Държавните разходи движат слабия ръст на българската икономика
Първата ревизия на данните за БВП затвърди най-слабия растеж от пет години насам
Снимка: Unsplash
1164
~ 2 мин. четене
Българската икономика е нараснала с 2.4% през първото тримесечие на 2020 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), които представляват и първа ревизия на експресните оценки от миналия месец. Основните двигатели на този ръст - най-слабия за първото тримесечие от пет години насам - са разходите на правителството и домакинствата, които растат с около 4% спрямо същия период на 2019 г.
Влиянието на тези два параметъра върху формирането на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) е най-голямо, тъй като те формират малко над две трети от националната продукция. Колективното потребление, което обхваща правителствените разходи за услугите по поддържането на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната, расте с 4.1%.
Именно през първото тримесечие на тази година правителството започна извънредно харчене заради ситуацията с навлизането на коронавируса у нас.
Данните от днес показват, че разходите на домакинствата (за продукти и услуги на територията на страната и в чужбина) расте също, но с по-бавен темп - от 3.7%.
Ситуацията с инвестициите и износа обаче е по-различна. Брутото капиталообразуване расте само с 1.2% на годишна база, докато през последното тримесечие на 2019 г. ръстът му бе 3%. Неговото състояние обаче не бе особено добро и в първата половина на миналата година, като през второто тримесечие на 2019 г. той отчете дори спад от 1.2%.
При износа нарастването спрямо първото тримесечие на 2019 г. е 1.9%, а приносът на външната търговия е положителен към икономическия расте на България, тъй като вносът расте по-скромно – с 1.2%.
