АЕЦ „Белене“ трябва да се построи със 100% държавна гаранция

Г-н Клисаров, наскоро излезе докладът на Българска академия на науките (БАН) за АЕЦ „Белене”. От него публично беше представено са резюме. Според Вас редно ли е да няма публичен достъп до целия анализ?

– Целият анализ трябва да бъде обществено достъпен, защото парите, които са дадени на БАН, са на данъкоплатците. Как може да има нещо, за което аз плащам и после ми казват, че то е тайна и не мога да го знам. Докладът трябваше да е качен от БАН и да е сложен за дебати преди да е предаден на правителството. Ще се намери все някой, който да го прочете целия, да прецени съдържанието му и да каже дали изглежда логично, или не.

Според Вас какво трябва да е бъдещето на АЕЦ „Белене”?

– Ако ядрената централа е собственост на инвеститора, най-важният въпрос, който трябва да се повдигне пред обществото е, кой носи отговорност при авария в централата. Ако това е фирма, тя може да фалира. Ако е държава, може да се изтегли и трябва да си развалим отношенията с нея. И тогава кой ще поеме сметката при авария? Поема я българският народ и последиците са за него. Въпросът е абсолютно фундаментален – единственият собственик на такава ядрена централа, която ще се построи в България, трябва да е българската държава. Тя трябва да носи пълна отговорност - ако има авария, че ще съумее да си почисти последиците.

От друга страна, АЕЦ трябва да има най-малкото поради 4 кардинални причини. Първо, за задоволяване на вътрешните нужди с евтина енергия. На второ място, за заместване на отживелите времето си ТЕЦ, работещи с нискокалорични въглища и превръщащи околността в лунен пейзаж, да не говорим за емисиите вредни газове и за радиацията от шлаката и пепелта им. Третата причина се крие в необходимостта от продължаването и развитието на този високотехнологичен отрасъл. И четвъртата, за посрещането на нуждите от енергия при масовото навлизане на електромобилите и биткоините.

Значи това е правилната посока?

– Това е единствената посока и строителството със 100% държавно участие е абсолютно възможно.

Добре, ако предположим, че само държавата ще изгражда АЕЦ „Белене”, откъде ще вземе пари за това?

– Заемът е нещо, което се изплаща с определена лихва. При нормални цени този заем се изплаща за 15-20 години, когато проектът е структуриран, така че да не се краде от него и да не се задоволяват интереси. Има начин, по който няма да могат да откраднат и едно винтче. Особено при съвременните технологии, при които може да се проследи до най-малките детайли всеки етап. Достатъчно е да се изгради малка контролна група, снабдена с необходимия софтуер и хардуер, които да са така направени, че в момента, в който се поръча дадена част, да се знае кое винтче на коя дата се доставя. Този, който управлява държавата, трябва да има желанието да го направи.

Но ние все още не сме върнали настоящия заем за АЕЦ „Белене”, а трябва да започнем да трупаме нов.

– Затова, че някой е взел заеми, той трябва да носи отговорност. Отговорността обаче при нас е тотално размита. Договорът е сключен от НЕК, но НЕК не е получила всички права и отговорности да започне и ръководи този проект до приключването му, а на различни етапи са се намесвали и Министерски съвет (след идването на власт на Бойко Борисов през 2009 г.), и Народното събрание. Така на практика отговорност за това, че някой е взимал тонове пари годишно, за да движи проект, който не се е движил, няма как да се потърси. Особено ако става дума за колективни органи на властта. Затова и в момента има двама подследствени бивши шефове на НЕК – Любомир Велков и Мадрик Папазян, които са разследвани неизвестно защо. А вината на Бойко Борисов и неговите министри за оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE и за провала на проекта, който първоначално струваше 3.997 млрд. евро, никой не я търси.  

За коя от всички минали енергийни грешки някой държавник понесе отговорност?

– До момента никой, но това е надеждата. Толкова много са се самозабравили, че рано или късно вълната така ще се надигне, че ще ги помете всички.

При какви условия трябва да се построи АЕЦ „Белене”, колко ще струва, кой трябва да я построи?

– Ще Ви отговоря по два начина:

Първо, как би трябвало да се процедира по нормалния начин от гледна точна на бизнес логиката. Трябва да се строи на зелено, на лицензирана площадка, трябва да е прозрачен търг за лицензирани технологии, ако има такъв и тогава да се търси финансирането спрямо това, какви ще са офертите. Това принципно отнема две години. Всъщност проектът „Белене“ тръгна по този начин и аз знам за какво става дума, защото съм участвал в него като представител на Atomic Energy of Canada при размразяването на проекта „Белене“. Впоследствие обаче се наложи руското лоби и нещата тръгнаха накриво. В момента, в който се появи политик в публичното пространство, който да поеме необходимите рискове и да гарантира на българите, че няма да бъде открадната и една стотинка от този проект, ви гарантирам, че ще има опашка от желаещи да строят ядрена централа в България.

Второ, какво трябва да се направи при сегашното положение, от което няма как да се избяга, а само могат да се минимизират щетите. Най-напред трябва да се каже, че тези щети бяха нанесени поради един отвратителен недъг, характерен за българската политическа система: компрадорското поведение на нашите елити. При проекта „Белене“ това поведение се прояви на два пъти в коренно различни посоки: отначало в полза на Русия при определянето на технологиите и изпълнителя, а после в полза на САЩ при спирането на проекта по чисто геополитически причини. Е, няма как при такива обстоятелства проектът да бъде осъществен по правила, строителството му да протича гладко и крупната инвестиция да започне бързо да се изплаща.

От друга страна, налудничаво би било просто така да се заровят 3 млрд. лева, каквато е досега изразходваната за проекта сума. Следователно трябва да се строи. Но за целта трябва да се потърси стратегически инвеститор, за да не виснат на бюджета непосилни задължения, като същевременно се преследва основната цел: на някакъв етап собствеността на държавата да стигне до 100%.

Електрическата енергия се движи към отворен пазар, само че той трябва да бъде гарантиран с нещо. Едно е да се даде официална държавна гаранция, друго е през държавна управленческа програма да е ясно, че тези киловати ще са необходими на производствата. 

Енергийната осигуреност на държавата е ключова характеристика на нейната национална независимост и сигурност. Нека никога да не забравяме това.