Икономика без компас

Високосната 2020-а се оказа своенравна година. Дори много по-непредвидима от онзи изненадващ удар с изолацията тази пролет. Преломна е тази 2020. Тя пропука добре формираните представи и започна разчупване на отработените модели.

Говорехме за глобализацията и за оковите, които тя ни свали, за демократичните си права, радвахме се на свободното придвижване на хора, стоки и капитали. Но пандемията по своя логика се зае да пренареди всичко. Разбира се, не без участието на националните власти. Така или иначе счупи се представата ни, че вървим към свят без граници. Маски, тестове, опити за създаване на ваксини, ограничения, домове офиси, полупразни бизнес сгради... С други думи, 2020-а е година на силно разместване на пластовете.

Под натиск

Пандемията скри инструментите на управляващите, с които бяха свикнали да работят. Властите навсякъде по света започнаха да експериментират с принципа „Проба-грешка”. Всяко решение и всяка заповед са предпоследни. Изчезна комфортът, който всеки по някакъв начин си беше създал. Икономиките се задъхват. Светът усеща как кризата настъпва и заема стратегически позиции, подгонена от страха от заразата. Социалните системи изнемогват. Правителствата са под натиск. А българските управляващи се оказаха под прекалено големия натиск на уличните протести. Някои ги определиха като „автентичен вулкан на народния гняв”, „разбунен кошер, който жили”, други намериха други метафори. Но едно става ясно: Намираме се все още в началния период на кризата и трябва да мислим не само за динамиката на възстановяване на икономиката, на политическата стабилност, на общественото спокойствие, без да знаем цената, която ще ни струва всичко това, ако кризата продължи да ескалира. А тя не обещава да се оттегли бързо. Виждаме, че самата пандемия не е единствената, която разпалва нейната клада.

Наново

Икономиките в нашия глобален свят положиха много усилия да станат скачени съдове, а сега се усещат като недотам пригодни да работят в новия режим. Всичко това предвещава, че светът, хората и бизнесът ще се учат да живеят и да работят по нов начин. А това няма да е никак лесно.

С тънка талия

Няма съмнение, че в своето свободно падане българската икономика ще се свие. С колко, е твърде рано да се каже. Но прогнозите изглеждат доста по-оптимистични от реалната картина на крах на цели бизнеси. Финансист: Спадът на БВП ще е под 7%; Европейската комисия: 7,1% спад на българската икономика през 2020 г. и по-бавно възстановяване догодина; ЕБВР: Икономиката на България ще се свие с 5%. Правят се какви ли не прогнози, а и националната статистика не спира да работи, но цифрите са си само цифри. Как се развива икономиката и как работят антикризисните мерки, всеки по джоба си ще го усети.

Пренареждане

Светът не е застинал в очакване кризата да свърши. В новата ситуация България може да се възползва от желанието на Европа да съкрати веригите на доставки и да привлече компании, които със сигурност ще искат да прехвърлят своите производства от Китай към Стария континент. Но политическата обстановка и ескалацията на общественото напрежение през това лято у нас не предразполага инвеститорите към такива действия. А и когато властимащите са под натиска на улицата, не им е до инвестиционни стратегии. По-скоро това може да стане чак след следващите избори, когато и да са те.

Така може да изпуснем създалата се инвестиционна конюнктура и от нея да се възползват страни, чиито управляващи умеят да гледат през призмата на „кризата като възможност”. Ние наизуст знаем мантрата, че инвеститорите няма да дойдат, ако  бизнес средата не е добра, ако инфраструктурата ги препъва, ако съдебната система не е правораздаване, ако частният капитал не се чувства защитен от посегателства, ако липсва нужната работна ръка, ако бизнес законодателството лобистки се променя под напора на задкулисни интереси, ако призракът на корупцията продължава да шества по тези географски ширини. Знаем го, но точно тази промяна става бавно. Инвеститорите обаче не са авантюристи. Но има и още един фактор, който стои пред скоби за всяка инвестиция – коронавирусът като мощен двигател на промяната. Заради него се промениха нагласите на потребителите, промени се мисленето, промениха се и навиците на всеки, което рефлектира върху повечето бизнеси, като виждаме как цели индустрии се трансформират из основи.

Хоризонт

Какво ще е развитието на икономиката, отговорът изисква да решим задача с много неизвестни. Ще идват ли чуждестранни инвеститори? Българският бизнес ще успее ли да види нов хоризонт или ще продължи отчаяно да маха с веслата, докато течението не го отнесе нанякъде? Ако чакаме новата нормалност да се установи, за да започнем да действаме, ще проиграем шанса си. Сега е времето на решителните хора със силен бизнес нюх.