Избрано
Колко ще загуби бюджетът от нулев ДДС за дарените храни
Тази седмица парламентът гласува на първо четене промените в закона
~ 4 мин.
Тази седмица парламентът гласува на първо четене промени в закона за ДДС, с които за даренията на храни няма да се дължи ДДС. Освобождаването от ДДС ще важи при следните условия:
1/ дарението да е направено към хранителна банка - хранителната банка е дефинирана като организация с нестопанска цел, извършваща хранително банкиране и регистрирана като такава в специален регистър към НАП;
2/ общата стойност на даренията на храни за една календарна година да не надвишават 0,5% от оборота на дарителя (производител или търговец с храни)
3/ стоките, които се даряват, да са с оставащ срок на годност не повече от 30 дни.
Институтът за пазарна икономика от години се противопоставя срещу периодичните апели на политици и общественици за освобождаване от ДДС на определени социално чувствителни стоки като лекарства, учебници, основни храни и др. В случая, обаче, казусът с даренията на храни към хранителни банки е съвсем различен от икономическа гледна точка. При него става въпрос за дарение, т.е. за безвъзмездна сделка. В този смисъл тези сделки не могат да бъдат приравнявани към традиционната покупко-продажба, при която има и възмездност, т.е. размяна на стоки срещу пари или други стоки/услуги.
Аналогичен е случаят с даренията от гражданите под формата на смс-и към специални дарителски номер, за които преди известно време също беше премахнат ДДС. Т.е. логиката е даренията на храни към хранителни банки по-скоро да бъдат приравнени към този данъчен режим, отколкото към третирането на класическите възмездни сделки.
Основните притеснения за премахването на ДДС за дарените храни към хранителни банки са най-вече в следните направления:
1/ ще се „отвори вратата” за нови искания за премахване или намаляване на ДДС за определени стоки и услуги. Това, от своя страна, ще създаде фискален риск, защото приходите от ДДС са гръбнакът на българския държавен бюджет.
В случая този аргумент е много слаб, защото, както дискутирахме по-горе, става дума за коренно различни видове сделки или размяна. В единия случай – дарението, сделката е безвъзмездна, а в другия – възмездна и в този смисъл няма основание за равно данъчно третиране.
2/ ще се създаде възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни производители/търговци, които търсят начин да не начисляват ДДС и по този начин да използват конкурентно (ценово) предимство.
Възможната схема е проста – търговецът/производителят на храни ги дарява „на хартия” на хранителна банка. След това тези храни, със съдействието на хранителната банка, се продават по неформални канали на крайни потребители срещу по-ниска цена, в сравнение с цената при начисляване на ДДС.
Дори и да приемем, че може да се появи такава недобросъвестна или „куха” хранителна банка и възможността за контрол да е нулева (последното не е нереалистично допускане), то промените в закона за ДДС предвиждат един много нисък лимит на възможните дарения. Т.е. дори и всички дарения да са лъжовни, т.е. фиктивни и с цел неплащане на ДДС, то тези дарения за всеки един търговец/производител ще са ограничени до 0,5% от годишния му оборот.
На база на оборота в търговията на дребно с храни може да се направи груба сметка на потенциалния максимум на загубените приходи от ДДС за бюджета в резултат от бъдещите дарения на храни (били те правомерни или с цел злоупотреби). Оборотът в търговията на дребно с храни за 2014 г. е 9,08 млрд. лева (с включени акциз и ДДС) според последните данни за 2014 г. на НСИ. Дори и при хипотезата, че абсолютно всички търговци се ангажират с дарения на храни (вкл. и тези, които ще търсят възможност за злоупотреби) – търговски вериги, квартални магазини, селски хоремази и прочие, то 0,5% от този оборот е 45,4 млн. лева. Т.е. максималната стойност на дарените храни в цялата икономика би била 45,4 млн. лева. 20% ДДС, включен в тези 45,4 млн. лева, е 7,57 млн. лева, т.е. абсолютният максимум (на база данните за 2014 г.) на пропуснатата полза за бюджета под формата на неплатено ДДС, е 7,57 млн. лева. Спрямо 7,3-те млрд. лева приходи от ДДС в бюджета за 2014 г., тези 7,57 млн. лева са едва 0,1%, т.е. пропуснатата полза, дори и в нереалистично максималния си вариант, би била повече от незначителна.
В действителност, тази загуба би била в пъти в по-малка, защото не всички търговци ще се ангажират с дарения на храни, а и надали всички от тези, които се ангажират, ще даряват максимума. В крайна сметка промените в закона за ДДС не променят основния стимул на производителите и търговците на храни да се опитат на първо място да продадат стоките, а не да ги дарят.
Предвид всичко това, освобождаването на даренията на храни от ДДС би почивало както на икономическа логика, така и на направен вече прецедент (смс-ите с цел благотворителност). Притесненията за сериозни загуби за бюджета, независимо дали произтичат от правомерни дарения или от злоупотреби, са силно надценени. В най-лошия случай, бюджетът ще загуби 7,6 млн. лева или около 0,1% от сегашните си приходи от този данък, което, всякак погледнато, е незначителна сума.
Анализ на Десислава Николова, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
1/ дарението да е направено към хранителна банка - хранителната банка е дефинирана като организация с нестопанска цел, извършваща хранително банкиране и регистрирана като такава в специален регистър към НАП;
2/ общата стойност на даренията на храни за една календарна година да не надвишават 0,5% от оборота на дарителя (производител или търговец с храни)
3/ стоките, които се даряват, да са с оставащ срок на годност не повече от 30 дни.
Институтът за пазарна икономика от години се противопоставя срещу периодичните апели на политици и общественици за освобождаване от ДДС на определени социално чувствителни стоки като лекарства, учебници, основни храни и др. В случая, обаче, казусът с даренията на храни към хранителни банки е съвсем различен от икономическа гледна точка. При него става въпрос за дарение, т.е. за безвъзмездна сделка. В този смисъл тези сделки не могат да бъдат приравнявани към традиционната покупко-продажба, при която има и възмездност, т.е. размяна на стоки срещу пари или други стоки/услуги.
Аналогичен е случаят с даренията от гражданите под формата на смс-и към специални дарителски номер, за които преди известно време също беше премахнат ДДС. Т.е. логиката е даренията на храни към хранителни банки по-скоро да бъдат приравнени към този данъчен режим, отколкото към третирането на класическите възмездни сделки.
Основните притеснения за премахването на ДДС за дарените храни към хранителни банки са най-вече в следните направления:
1/ ще се „отвори вратата” за нови искания за премахване или намаляване на ДДС за определени стоки и услуги. Това, от своя страна, ще създаде фискален риск, защото приходите от ДДС са гръбнакът на българския държавен бюджет.
В случая този аргумент е много слаб, защото, както дискутирахме по-горе, става дума за коренно различни видове сделки или размяна. В единия случай – дарението, сделката е безвъзмездна, а в другия – възмездна и в този смисъл няма основание за равно данъчно третиране.
2/ ще се създаде възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни производители/търговци, които търсят начин да не начисляват ДДС и по този начин да използват конкурентно (ценово) предимство.
Възможната схема е проста – търговецът/производителят на храни ги дарява „на хартия” на хранителна банка. След това тези храни, със съдействието на хранителната банка, се продават по неформални канали на крайни потребители срещу по-ниска цена, в сравнение с цената при начисляване на ДДС.
Дори и да приемем, че може да се появи такава недобросъвестна или „куха” хранителна банка и възможността за контрол да е нулева (последното не е нереалистично допускане), то промените в закона за ДДС предвиждат един много нисък лимит на възможните дарения. Т.е. дори и всички дарения да са лъжовни, т.е. фиктивни и с цел неплащане на ДДС, то тези дарения за всеки един търговец/производител ще са ограничени до 0,5% от годишния му оборот.
На база на оборота в търговията на дребно с храни може да се направи груба сметка на потенциалния максимум на загубените приходи от ДДС за бюджета в резултат от бъдещите дарения на храни (били те правомерни или с цел злоупотреби). Оборотът в търговията на дребно с храни за 2014 г. е 9,08 млрд. лева (с включени акциз и ДДС) според последните данни за 2014 г. на НСИ. Дори и при хипотезата, че абсолютно всички търговци се ангажират с дарения на храни (вкл. и тези, които ще търсят възможност за злоупотреби) – търговски вериги, квартални магазини, селски хоремази и прочие, то 0,5% от този оборот е 45,4 млн. лева. Т.е. максималната стойност на дарените храни в цялата икономика би била 45,4 млн. лева. 20% ДДС, включен в тези 45,4 млн. лева, е 7,57 млн. лева, т.е. абсолютният максимум (на база данните за 2014 г.) на пропуснатата полза за бюджета под формата на неплатено ДДС, е 7,57 млн. лева. Спрямо 7,3-те млрд. лева приходи от ДДС в бюджета за 2014 г., тези 7,57 млн. лева са едва 0,1%, т.е. пропуснатата полза, дори и в нереалистично максималния си вариант, би била повече от незначителна.
В действителност, тази загуба би била в пъти в по-малка, защото не всички търговци ще се ангажират с дарения на храни, а и надали всички от тези, които се ангажират, ще даряват максимума. В крайна сметка промените в закона за ДДС не променят основния стимул на производителите и търговците на храни да се опитат на първо място да продадат стоките, а не да ги дарят.
Предвид всичко това, освобождаването на даренията на храни от ДДС би почивало както на икономическа логика, така и на направен вече прецедент (смс-ите с цел благотворителност). Притесненията за сериозни загуби за бюджета, независимо дали произтичат от правомерни дарения или от злоупотреби, са силно надценени. В най-лошия случай, бюджетът ще загуби 7,6 млн. лева или около 0,1% от сегашните си приходи от този данък, което, всякак погледнато, е незначителна сума.
Анализ на Десислава Николова, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
