„Хотелите ни са категория „банкнота от 5 лева от 1962 г.“

Туризмът ни е нискобюджетен и сравнително ниско категориен с 90 процента хотели категория "банкнота от 5 лева от 1962 г.". Това коментира за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Според него с наредбата за категоризация от 2012 г. единственото, което е било постигнато, е да се построят над 3700 малки хотели, с малки стаи и тесни коридори от типа на тези на банкнотата от пет лева от 1962 г. с гравюра на хотели от "Слънчев бряг".

Миналата седмица правителството прие новата наредба за категоризация и министърът на туризма Николина Ангелкова отбеляза, че тя е била консултирана с бранша, като са взети под внимание неговите препоръки, документът е съобразен и с европейското законодателство. Аз не знам с кой бранш е била консултирана наредбата, репликира Драганов и отбеляза, че документът не може да бъде открит в интернет. От Министерството напомниха, че наредбата ще бъде публикувана на интернет страницата на ведомството, след обнародването й в "Държавен вестник".

Драганов отбеляза, че във Великобритания няма категоризация, във Франция категоризацията е свързана с данъчното законодателство, а не с качеството.

В желанието си да разширят предлагането морските и спа-хотелите стават домакини на салони за съвременни изкуства, тематични изложби на национални музеи, организират пленери. Независимо от плахите опити обаче в страна няма нито един от така наречените хотели - комбайни, където има безплатно кино, множество магазини, казина, театри, различни ресторанти. Вместо "хотели - комбайни" имаме наредба за категоризацията, коментира Румен Драганов.

„В България имаме погрешна представя за хотелския бизнес, защото не е възможно през 2015 г. правителство да се ангажира с категоризация на хотели и да твърди, че чрез нея ще постигне по-високо качество“, смята експертът.

Той отбеляза също, че Световната организация по туризъм се отказва от категоризацията през 1998 г. и признава, че тя не може да е мерило за качество, след като се оказало, че в Израел всички хотели са с пет звезди. Броят маси, размерът на стаите не води до качество. Водеща е марката на хотела, единодушни са специалистите. В България обаче има 54 хотела от 11 марки и 3750 хотела от никаква марка.

Според експерта е крайно време да се даде старт на реформата в туризма. Сред най-видимите и с бърз отрицателен ефект проблеми той очерта главоломно растящата леглова база.

В момента има 1,5 млн. легла, а от миналия май до този има нови 114 хотели, като само за последните три седмици около 84 нови хотела са категоризирани. С това темпо според Драганов през 2020 г. ще има 2,2 млн. легла, а средната годишна заетост ще стигне до 8,2 на сто, спрямо сегашните 35,4 на сто. Възвращаемостта на инвестициите след пет години ще е едва 0,5 на сто. Освен този проблем нарастването на броя на хотели е на фона на задълбочаващата се липса на кадри, която няма как да се преодолее дори и с внос на персонал, при положение, че истинската заетост в туризма в България е само два месеца.

Решението според Драганов е браншът сам да контролира индустрията, както някога са правили занаятчиите. Това обаче от години няма как да се случи, защото в момента има 190 асоциации - „цяло метровлакче, пълно с лидери на туристически асоциации“, коментира още Драганов пред БТА.

Необходимо е да се насърчи и навлизането на марките хотели в страната, както и усилията на хотелиерите да направят собствени такива и дори да ги изнасят в чужбина. Според Драганов, по аналогия със здравната реформа, е необходимо сливания на търговски дружества, за да се намалят ненужните разходи за администрация и избягване на фалити, а и туристът да може да разчита на еднакви стандарти.

Държавата трябва да се концентрира върху грижата за публичната собственост в туризма и да помисли как чрез богата ни археология и архитектура може да се създадат работни места и да се подобри местната икономика и това да е в основата на работещ Закон за туризма, смята експертът.