуба на пари.

Пеканов коментира и темата с обещаното намаление на емисиите, което ще засегне най-вече въглищните мини и топлоцентрали.

До 2026 г. емисиите трябва да са намалени с 40%, но още не сме изчистили механизма, по който това да се случи. Но тези стъпки не са важни за второто и третото плащане“, каза вицепремиерът.

Как се случи първото плащане

България получи днес първия транш безвъзмездна помощ, след като получи предварителното одобрение от Европейската комисия на 7 ноември. След това, на 22 ноември, беше одобрено и от ЕКОФИН, с което Европейската комисия вече можеше да даде зелена светлина за пускане на парите.

Получаването на първия транш демонстрира доверието на ЕК в капацитета на българските институции да провеждат реформите, заложени в Плана. Както и в системите за контрол и управление на Плана“, каза Пеканов.

Част от преведените по сметките на МФ европейски средства са за плащане по вече стартирани програми – такива са процедурите за бизнеса, малките и средни предприятия, за технологична модернизация, процедури, стартирани от Министерството на иновациите и растежа. Ще отидат и за вече започналото изграждане на метрото в София.

Част ще отидат за системата ТЕТРА, там имаш неща да се изчистват, а друга част ще отидат за новите процедури и проекти, които започват идните седмици. Такива са проектите за енергийна ефективност, за жилищен и нежилищен сграден фонд, такива са проектите за ВЕИ на покривите, за външно изкуствено осветление, които са много важни за общините, за подобряване на енергийната ефективност“, обясни Пеканов.