Екстремно горещо е и на европейския жилищен пазар

Мариан Б. и партньорът ѝ имат собствен апартамент в Париж от седем години. Когато решават да купят по-голямо жилище, след раждането на второто им дете, успяват да открият идеалното за тях жилище на цена, която отговаряла на бюджета им. Но след като разговаряли с банки за заем, решили да останат под наем. Мотивът им – цената на кредита.

Заемането на 800 хил. евро ще ни струва 500 хил. евро лихви спрямо 50 хил. евро за кредит от 500 хил. евро през 2019 г.“, казва пред Financial Times Мариан, която не разкрива пълното си име. „Просто няма смисъл. Ще трябва пак да се насочим към пазара на наеми.“

Подобно на семейството на Мариан много европейци са тласнати към жилищата под наем, тъй като лихвите по заемите, изискванията за доходи и необходимостта от големи първоначални вноски правят невъзможно закупуването на имот. Но те се насочват към вече нажежен пазар.

Наемите в европейски градове, като Лондон, Париж и Берлин, са на най-високото си ниво в историята, но и наемателите от гръцките острови до Талин също са подложени на натиск. В момент, когато много купувачи от средната класа са принудени да остават в жилища под наем, допълнителният натиск върху пазара увеличава разходите за наемателите с по-ниски доходи в търсени локации.

Нестандартни решения

Някои купувачи на жилища прибягват до решения, като живот в каравани или разработването на собствени интернет функционалности, които да им помагат да открият желаните домове. Но има и някои проблеми – пренаселването се задълбочава, а недостигът на жилища задържа милиони млади хора у дома с родителите им, предопределяйки живота им до възрастта им, в която те стават родители и след това.

Растящите цени в Лондон принудили 29-годишната Емили, която е визуален творец, да спи на дивана в жилището на сестра си всяка седмица от понеделник до четвъртък. През уикендите тя спи в стая, която е отдадена под наем на друг човек през седмицата.

„Не мога да оправдая плащането на над 1000 паунда на месец за стая. Плащаш само за да съществуваш и дори без възможност да се насладиш напълно на това, което предлага градът, защото само се опитваш да запазиш покрива над главата си“, споделя тя.

Наемите в Европа растат заради ограничено предлагане и силното търсене от местни наематели, международни наематели, които се установяват, за да работят и учат, и бъдещи купувачи, които се насочват към наемния пазар заради високите лихви“, коментира Пол Тостевин, ръководител на отдела за световни анализи в консултантската компания Savills.

Растящите лихви увеличават разходите на хората, които тепърва трябва да навлизат на жилищния пазар, което затруднява този преход.

Цените достигат нови върхове

Макар че средните наеми в някои европейски страни намаляват през последните години, цените на жилищата в центрове на заетостта и горещи точки за туризма достигат нови върхове. Но заради недостига на жилища тези райони не успяват да отговорят на търсенето. В крайния сценарий това означава ръст на хората без дом.

Ако трябва да дам обяснение на проблема с една дума, това е предлагането“, коментира Борис Курнед, изпълняващ длъжността ръководител на отдела за публични стопански науки в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Йоланде Барнс, преподавател в Bartlett Real Estate Institute към University College London, казва: „Тези градове са жертви на собствения си успех“.

Населението се урбанизира от дълго време насам, това е изключително важна основна тенденция, но пандемията от COVID-19 създаде хиперлокални райони с незадоволено търсене в конкретни градове и квартали. Рен и Марсилия във Франция са сред местата, където интересът расте след пандемията, тъй като наемателите искат да живеят по-близо до зелени площи или до морето, за да подобрят качеството на живота си.

„По време на пандемията всички осъзнаха много добре, че домът им не се ограничава до четири стени“, отбелязва Барнс.

Правителствата се стремят да сдържат разходите за живот на населението си, след като цените на енергията, на храните и други важни разходи нараснаха през последните години наред с цените на жилищата. Но опитите за контрол върху цените на жилищата може да са нож с две остриета.

Лисабон отчита едно от най-бързите покачвания на наемите в шестте месеца до юни, сочат данни на Savills. Това отчасти се дължи на факта, че предстоящото въвеждане на политики за контрол на наемите накара някои собственици на имоти предварително да повишат наемите. В Берлин, макар че таванът беше отменен в съда преди две години, други начини за контрол на наемите на някои имоти са причината местните жители да се радват на ниски цени за просторни домове, докато новодошлите са изключени от пазара в много части на града и собствениците имат огромна власт.

Сара Купшу, ръководител за Европа на жилищната фондация Abbé Pierre, коментира, че недостигът на достъпни жилища е задействал „процес по естествен подбор за наемателите, който нанася особено тежък удар на младите европейци“.

Хората, които разполагат с най-малко финансови средства, изпитват затруднения да стигнат до качествено жилище. Това включва млади хора, които е по-вероятно да имат несигурна работа и да са без стабилни доходи, особено ако учат“, допълва тя.

Достъпността на жилищата намалява

Заради ръста на наемите достъпните жилища за млади хора намаляват. Младежите на възраст между 15 и 29 години е по-вероятно да живеят в пренаселени жилища, определяни като домове, които нямат достатъчно стаи, за да осигурят разумен подслон на всички членове на домакинството.

Те също така трябва да живеят с родителите си по-дълго време. В страни като Ирландия, Португалия и Полша пандемията допринесе за „бумеранг ефекта“, при който млади хора се завърнаха в дома на родителите си, тъй като вече не можеха да си позволят да живеят под наем, докато икономиката беше замръзнала.

Родриго Мартинес, доцент по недвижими имоти в UCL, който изследва това явление, предупреждава, че оставането с родителите за по-дълго време може да се отрази на социоикономическите посоки на младите хора в дългосрочен план.