Държавата събра 217 млн. лв. от данък „свръхпечалба“ през 2023 г.
Солидарната вноска беше насочена основно към руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“, която използваше евтин местен петрол

© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
Държавата е събрала 217 млн. лв. от данък „свръхпечалба“ за 2023 г. Това разкри служебният финансов министър Людмила Петкова в отговор на парламентарен въпрос. Извънредният налог бе въведен като мярка за запълване на бюджета с приходи от енергийните дружества, които направиха огромни печалби в периода на енергийната криза.
В обхвата на допълнителния данък попаднаха дружества, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. А една от главните цели всъщност бе руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ в Бургас. В обхвата на новия данък попадаха дружествата, чиито печалби през 2022 и 2023 г. надхвърлят с повече от 20% средните нива за последните четири години.
От отговора на министъра не става ясно кои дружества по колко допълнителен данък са платили с аргумент, че това е „в обхвата на статистическата тайна“.
През есента на миналата година бившият финансов министър Асен Василев обяви, отново при въпрос на депутат, че за 2022 г. са внесени 85 млн. лв. по силата на данък „свръхпечалба“.
Солидарната вноска бе въведена през 2022 г. в размер на 33%, но в опит да съберат повече пари от „Лукойл“ депутатите повишиха този налог на 50% за последното тримесечие на 2023 г.
При приемането на 33%-ния извънреден данък тогава в качеството си на зам.-министър Людмила Петкова обяви по време на бюджетна комисия, че очаква за 2022 г. от данъка да има постъпления в размер на 72 млн. лв. По нейни изчисления в обхвата на извънредния данък тогава влизаха 32 дружества, като 15 от тях не са декларирали печалба в последните години и вероятно няма да преведат никакви „солидарни“ вноски. Разчетите ѝ бяха преди вдигането на ставката на 50%.
Въпросната солидарна вноска е различна от тази, която плаща „Лукойл“ за разликата в цената на сорта Брент и руския Уралс, който до март тази година можеше да купува. По нея държавата успя да събере много по-малко от очакваното заради неработещ закон – месеци наред. Така в крайна сметка по това перо „Лукойл“ започна да внася пари едва през декември миналата година.