Коронакризата може да забави плащанията към българските фирми
България убедително се задържа на дъното по финансовата дисциплина на бизнеса
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
Антония Симова В епоха на дигитализация и по-бърза комуникация, откогато и да било, бизнесът се възползва от все по-бързи плащания и доставки. Коронакризата обаче преобърна тази тенденция – първо със скоростта на получаването на доставките, а все по-осезаемо – и със скоростта на плащанията при сключена сделка между предприятия. Причина за това е икономическата криза, която доведе пандемията от Covid-19 и която принуждава компаниите да изберат стратегия за по-дълги периоди на разплащане, като вариант да защитят бизнеса си.
През изминалата година бе затвърдена тенденцията за все по-бързо получаване на плащанията както към българските фирми, така и по света при реализиране на сделка с партньор. Обстоятелствата от началото на годината обаче слагат край на този тренд, като се очаква през 2020 г. периодът да се удължи с два дни, а през 2021 г. – с осем дни, показва прогнозата от проучване на Euler Hermes.
Много е вероятно очакваното удължаване на срока за разплащане да се отрази и на българските компании, особено на тези, които работят с международни партньори и е добре това да бъде отразено в стратегическото им планиране за минимализиране на риска”, коментира управителят на Euler Hermes за България Камелия Попова.
Статистиката показва, че през 2019 г. българските фирми средно са чакали по 60 дни, за да получат плащанията си при реализиране на сделка, т.е. периодът намалява с три дни спрямо година по-рано. По света обаче този срок за изминалата година е 64 дни с очаквания да се увеличи до 66 дни през 2020 г. и до рекордните 68 дни догодина.
Поводи за притеснение?
Според анализа на Euler Hermes по-притеснителната тенденция у нас е удължаването на срока на блокиране на оборотния капитал. Данните показват, че през изминалата година той се увеличава с още шест дни, като достига рекордните 99 дни. С това България убедително се задържа на дъното на глобалната класация по този индикатор, който показва степента на финансова дисциплина на бизнеса и възможностите за освобождаване на средства за инвестиции, модернизация и експанзия. За сравнение срокът за блокиране на оборотния капитал по света през 2019 г. е 69 дни.
Позицията на България е значително по-неблагоприятна дори в сравнение с песимистичните прогнози за увеличение до 74 дни в световен мащаб през 2020 година заради коронакризата. Калкулирано в стойност, това показва, че през настоящата година бизнесът на глобално ниво ще отдели 8 трлн. долара за оборотни средства вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови продукти, географска експанзия или покриване на дългове.
Най-уязвими по този показател на глобално ниво са секторите „Транспорт“, „Автомобилостроене“, „Текстил“ и „Търговия“, при които увеличението на срока на блокиране на оборотния капитал се очаква да нарасне най-много през 2020 година. Другите застрашени от криза на ликвидността са секторите „Строителство и Метали“, както и „Авиация“ с блокиран капитал за средно над 130 дни.
