Коя е Магьосницата на числата – първият в света програмист

Тя е считана от мнозина за първия в света софтуерен програмист, въпреки че е живяла цял век преди изобретяването на компютъра, какъвто го познаваме днес. Малцина обаче знаят, че Аугуста Ада Байрон, известна също като лейди Ада Кинг, графиня Лъвлейс, е дъщеря на... великия английски поет лорд Джордж Байрон.

Родена е на 10 декември 1815 г. Не е привлечена от професията на баща си и става ученичка на шотландския математик Аугустус де Морган, а по-късно – помощник на професора по математика в университета в Кеймбридж, Чарлз Бабидж. С него тя полага основите на теорията, която се използва от всички програмисти. За Ада обаче е истинско удоволствие да се отдаде на естествените науки.

Талант и инициали

„Кълна се в дявола, че няма да минат и десет години и аз ще изсмуча някакво количество жизнена кръв от тайните на Вселената, и то така, както не могат да го направят обикновените смъртни умове и устни. Никой не знае какви ужасяващи енергия и сила се крият, все още неизползвани, в това малко крехко същество“, казва Ада.

Но заради епохата, в която живее, графиня Лъвлейс подписва своите математически писания само с инициали. Ето защо, едва след много години, светът разбира, че Ада Лъвлейс е написала първата компютърна програма за Бабидж (за намиране на числата на Бернули) и е предложила термини и понятия, които днес широко се използват – подпрограма, цикъл, работна клетка.

Магьосницата на числата

Бабидж я нарича „магьосницата на числата“. На нейно име е кръстен език за програмиране – „АДА“, разработен за нуждите на министерството на отбраната, който се е използвал и за други сложни мащабни проекти, а не само за военни цели. Запознанството й с Бабидж е повратна точка в живота й. Тогава тя е на 17 години, той – на 42. Въпреки това двамата стават равностойни интелектуални съратници, а научното им сътрудничество продължава цели две десетилетия.

Детство

Родителите й се развеждат, когато Ада е малка, но майка й се постарава да получи солидно образование по математика и естествени науки. Причината е, че тя е силно отвратена от поезията и влиянието на това съсловие. След като Байрон ги изоставя, а впоследствие и открива смъртта си в Гръцката война за независимост, докато малката Ада е едва на 9 годинки, майката полага силна клетва – да държи дъщеря си далеч от поезията и арт средите.

За Ада обаче е истинско удоволствие да се отдаде на естествените науки. Намира философските и женските брътвежи за загуба на време, а в математиката открива магия. Започва занимания още на 10 г. Майка й я насърчава ежедневно.

Стига се дори дотам, че един ден малката Ада прави чертеж на боен летателен апарат, създаден изключително точно. Започва да чете Блез Паскал, братята Бернули и Нютон. На 13 години е покосена от шарка, а майка й наема частни учители по физика, математика и точни науки. Сред преподавателите е дори един от първите математици в Лондонския университет, Огъстъс де Морган, който е сигурен, че Ада ще остави следа в историята.

Гениален ум, отишъл си безвреме

Лъвлейс е впечатлена от дизайна на Аналитичния двигател на Бабидж и между 1842 и 1843 г. превежда статия на италианския математик Луиджи Менабреа, която го описва. След това тя допълва статията със собствени бележки върху двигателя, като тези бележки в крайна сметка стават по-дълги от самата статия. В тях тя включва първата в света компютърна програма, която машината ще използва за изчисляване на поредица от числа на Бернули. Програмата й всъщност се оказва, че е абсолютно правилна и би работила по предназначение, ако Аналитичният двигател някога е бил изграден.

„Бележките на графинята на Лъвлейс се простираха до около три пъти дължината на оригинала“, обяснява Бабидж в автобиографията си. И уточнява: „Тяхната авторка е навлязла изцяло в многото комплексни и абстрактни въпроси, свързани с темата“. Именно тези бележки спечелват славата на младата жена. Но не и приживе, тъй като Лъвлейс подписва труда си само с инициалите „А. А. Л.“

Кой знае какво още щеше да открие гениалният й ум? Ада умира само 9 години след написването на тази програма, на съвсем млада възраст от 36 години на 27 ноември 1852 г. от рак на матката и кръвопускане от лекарите й.

Ролята на жените в точните науки

Денят на Ада Лъвлейс отбелязваме всеки втори вторник от октомври от 2009 г. насам. Ежегодното събитие има за цел да промотира ролята на жените в точните науки и да създаде нови ролеви модели за момичетата. Така поне донякъде се компенсира една историческа несправедливост. Вероятно е мъчително да имаш гениален ум, изпреварил времето си, да гориш в това, което правиш, а да не можеш да се подпишеш със собственото си име и да получиш полагаемото признание.

По-късно тя казва пророчески за себе си: „Този мой мозък е повече от простосмъртен, както времето ще покаже“.

Е, определено е така.