Доналд Тръмп нарече Индия и Русия „мъртви икономики“

Доналд Тръмп определи Индия като „мъртва икономика“ и заяви, че САЩ имат „много малко бизнес“ със страната. Така американският президент засили агресивната си реторика срещу петата по големина икономика в света, тъй като двете страни стигнаха до задънена улица заради заплахата му за 25% мита върху индийски стоки, пише Financial Times.

Президентът на САЩ, пишейки в платформата си Truth Social рано в четвъртък, атакува Индия, както и дългогодишния ѝ партньор в областта на отбраната и търговията – Русия. Публикацията дойде ден след предупреждението му, че ще санкционира Ню Делхи заради покупките на руски оръжия и енергия.

Не ме интересува какво прави Индия с Русия“, написа Тръмп. „Те могат да съборят мъртвите си икономики заедно, доколкото това ме интересува.“

„Правили сме много малко бизнес с Индия, техните митнически тарифи са твърде високи, сред най-високите в света“, добави той.

Индия и САЩ са изтъргували стоки на стойност 130 милиарда долара през 2024 г., а реално САЩ са най-големият търговски партньор на Индия. Двете страни също така са изградили стратегически отношения в областта на отбраната, технологиите и други области, основани до голяма степен на споделеното желание да сдържат Китай.

Но Ню Делхи е и вторият по големина купувач на руски петрол по стойност, след Китай, а Москва остава основният му източник на оръжия за страната, въпреки че индийските правителства, включително това на премиера Нарендра Моди, се стремят да диверсифицират доставките си през последните години, включително от Франция, САЩ и Израел.

Индийският фондов индекс Nifty 50 се понижи с 0.3% в четвъртък, след като беше обявено нивото на митническите тарифи. Рупията не се промени почти, след като първоначално падна с 0.3% спрямо долара до петмесечно дъно.

25-процентната тарифа – която е само с един процентен пункт по-ниска, отколкото ставката, която Тръмп първоначално обяви в своя „ден на освобождението“ на 1 април – ще влезе в сила на 1 август.

Но индийските власти не са потвърдили получаването на писмо от Вашингтон, официално уведомяващо за хода, а по-късно в сряда Тръмп намекна, че страните все още водят преговори, казвайки на репортерите:

Ще видим какво ще се случи.“

Противостоянието оставя Индия като относително изключение, след като ЕС, Япония, Южна Корея и други се поддадоха на тарифния натиск на Вашингтон и сключиха търговски споразумения. Правителството на Моди заяви в сряда, че ще „предприеме всички необходими стъпки, за да защити националния си интерес“.

Анализатори от Axis Bank със седалище в Мумбай изчислиха, че 25-процентната ставка ще има допълнително въздействие от 10 милиарда долара върху индийския износ, въпреки че икономиката на страната е до голяма степен задвижвана от вътрешния пазар.

Кунал Кунду, икономист за Индия в Société Générale, заяви, че тарифите биха могли „да потиснат вътрешните настроения“.

Очакванията на Индия да запази относително тарифно предимство пред конкурентите си в трудоемкия износ са подкопани“, каза той. „Недостатъкът обаче не е прекалено сериозен.“

Коментарите на американския президент относно Индия и отношенията ѝ с Русия ще разпалят допълнително двустранното напрежение в момент, когато много индийци са гневни от забележките на Тръмп за Пакистан след кратък военен конфликт между южноазиатските противници през май.

В сряда Тръмп обяви и сделка с Пакистан, която ще включва „разработване на огромните им петролни резерви“, добавяйки:

Кой знае, може би някой ден ще продават петрол на Индия!“

Забележките му изглеждаха като целящи да раздразнят индийците.

Според хора, запознати с разговорите в Ню Делхи и Вашингтон, твърдата позиция на Индия относно защитата на пазарите си за зърнени храни и млечни продукти е била голям препъни камък. Индия не е искала да отвори пазарите, на които стотици милиони хора разчитат за препитанието си, за конкуренцията от САЩ.

Най-големият единичен износ на Индия за САЩ са мобилните телефони, до голяма степен благодарение на неотдавнашния натиск на Apple да премести производството на iPhone-и, предназначени за САЩ, от Китай. Електрониката, включително смартфоните, както и фармацевтичните продукти, бяха освободени от първоначалната заплаха на Тръмп за „реципрочни тарифи“.

„Смартфоните все още не са засегнати от новите американски тарифи, но ако това се промени и Индия не може да си осигури облекчение, Apple може да преосмисли ценообразуването си в САЩ“, каза Саням Чаурасия, главен анализатор в Canalys, част от Omdia.

Пренасочването на производството няма да е лесно и връщането в Китай носи по-голям риск, така че Apple вероятно ще остане в Индия.“