Флирт по американски с данъците и дълга

Американците попаднаха в неподозиран капан с президентските номинации на Харис и Тръмп. Може да се каже, че популисткият флирт доминира ежедневно в речите на кандидатите, което вместо към надъхване, води до все по-голямо объркване сред населението.

Преди да изложа позицията си, бих желал да започна с цитат на един от най-популярните макроикономисти в момента Даниел Лакайе: „ Високите данъци не са средство за намаляване на държавния дълг. Големият дълг и високите данъци представляват конфискация на богатство, създадено в производството, и прави хората зависими. Социализмът не преразпределя богатство към бедните, а преразпределя доход от средната класа към бюрократите“. Споменавам този цитата единствено с идеята да акцентирам върху предложенията за данъчна политика и на двамата кандидати, тъй като това вече изглежда ще бъде основната тема по отношение на флирта с различни социални групи от американското население.

Издигнатата от Демократическат апартия Камала Харис вече анонсира по категоричен начин, че данъците ще се увеличават, особено за по-богатите американци. Намерението й да обложи с 25% т.нар. „нереализирана печалба от активи, на които им се покачва цената“ силно стресира участниците на борсата, защото това касае най-вече нереализираната печалба от позиции в акции. Прогнозите на екипа й са, че от този данък в хазната ще постъпват допълнително по 430 млрд. долара годишно. Казано в прав текст, притежателите на печеливши акции буквално ще бъдат наказани за това, че просто ги притежават, но без да ги продават. Това, без абсолютно никакво съмнение, противоречи на справедливостта при данъчното облагане, където основният принцип е да бъде обложен единствено реализирания доход. Тази идея е в продължение на данъчната реформа на президента Джо Байдън, където бе заложена идеята да бъдат събрани 4,3 трилиона долара допълнително в рамките на следващите 10 години чрез налагането на 44,6% данък върху капиталовите печалби. Директен извод - победата на Харис би означавала срив на фондовите борси.

Кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп анонсира своята данъчна визия чрез т.нар. „Проект 2025 – политика по събиране на данъците“. Абсолютно очаквано в него се заговори за намаляване на данъците както на индивидуално ниво, така и за облагането на капиталовите печалби (в момента налогът е 20%, а Тръмп залага да се намали на 15%). Това, което средната класа американци не харесват обаче, е драстичното орязване на държавното опрощаване на студентските заеми. Става въпрос за програмата на Байдън известна под името „SAVE“, средствата за която са налични в бюджет 2024 г.

По отношение на държавния дълг „обещанията“ и на двамата са в рамките на „неволно изпуснати позиции“ и най-вече добри намерения, лишени от конкретика. Да припомня, че през 2024 г. лихвените разходи по обслужването на държавния дълг надхвърлиха 1 трилион долара, което стресната политиците и от ляво, и от дясно.

Обещанията на демократите се изчислява от макроикономистите на 5 трилиона долара нов дълг през новия мандат. Тръмп, типично в негов стил, се закани, че ще „смачка“ държавния дълг. Как обаче - остава мистерия.

Данъчната политика и управлението на държавния дълг са едни от най-важните компоненти при протичането на инфлационните процеси. Паричната политика на Федералния резерв следва тези процеси. Истината е, че предварителните заявки и на Тръмп, и на Харис по отношение на част от визията им за данъчната реформа, звучат проинфлационно.

Знаем, че Тръмп планира да обложи с 60% китайския внос. Като цяло той залага на силно протекционистична митническа политика, което подтиква инфлацията нагоре. За идеите на Харис съм сигурен, че членовете на Паричния съвет към Федералния резерв силно се мръщят.

Американците се чувстват силно ухажвани, а икономистите и финансистите са се хванали за главата. Експертният прочит на първоначалните заявки за управлението на държавата не дава решения на проблемите, а по-скоро загатва тяхното влошаване. Считам, че задочно това е и една от причините централните банкери да бъдат изключително внимателни със стъпките на намаляване на основана лихва. Почти изключвам възможността от агресивно намаляване, без значение, че финансовите пазари показват точно обратното. Последните данни за инфлацията показват забавяне на темпа на намаляване и тя остава твърдо над таргетираното ниво от страна на Фед от 2%.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.