Две страни са на ръба заради цените на петрола

Може би грешим, като вярваме, че има някаква спешност в постигането на споразумение в Доха на 17 април. Резултатът от тази среща е без значение - цената на барел петрол няма да се установи отново веднага, нито достатъчно, за да балансира публичните финанси на по-голямата част от страните производителки на петрол. Въпреки че цената на барела намаля значително след средата на 2014 г., до голяма степен тя все още остава над дългосрочната си средна цена. От 1861 г. до днес текущата средна цена на барел е около 33,90 щатски долара. Историческият анализ ни позволява да заключим, че аномалията не е периодът в момента, а този през 2011-2014 година. Възвръщаемостта от петрола не е постоянна от първата индустриална революция насам.

За да се постигне споразумение, е необходимо да има сближаване на интересите, което не е било постигано досега. Иран и Ирак са ангажирани с това да възстановят пазарен дял. Без изненада, месечният добив на Иран се увеличава с 13%, сравнен с юни 2014 г. и с 32% за Ирак през същия период. Това ясно показва, че те не са готови за замразяване на добива. В краткосрочен план пазарът се фокусира върху Иран, но в един по-дългосрочен план, увеличаването на иракския добив ще е факторът, който създава най-големият риск от страна на предлагането. Двете държави безспорно плащат цената на стратегията да се контролира пазара, въведена от Саудитска Арабия и другите страни от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив: Венецуела и Алжир. И в двата случая петролната индустрия не успя да се адаптира към спада в цените. По тази причина месечният добив на петрол спадна с 0,3% във Венецуела и с 6,7% в Алжир, сравнено с юни 2014 г. И двете страни са на ръба. И двете вероятно ще прибягнат към извънредни средносрочни финансови мерки (девалвация на валута, замразяване на цената, контрол върху капитала), както и към международна помощ в още по-дългосрочен план.

В контекста на дългосрочни ниски цени на барел, спешността за страните производителки може да бъде обобщена в две точки. Първо, цената на барел трябва да покрива разходите за добив, какъвто е случаят в момента, включително във Венецуела, където те са сред най-високите – 23,50 щатски долара за барел. Второ, необходимо е да се намери равновесна цена на петрола, за да се даде възможност на тези държави да преминат икономически към по-малко неблагоприятни условия. Този процес вече стартира. Страните членки на ОПЕК възприеха необходимостта от диверсификация на техните източници на приходи, за да продават активи за тези, които могат, или за да се прибегне към международни кредити в една изгодна среда с ниски лихвени проценти. Като се има предвид адаптиращия се капацитет на страните от Залива и националните стратегии, свързани с Иран и Ирак, картелът няма задължение да постигне споразумение на всяка цена в краткосрочен план.

Три са възможните сценарии в Доха:

- изобщо няма споразумение. При този хипотетичен случай, цената на барела би могла да спадне рязко до около 30-33 щатски долара в много краткосрочен план след обявяването, преди да се върне отново в средносрочен план в диапазона си на търговия от последните няколко седмици – между 35 и 40 щатски долара. Това е много вероятен сценарий, като се има предвид наличната в момента информация и основите на пазара. В крайна сметка Доха ще бъде „не-събитие“ за инвеститорите. Глобално споразумение ще бъде докладвано през юни от ОПЕК;

- минимално споразумение, което може да се състои от замразяване на добива за няколко страни производителки на петрол в рамките на същия план, както споразумението от февруари. Подобен резултат от срещата няма да реши проблема със свръх предлагането на пазара и натискът надолу върху цените ще продължи. Нещо повече, въпросът със спазването на условията на споразумението от всички заинтересовани страни ще е наличен. Всъщност Русия разтълкува откровено либерално решението за замразяване на добива от февруари, в което тя участваше. По този начин, през март, руският добив продължи да нараства, като достигна връх от 10,91 милиона барела на ден – най-големият след края на съветската епоха. Накрая, минимално споразумение отчетливо не е в интерес на Саудитска Арабия, тъй като би означавало да даде празен чек на Иран, който ще си възвръща пазарен дял;

- глобално споразумение, включващо Иран. То би могло да има специална клауза, която би предоставила допълнително отлагане за Техеран, за да достигне по-високо ниво на добив, преди общо замразяване. Това е най-малко лошият сценарий за всички страни производителки, но той ще означава, че ще има силен натиск върху Иран, за да приеме споразумението. Това е единственият хипотетичен случай, при който цената на барела може да се измести към цената, която е цел – 50 щатски долара – приета от ОПЕК в средносрочен план. Подобно споразумение не би било лесно за прилагане и би включвало стриктен контрол върху пазарните цени от ОПЕК. Всъщност, организацията не може да си позволи цената да се върне към 50-60 щатски долара за барел, тъй като на това равнище добиващите шистов петрол в САЩ са отново печеливши и те могат да наводнят пазара.

От Кристофър Дембик, икономист, Saxo Bank