Как войната в Украйна застрашава световното изхранване

През 2021 г. Световната хранителна програма на ООН е получила от Украйна повече от половината от своите доставки за подкрепа на гладуващите по целия свят. Когато тази „житница на Европа“ бъде извадена от веригите на доставки и мрежите за помощ, светът ще го усети, сочи анализ на Politico.

Войната между Русия и Украйна, и двете – електроцентрали в производството на храни, вече доведе до покачване на цените на зърнените култури и до стремежа на европейските правителства да стабилизират пазарите.

Европа вероятно може да издържи непосредствената буря. Фермерите се подготвят за още по-високи разходи за основни суровини, като торове и фуражи, но е малко вероятно потребителите да видят празни рафтове на супермаркетите“, казват експерти пред изданието.

Разходите ще се повишат, особено за ключови стоки, като слънчогледово олио, но богатите западни икономики могат да си позволят диверсификация.

Картината е по-тревожна в развиващия се свят, където страни, особено в Близкия изток и Северна Африка, които вече са засегнати от суша. Именно те могат да се сблъскат с много по-високи цени за основни хранителни продукти като хляба. Липсата на храна може да доведе и до политическа нестабилност.

Ето първите пет въздействия, които кризата оказва върху световната хранителна система, според Politico.

Покачване на цените на храните

Украйна е огромен износител на стоки като пшеница, царевица и слънчогледово олио, но инвазията на Русия означава, че цялата търговия е спряна, защото корабите не могат да напускат черноморските пристанища.

Това вече оказва голямо влияние, като цените на зърнените и маслодайните култури се покачва до рекордно високи нива, тъй като търговците се тревожат колко дълго ще продължи това смущение.

В най-лошия сценарий няма да има износ от този регион в продължение на няколко години“, каза Олег Нивиевски, асистент в Киевското училище по икономика.

Въпреки че политиците внимават да заявяват, че няма предстоящ недостиг на храна в Европа, Украйна все пак е четвъртият най-голям външен доставчик на храна в ЕС, действайки като огромен зеленчуков участък. ЕС получава над половината от вноса на царевица, около една пета от вноса на мека пшеница и почти една четвърт от вноса на растително масло от Украйна.

Тези проблеми с доставките с Украйна и Русия са всемогъщо главоболие за тези, които произвеждат или отглеждат храни в ЕС, които вече усещат ухапването от покачването на цените на енергията и свързаната с COVID инфлация. С покачването на цените на продуктите за хранителните преработватели в ЕС ще бъде по-скъпо да се сдобият със сурови съставки, докато европейските фермери са готови да плащат още повече за торове, за да поддържат високите си добиви. Цената на торовете – 30% от вноса в ЕС идва от Русия – вече се е повишила със 142% в сравнение с това време миналата година.

Страхове от световен глад

От своя страна скачащите цени на зърното предизвикват по-широки опасения, че милиони от най-бедните хора в света ще се борят да се изхранват.

В зоната на непосредствена криза са страни, които са изключително зависими от Украйна и Русия, като Египет, Тунис, Алжир, Мароко, Ливан и Турция. Тези страни ще трябва да се обърнат към други страни износителки, за да купуват зърно, което допълнително повишава глобалните цени.

Двете враждуващи страни представляват 29% от световния износ на пшеница, а хлябът е основна храна в много от бедните страни, които те осигуряват с храна. Що се отнася до Русия, никой не знае дали Москва ще иска да продължи да изнася толкова храни, както преди, или ще ограничи потоците, особено когато собственото ѝ гладно население е изправено пред санкции.

Но не само страните, които са пряко зависими от Украйна или Русия, имат причина да се тревожат. Повишаването на цените на храните в световен мащаб ще засегне всички най-бедни и най-слабо осигурени храни, от Бангладеш и Мадагаскар до Йемен. Цените на зърното се покачиха с 50% през първите две седмици от конфликта, според Матин Каим, професор по икономика на селското стопанство в университета в Бон. Той обясни, че докато търговците се опитват да заменят култури като пшеница с други като ориз или ечемик, световните цени на стоките се покачват навсякъде.

Политическите катаклизми следват тежко след недостига на храна и много анализатори посочват ролята на недостига на храна като фактор в революциите на Арабската пролет преди десетилетие.

Когато става въпрос за политически проблеми, Каим казва, че „вероятността това да се случи е много голяма и вече започва.“

Нарастващ протекционизъм

Какво се случва, когато си политик и започнеш да се тревожиш, че няма да можеш да нахраниш населението си? Затваряте границите, трупате храни и спирате някой да изнася. Нарастват страховете от натрупване и търговски проблеми. Министрите от Г-7 се събраха миналата седмица, за да изпратят спешно съобщение за важността да не се налагат търговски бариери в момент на тежки пазарни турбуленции.

Но не всички слушат. Унгария наложи допълнителен контрол върху износа на зърно, като същевременно твърди, че този ход не е пълноценна забрана за износ и предизвика строго осъждане от страна на Европейската комисия. Междувременно Турция, Аржентина и Сърбия — плюс самите Украйна и Русия — също наложиха или заплашиха да наложат забрани за износ.

Всичко е свързано. Ако големите износители правят това, тогава цените в останалата част на света на международните пазари се увеличават много повече и това вреди на зависимите от вноса на храни страни“, казва Каим.

Междувременно Франция се възползва от кризата, за да твърди, че е правилно през цялото време да преследва своята програма за „хранителен суверенитет“ за укрепване на способността на Европейския съюз да се храни, използвайки вътрешни ресурси, вместо да разчита на цялата тази храна за животни от Украйна, бразилска соя и руски азотни торове.

„Всички френски стратегически интуиции относно енергийната независимост и хранителната независимост се потвърждават от последствията от войната“, министърът на икономиката на страната Бруно Льо Мер.

Зелени сънища

Войната в Украйна може да означава отказ от големите амбиции на Европа да накара земеделието да почисти въздействието си върху климата и околната среда.

По-малко царевица от Украйна означава по-малко фураж за европейските животни тази година и по-високи цени на фуражите за европейските фермери, които вече се борят да свържат двата края. Голяма част от този украински фураж традиционно идва през черноморските пристанища, които сега са блокирани.

Страховете от задаващия се недостиг на фуражи подклаждат призивите за отлагане или дори изцяло преосмисляне на забележителните планове на ЕС за устойчивост за селскостопанския сектор. Европейската комисия обмисля предложение на мнозинството министри на земеделието в ЕС за временно премахване на изискването за оставяне на парче земеделска земя извън производството, за да се подпомогне опазването на природата, и вместо това да се използва за отглеждане на храна за животни.

Но това предизвика язвителни атаки от страна на Зелените, които твърдят, че това е идеална възможност за намаляване на количеството ресурси, предавани на месната и млечната промишленост.

Заявените планове на Комисията да помисли за поддържане на (не толкова зеления) сектор на свинете – една от основните индустрии, притиснати от нарастващите цени на зърнените култури – също предизвикаха реакция, включително от икономически по-либералните скандинавски страни.

Изключване на слънчогледа

ЕС внася половината от производството на слънчогледово олио в Украйна, което може да се намери във всичко - от печени, консервирани и готови храни до пасти, сосове и супи. Широко се използва и в сладкарските изделия и е съставка, която трудно може да се замени в бебешката храна.

„Това очевидно ще доведе до прекъсвания на доставките, защото сме зависими от доста редовни доставки на украинско слънчогледово масло за Европа. В този момент ние наистина сме загрижени за наличността“, каза Натали Лекок, генерален директор на FEDIOL, асоциацията на ЕС за рафинерии на растителни масла, които доставят хранително-вкусовата промишленост.

Рубен Морено, ръководител на испанската група за сладкарска индустрия Produlce, каза, че техните запаси са изложени на риск от изчерпване само за две до три седмици и предупреди, че „изключителното значение“ на Украйна като глобален доставчик на слънчогледово олио означава, че последствията ще се разпространят далеч извън испанския сектор за сладкиши и хлебни изделия.

Ние сме в ситуация, в която цялата европейска и световна хранителна индустрия се бори за оставащите доставки на слънчогледово олио“, каза той, добавяйки, че докато търсенето на алтернативни масла е в ход, „то няма да е достатъчно, за да компенсира загубата украински петрол.“

Индустриите за ресторантьорство и хранителни услуги също са на първа линия тук, тъй като разчитат на слънчогледово олио, за да готвят и пържат ястията си. Арно Дюфур, ръководител на Serving Europe, която представлява вериги за бързо хранене като McDonald's, Starbucks и Burger King, каза, че слънчогледовото олио ще бъде мястото, където повечето ресторанти ще почувстват първия удар, а птичето месо вероятно ще дойде на следващо място, поради нарастването на храните за животни цени.

Тъй като индустрията се бори да намери алтернативи, за да поддържа рафтовете на супермаркетите заредени, разходите за преформулиране на продуктите и адаптиране на етикетите на съставките вероятно ще бъдат прехвърлени върху потребителите. Но с рекордната инфлация на храните, която вече свива бюджетите на домакинствата, групите за защита на потребителите също предупреждават търговците на дребно да не подхранват страховете си от недостиг и изкуствено повишаване на цените.

Войната в Украйна не трябва да бъде извинение за повишаване на цените или за разпалване на страхове от недостиг и задействане на натрупване на запаси“, заявява Илеана Изверничану от испанското потребителско лоби OCU.