Как кръговата икономика помага на планетата?

От години наред човечеството консумира и изхвърля повече продукти, отколкото планетата може да поддържа. Според учени кръговата икономика може да помогне за опазването на околната среда, но какво всъщност представлява тя и какви са предимствата й? Специален материал на DW дава отговори.

Как работи кръговата икономика?

Така наречената линейна икономика в момента доминира в света. Продуктите се произвеждат от суровини и се използват само за кратък период от време, преди да се превърнат в отпадъците. След това трябва да се извлекат нови суровини и процесът започва отново - с големи разходи за околната среда.

Кръговата икономика прекъсва този цикъл. Продуктите са проектирани да издържат и лесно да се ремонтират. В края на живота си те се рециклират, доколкото е възможно, така че техните суровини да могат да се използват повторно за нови продукти. Например, нова стъклена бутилка може да бъде направена от счупените парчета на друга. Това намалява отпадъците и емисиите и спестява пари и ресурси.

Принципът на кръговата икономика може да се приложи към всички производствени процеси и да стане още по-щадящ за климата, ако се захранва от възобновяема енергия.

Какви са ползите от рециклирането?

Принципът на кръговата икономика не е нов. В продължение на векове продуктите се използват възможно най-дълго по целия свят и малко се губи. Едва през приблизително последните 150 години артикулите се превръщат в такива за еднократна употреба, тъй като производствените процеси са индустриализирани.

Кръговата икономика обаче все още процъфтява днес сред много традиционни общности и в сектори като органичното земеделие, където екскрементите са естествен тор за отглеждане на храна.

Архитектите в много страни също все повече се съсредоточават върху местни и устойчиви строителни материали, като например използването на дърво вместо цимент, който уврежда климата. Има също тласък към реновиране на сгради, за да се удължи тяхната употреба и да се използват повторно суровините строителни материали, когато трябва да бъдат разрушени.

Много материали, включително стъкло и метали, могат да бъдат рециклирани почти без загуба на качество. Хартията може да се използва повторно до 25 пъти. Пластмасата, от друга страна, обикновено не е лесна за рециклиране, тъй като често се смесва с други материали и съдържа вредни химикали.

Рециклирането също може да намали емисиите. Например, в случая с металите, рециклирането на алуминий спестява около 95% от енергията, необходима за ново извличане от руда.

Какво означава кръговата икономика за потребителите и индустрията?

Изграждането на кръгова икономика изисква подкрепящи политики, участието както на потребителите, така и на индустрията.

Потребителите могат да повлияят, като разделят отпадъците си, за да подпомогнат процеса на рециклиране и купуват продукти, създадени да издържат и произвеждат малко отпадъци. Например, яке с добро качество, направено от вълна или памук, може да е по-скъпо от такова, използващо материали, получени от пластмаса, но ще можете да го носите по-дълго и е по-лесно за рециклиране. И за разлика от пластмасовите отпадъци, естествените влакна могат да бъдат компостирани, без да вредят на околната среда.

Индустрията може да играе голяма роля, като произвежда продукти по начин, който пести ресурси и енергия — за предпочитане без токсични химикали, които пречат на повторната употреба. Например, мобилните телефони могат да бъдат произведени по такъв начин, че батериите и другите части да могат лесно да се сменят. И ако рециклирането се вземе предвид в самия дизайн, тогава златото, редкоземните елементи и други суровини могат да бъдат по-лесно възстановени от устройствата и повторно използвани.

Преходът към кръгова икономика обаче също така изисква от правителствата да създадат подкрепящи правни рамки и политики. Все повече държави и компании сега насърчават рециклирането, избягването на отпадъците и добре обмисления дизайн на системи и продукти. Това също е от полза за икономиката и може да създаде около 6 милиона нови работни места по света до 2030 г.