Дженсън Хуанг – новата технологична звезда

Когато през далечната 1990 г. един никому неизвестен тайвански инженер успява да събере с двамата си партньори общо 600 долара, за да основат нова технологична компания, едва ли някой допуска, че към пролетта на 2025 г. същата тази компания ще бъде в тройката на най-скъпите дружества по пазарна капитализация в света. Обаче се случва точно това! Въпросният тайванския инженер се нарича Дженсън Хуанг и днес е познат в целия свят. А името на фирмата е Nvidia - една от най-успешните технологични компании, създавани някога, която успява през годините да се възползва първо от динамичното развитие на видео игрите, впоследствие - на криптовалутите, чието “копаене” изисква сериозен изчислителен ресурс, а през последните години - и от бума на изкуствения интелект.

Днес с пазарна капитализация от над 2.6 трлн. долара Nvidia се нарежда непосредствено след Apple и Microsoft в световната класация, като изпреварва имена от сферата на Big Tech като Amazon, Alfabet и Meta, както и енергийния гигант Saudi Aramco. През февруари 2025 г. Forbes оцени нетното състояние на Хуанг на 114,5 млрд. долара, което го прави 14-ият най-богат човек в света. Днес думите на основателя на Nvidia се следят внимателно от експерти и анализатори от целия свят, а успехът му изглежда предначертан.

Началото

обаче далеч не е било толкова розово. Син на американски имигранти, Хуанг прекарва детството си в Тайван и Тайланд, след което се мести в САЩ, където учи в Кентъки и Орегон. След като завършва Станфордския университет, на 30-годишна възраст, той стартира Nvidia и остава президент и главен изпълнителен директор от основаването ѝ до ден днешен.

Неудобен имигрант, който в детството си е преминал през множество трудности, днес Хуанг е пример за успех, постигнат с упоритост и реализъм. Той винаги е имал реалистични очаквания както за себе си, така и за възможностите на Nvidia, което му е помогнало да постигне устойчив растеж.

През 90-те години на миналия век визионерът извежда компанията от почти пълен банкрут, като управлява развитието ѝ, възползвайки се от възхода на сегменти като видеоигрите, виртуалната реалност, криптовалутите, а напоследък - и изкуствения интелект. Под ръководството му Nvidia преживява бърз растеж по време на бума на AI и достига пазарна капитализация от 3 трлн. долара.

Така, когато миналото лято дружеството изпревари Apple и стана втората най-ценна американска компания, нейният главен изпълнителен директор беше посрещнат като герой в родния си Тайван.

Различен

На 61 години главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг не е обичайният технологичен милиардер и визионер от Силициевата долина. Например, главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг постига звездната си слава още преди да навърши 30 г. Същото правят Бил Гейтс и Стив Джобс. Историята на Хуанг се различава, а вероятно една от причините за това е, че Nvidia не създава продукти, с които потребителите могат лесно да се свържат. За разлика от iPhone или социални платформи като Facebook, повечето от нас никога не купуват директно или дори не са виждали графичните карти или AI чиповете на Nvidia.

В същото време обаче компанията на Хуанг доставя едни от най-модерните графични процесори (GPU) за центрове за данни - хардуер, който разработчиците използват за захранване и обучение на модели за изкуствен интелект. Търсенето на чиповете на Nvidia далеч надхвърля това, което тя може да достави в момента, което обяснява как компанията е добавила над 2,3 трлн. долара към пазарната си капитализация от началото на 2023 г. насам.

Дългият път към успеха

Като гледаме днешното ѝ състояние, е лесно да забравим, че на Nvidia ѝ отнема цели 30 години да постигне безапелационния си успех. Първият ѝ чип е огромен провал. Вторият също е обречен на провал. Сложен е и моментът, в който японската компания Sega сключва договор с Nvidia за разработване на нова игрова конзола, използваща нетрадиционен подход за 3D визуализация. Впоследствие обаче Microsoft обявява конкурентен стандарт, който в крайна сметка се приема от голяма част от индустрията. След това Nvidia се насочва към създаването на съвместим графичен процесор (GPU), който да ускори производителността при новия стандарт на Windows.

Либерализиране на изчисленията

През 2006 г., Nvidia открива, че графичните ѝ карти могат да правят повече от снимки и видеоклипове. Те могат да ускоряват други бързи, повтарящи се задачи - идеални за области като машинното обучение. За да използва този потенциал, компанията пуска CUDA - набор от инструменти, с които всеки може да пише код и да използва графични процесори. В това направление компанията влага поне 10 млрд. долара.

CUDA променя правилата на играта, а разковничето е, че е безплатна и дава възможност на всеки с умения за програмиране лесно да експериментира. И всички го направиха - от Tesla до Sony и Amazon, от студенти в Бъркли, до Масачузетския технологичен институт. Машинното обучение, изкуственият интелект и научните изчисления бяха големите печеливши от широко разпространените експерименти с CUDA. Така OpenAI и Meta станаха най-големите клиенти на Nvidia.

Прагматичност и реализъм

В контраст с някои от гръмогласните лидери в Силициевата долина, които често обещават невъзможното и се фокусират върху грандиозни проекти като космически пътувания или търсене на безсмъртие, Хуанг остава съсредоточен върху практическите цели. Вместо да се стреми към лична слава, той работи върху създаването на по-усъвършенствани графични процесори, които дават възможност на другите да реализират своите мечти и иновации.

Този подход, съчетан с неговата тиха, но постоянна решителност, го прави изключение в индустрия, известна с шумните си изяви. Така Хуанг печели уважението както на инвеститорите от Уолстрийт, така и на своите служители, които го ценят заради неговия прагматизъм и визия.

Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.