БСП предлага ограничаване на харченето с постановления
Социалистите внесоха и законопроекти за по-големи помощи за родителите
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Нов ред в механизма за държавни харчове предлагат новите депутати от БСП. Ако законопроектът за промени в Закона за публичните финанси бъде приет, ще бъде сложен край на практика, настанила се от десетилетие в България, която жертва прозрачността на държавните сметки и се раздават пари без надзор с постановления на Министерския съвет и лично по разпореждане на министър-председателя.
Предложението на БСП е одобряването на извънредни разходи от правителството, което и да е то, да бъде ограничено само по изключение и министрите да имат възможност да одобряват допълнителни разходи в размер до 1% от разчета на приходите по консолидираната фискална програма.
Практиката да се преразпределят милиарди левове чрез постановления на кабинета бе установена от ГЕРБ, като в годините на дефицит или малък излишък раздадените пари без изрично одобрение от Народното събрание, бяха около милиард. През последните години с големи излишъци в бюджета обаче сумите скочиха в пъти.
Πapитe зa въпpocнитe „извънpeдни“ paзxoди, ĸoитo нe ca paзпиcaни пpeдвapитeлнo в Зaĸoнa зa бюджeтa, идвaт oт Цeнтpaлния бюджeт. Toй e чacт oт Дъpжaвния бюджeт, нo нeгoвaтa тяcнa фyнĸция e дa cъбиpa cpeдcтвaтa oт пpиxoднитe aгeнции и oт дъpжaвнитe зaeми и дa ги пpepaзпpeдeля мeждy миниcтepcтвa, oбщини, aгeнции, ĸoмиcии и т.н. Практиката с извънредното раздаване на пари не е незаконна, но не позволява достатъчно обществен контрол при разходването на парите на данъкоплатците.
Поправката, предложена от БСП, ще важи както за правителството в оставка, така и за следващите управляващи, което до голяма степен ще намали гъвкавостта на кабинета да реагира на неочаквани явления.
Според БСП установения до момента подход е „напълно неприемлив“ и „дава възможност тези важни решения да зависят от прищевките и капризите на изпълнителната власт и евентуално – от влияние на ведомствени или лобистки интереси“. Според социалистите разпоредбата отваря пътя и за несправедливо облагодетелстване на общини, близки до правителството, и съответно за дискриминация.
Подобен законопроект бе внесен и миналата година от БСП, но управляващата коалиция ГЕРБ-„Обединените патриоти“ го отхвърли.
Справка в платформата на парламента показва, че социалистите са внесли най-много законопроекти в първия ден на работа на 45-ия парламент, като останалите са свързани със социална политика - повече държавни помощи за отглеждане на деца, преизчисляване на пенсиите и безплатни детски градини.
Според законодателната инициатива на БСП работещите родители ще имат право на еднократна помощ за второ и трето дете в размер на поне 10 минимални работни заплати, ако родителите са се осигурявали 2 години преди раждането на дете, а помощта за старт на учебната година на деца от семейства с ниски доходи няма да бъде само за първокласници, а и за всички ученици до 4. клас. Според сметките на БСП това предложение ще струва около 90 млн. лв. на държавния бюджет.
БСП се опитва да прокара и идея за безплатни ясли и детски градини, записана в промени в Закона за местните данъци и такси. Тя би засегнала родителите на над 246 хил. деца, но липсва каква би била цената за това.
Третото облекчение за родители с деца, като във всички мотиви се споменава демографската криза, е стара идея на БСП - обезщетението за майчинство след първата година да се обвърже с минималната работна заплата. Сега сумата е под този праг - 270 лв. при 650 лв. МРЗ за 2021 г.
Припомняме, че България е една от страните с най-дълъг срок на платено от държавата майчинство. БСП предлага обезщетение да може да получава и баща или осиновител, ако той отглежда детето и е в отпуск заради това. По тази мярка ще са нужни допълнителни около 48 млн. лв. за 6 месеца от 2021 г., изчисляват от левицата.
Индексирането на пенсиите, както предлага левицата, отпуснати до края на 2017 г. спрямо средния осигурителен доход за страната през 2018 г., пък ще струва най-много на държавния бюджет - 900 млн. лв., ако бъде прието от 1 юли 2021 г. Приемането на тази поправка, би наложило сериозна актуализация на Закона за държавния бюджет.