ЕК: В икономиката на ЕС ще има рецесия от историческа величина

Пролетната прогноза за България е за 7.2% спад на БВП

13:51 06.05.2020 ~ 4 мин.

Пролетна икономическа прогноза за 2020 г. на Европейската комисия е за дълбока и неравномерна рецесия, последвана от несигурно възстановяване. В икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина – въпреки бързите и всеобхватни политически мерки. За България се предвижда 7.2% спад на реалния БВП, 18% намаление на инвестициите и 7% безработица.

Като цяло икономиката на ЕС се очаква да се свие със 7.5 % през 2020 г. и да отбележи растеж от около 6 % през 2021 г. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 г. прогнозите за растеж на ЕС и еврозоната са с около девет процентни пункта по-ниски.

Предвид че пандемията засегна всички държави членки, сътресението в икономиката на ЕС е симетрично. Очаква се обаче както спадът в производството през 2020 г., така и степента на възстановяване през 2021 г. да се различават значително. Икономическото възстановяване на всяка държава членка ще зависи не само от развитието на пандемията в съответната държава, но и от структурата на нейната икономика и от способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики. Динамиката на възстановяването във всяка държава членка ще се отрази също така на степента на възстановяване на останалите държави членки.

Силен удар върху растежа, последван от непълно възстановяване

Пандемията от коронавирус засегна сериозно разходите на потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Постепенното облекчаване на противоепидемичните мерки би трябвало да подготви основата за възстановяването.

До края на 2021 г. обаче не се очаква икономиката на ЕС да компенсира напълно загубите от текущата година. Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно.

Трайната ефективност на мерките на политиката, които се предприемат в отговор на кризата на европейско и на национално равнище, ще бъде от решаващо значение за ограничаването на икономическите щети и последващото възстановяване.

Ръст на безработицата въпреки помощните мерки

Независимо от факта, че схемите за работа на непълно работно време, субсидиите за заплати и подкрепата за предприятията би трябвало да помогнат да се ограничи загубата на работни места, пандемията от коронавирус ще окаже сериозно въздействие върху пазара на труда.

Според прогнозите равнището на безработица в еврозоната ще се увеличи от 7.5 % през 2019 г. на 9.5% през 2020 г., преди да намалее отново до 8.5 % през 2021 г. В ЕС се очаква равнището на безработица да се увеличи от 6.7 % през 2019 г. до 9% през 2020 г., след което да спадне до около 8% през 2021 г.

В някои държави членки безработицата ще се увеличи по-съществено, отколкото в други. Особено уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и държавите, в които голяма част от работната сила зависи от туризма. Младите хора, които навлизат на пазара на труда в този период, също ще се сблъскат с трудности при намирането на своето първо работно място.

Рязък спад на инфлацията

Очаква се тази година потребителските цени да спаднат значително поради намаляването на търсенето и резкия спад на цените на петрола, като взети заедно те би трябвало да компенсират повече от достатъчно изолираните случаи на увеличение на цените в резултат на прекъсвания на доставките, свързани с пандемията.

Текущата прогноза за измерената чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлация в еврозоната е за 0.2 % през 2020 г. и 1.1 % през 2021 г. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0.6 % през 2020 г. и 1.3 % през 2021 г.

По-голям бюджетен дефицит и държавен дълг

Държавите членки предприеха решителни ответни действия, като въведоха фискални мерки за ограничаване на икономическите последици от пандемията. Очаква се „автоматичните стабилизатори“, като социалноосигурителни плащания, съчетани с фискални дискреционни мерки, да доведат до увеличаване на разходите. В резултат на това се прогнозира рязко покачване на съвкупния бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС от едва 0.6 % от БВП през 2019 г. до около 8.5% през 2020 г., преди да спадне отново до около 3.5% през 2021 г.

След наблюдаваната от 2014 г. насам низходяща тенденция се очаква покачване и на съотношението на държавния дълг към БВП. Според прогнозите в еврозоната това съотношение ще се увеличи от 86% през 2019 г. на 102¾ % през 2020 г., след което ще спадне до 98¾ % през 2021 г. В ЕС се очаква то да се увеличи от 79.4 % през 2019 г. до около 95 % през текущата година, след което да спадне до 92 % през следващата година.

Несигурност

Пролетната прогноза се характеризира със степен на несигурност, която е по-висока от обичайната. Тя се основава на набор от допускания относно развитието на пандемията от коронавирус и свързаните с нея противоепидемични мерки. Прогнозата се основава на допускането, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно преустановени от месец май нататък. Рисковете във връзка с тази прогноза също са изключително големи и са свързани с влошаване на прогнозните стойности.

Следващата икономическа прогноза на Европейската комисия ще бъде лятната междинна икономическа прогноза от 2020 г., която се очаква да бъде публикувана през юли 2020 г. Тя ще обхване само растежа на БВП и инфлацията. Следващата пълна прогноза ще бъде представена през ноември 2020 г.