Държавният бюджет e добре, но ще трябва да се оправя

Ананиев обаче отхвърли възможността той и неговите колеги да внесат в парламента актуализация на бюджетната рамка, както и възможността те да изтеглят нов дълг въпреки опасенията от предсрочни парламентарни избори и назначаването на служебно правителство, чиито правомощия да направи това са силно ограничени. Причината е, че според него не бива един кабинет към края на мандата си да прави това. Този мотив бе използван от ГЕРБ да откажат да изпратят националния план за възстановяване в Брюксел преди две седмици, което създаде съмнения, че България може изобщо да не получи пари от мегафонда на Европейския съюз тази година.

Според депутата от БСП Румен Гечев ако кабинетът в оставка не внесе актуализация на бюджета, не оставя никакъв потенциал на следващото правителство и затруднява работата на служебното, ако има такова. Той обвини досегашните управляващи, че не са изтеглили по-голям дълг в началото на годината заради предизборната си кампания.

Първо, в момента фискалният резерв има достатъчно ресурс, за да може да се справяме с текущите разходи за пролетно-летните месеци, като те обикновено са по-малки. Второ, не ни се искаше в края на мандата на това правителство да емитираме голям дълг, защото преценихме, че е по-добре това да го направи новото правителство. Решихме, че изтегленият дълг от 800 млн. лв. е достатъчен, докато новото правителство влезе в час и прецени кога и с колко да засили фискалния резерв“, посочи Ананиев, отговаряйки на въпрос от председателя на бюджетната комисия - депутатът от „Демократична България“ Георги Ганев.

Припомняме, че кабинетът в оставка продаде облигации за 800 млн. лв. през първите три месеца на годината, като две от тях - петгодишни при отрицателна доходност - и една десетгодишна.

Според данните на финансовия министър в оставка Фискалният резерв на държавата също е в добро здравословно състояние и към 21 април стойността му е 8.5 млрд. лв. От тях 8 млрд. лв. са в по сметка на държавата в БНБ, а 500 млн. лв. – в търговски банки. Припомняме, че в началото на месеца размерът му падна под 6 млрд. лв., което създаде паника, но по думите на Ананиев това се дължи на факта, че в първата половина от всеки месец се правят повече харчове, а постъпленията идват през втората половина. Защо обаче размерът на фискалния резерв не е падал до подобно ниво други месеци, финансовият министър не успя да отговори.

Във въпросните 8.5 млрд. лв. влиза и първоначалната такса от концесионера на Летище София в размер на 660 млн. лв. Като тя бе преведена на 19 април - преди това Фискалният резерв беше под психологическата граница от 8 млрд. лв.

Привидно висок резерв?

От парламентарната група на ДПС поискаха специална комисия в Народното събрание да изследва динамиката на Фискалния резерв дори и при сформиране на служебно правителство и разпускане на парламента. Те изразиха притеснение, че за един месец той е намалял с 300 млн. лв., дори и след постъпленията от концесията на Летище София.

Трябва да сме сигурни, че служебният кабинет може да изпълнява функциите си, без да нарушава закона и че ще намери средства - било от резерви или буфери - за предсрочни избори, защото в настоящия бюджет такива няма“, посочи Йордан Цонев.

Съмнения за забавени плащания на заплати и авансови възнаграждения към държавните служители изрази финансистът, част от „Има такъв народ“, Мика Зайкова. Но Ананиев отрече подобно нещо.

Финансовият министър в оставка заобиколи и още един въпрос от страна на БСП, а именно какъв е размерът на задълженията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към болниците в страните от Европейския съюз, като обясни, че засега държавата няма просрочени такива, а в бюджета на Здравната каса са заложени 85 млн. лв. за погасяване на такива дългове. Ананиев обясни и термина просрочено задължение – непогасявано от 18 месеца след датата на падежа, което означава, че хипотетично ако в извънредната епидемична ситуация не сме погасявали тези задължения, това ще бъде видимо едва в края на 2021 г.

От групата на „Изправи се! Мутри вън!“ (ИСМВ) бе посочено още, че в София има много обекти от социалната сфера, като центровете за деца с увреждания и за възрастни хора, които не са получили полагаемите им се 1000 лв. за работа „на първа линия“ в COVID кризата.

Не стана напълно ясно и колко от въпросните 8.5 млрд. лв. във Фискалния резерв са касови наличности и колко са очаквани вземания по линия на фондовете на ЕС, но Георги Ганев предложи в края на всяка седмица тази информация да бъде публично достъпна на сайта на Българската народна банка. Припомняме, че в момента БНБ публикува единствено информация за общата стойност на фискалния резерв в края на всяка седмица.

Как се харчи

В отговор на критиките от страна на опозицията, че правителство харчи огромни средства, несвързани с кризата, които не са част от Закона за държавния бюджет, Ананиев посочи, че те са близо 300 млн. лв. и са за „водопроводи, пътища, саниране на училища и детски градини“, тъй като „в течение на годината възникват обстоятелства и държавата преструктурира приоритетите си“.

Всички политически сили обаче бяха категорични, че този начин на харчене на средствата на данъкоплатците, въпреки че е законен, не е коректен и трябва да бъде променен. От БСП още миналата седмица внесоха законопроект за това.

Имаме проблем със структурирането на начина, по който изпълнителната власт харчи парите на данъкоплатците. В този процес трябва да има по-голяма конкретика. Проблемът не е че има нещо незаконно, а че законът разрешава това нещо. Духът на парламентарната република обуславя това да се решава в парламента“, посочи Георги Ганев и припомни, че през 2013 г. при излишък в края на годината тогавашния премиер Пламен Орешарски е предложил на парламента как да се използва той и именно от депутатите „перо по перо получи одобрение“.

„Това искаме от тук нататък да се прави“, заяви Ганев.

Числата

Министърът на финансите в оставка подробно даде отчет какво е състоянието на консолидираната фискална програма към края на месец март, като прави впечатление, че представените данни не са много по-различни от обявените от Министерство на финансите преди месец.

Той допълни още, че в пандемията са дадени около 5.1 млрд. лв. на бизнес, домакинства и държавната администрация, а от парламентарната група на „Демократична България“ посочиха, че сумата е почти толкова висока, колко тази за "Балкански поток" - 3 млрд. лв.

На критиките, че страната излиза на толкова голям дефицит още в първите три месеца от годината, Ананиев се позова на факта, че в периода 2010-2014 г. – след икономическата криза бюджетът всяка година е бил на дефицит за първото тримесечие и влошаването на салдото е било очаквано от икономическите анализатори заради въведения частичен локдаун в първите месеци на 2021 г.

Ананиев не успя да отговори и на въпроса каква част от несъбраните хазартни приходи за 700 млн. лв. държавата вече е възстановила, която създаде критики, че вероятно още са "около 8 млн. лв., колкото бяха и в началото на годината".