Италия, Франция и Германия искат правомощия да блокират чуждестранни придобивания

Италия, Франция и Германия поискаха от Европейската комисия (ЕК) да засили действащите регулации, които позволяват на страните от Европейския съюз да блокират придобиванията на европейски компании от страна на чуждестранни инвеститори, пише Reuters.

Искането се позовава на заложени специални правомощия да бъде забранено или да се поставят условия на потенциалните купувачи, „които работят по правила, които не следват пазарните и не спазват правилата за реципрочност при придобивания“, става ясно от изтекло в публичното пространство писмо до ЕК.

През юни лидерите на ЕС постигнаха съгласие да обмислят мониторинг на инвестициите от страна на държавни китайски фирми. Франция, Германия и Италия подкрепиха идеята да бъде позволено на ЕС да блокира китайски инвестиции.

Писмото до Комисията е било изпратено на 28 юли и е подобно на друго, изпратено през февруари. Въпреки че в него не се споменават компании или държави поименно, изглежда, че то е мотивирано от скорошни поглъщания от фирми от Пекин в Европа.

Правомощията за спиране на придобивания или поставяне на условия ще бъдат засилени за всички компании, разглеждани като стратегически, както и при поглъщания, финансирани от държавни фондове или агенции.

„Това не е форма на протекционизъм, а по-скоро даване на шанс за мониторинг на операциите, които са несъвместими с европейските правила“, заяви италианският министър на икономиката Карло Календа, цитиран от местното издание La Stampa.

Рим, Париж и Берлин препоръчват според новите регулации, които не би трябвало да заменят националните правила, държавите-членки на ЕС да трябва да уведомяват ЕК на всеки шест месеца за всички корпоративни инвестиции от страни, които не са част от Блока. Изключение ще има за инвестициите в отбраната.

Искането на трите държави е като ехо на изказването на бившия главен стратег на Белия дом Стив Банън, който заяви, че Китай и САЩ са в икономическа война, както и че до 25 или 30 години една от двете страни ще бъде хегемон. Позицията му предизвика полемика дали е разумна в момент, когато Китай е желан съюзник от Вашингтон в спора със Северна Корея, а освен това накара САЩ да изглеждат уплашени пред лицето на Пекин и икономиката му. В крайна сметка президентът Доналд Тръмп прие оставката на Банън.