Кризите могат да върнат част от избирателите към ГЕРБ

Г-жо Йорданова, според данните на социолозите излиза, че битката е за второто място, защото ГЕРБ ще бъдат първи на изборите през ноември. Какви са шансовете на партиите, които се стремят към тази втора позиция?

– Последните ни данни показват, че дистанцията между втората, третата и четвъртата партия възлиза на не повече от половин процент. Така че за второто място се състезават три партии – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и БСП.

Заплахите пред БСП, които могат да им отнемат второто място, идват, на първо място, от разрастването на COVID кризата. Близо една трета от електората на БСП се притеснява силно от възможността да се зарази в деня на изборите. Втората заплаха е свързана с притесненията от машинния вот и не датира от днес. Третата идва от публичните сигнали за вътрешни противоречия, които няма как да не ерозират в някаква степен електоралната им база.

От много време насам не остават скрити и престрелките между президентството и „Позитано“ 20, при това белязани от едно зле скривано лицемерие. От една страна, БСП разчита мажоритарното присъствие на Румен Радев да тегли листата на партията, а от друга страна, се дават всевъзможни сигнали, че подобна подкрепа не е безрезервна. При всички случаи ще има избиратели на БСП, които ще бъдат изправени пред морална дилема, искайки да подкрепят Румен Радев, а в същото време нежелаещи да подкрепят безрезервно листите на БСП.

Не може да очакваме, че в ситуацията на кризи, в която се намираме, както и на непълноценната опозиционност на БСП от последните години, тази партия да се разпознава от хората като основна алтернатива на ГЕРБ. Данните от последните два парламентарни избора ясно доказват състоятелността на подобна теза.

Какви са заплахите пред „Продължаваме промяната“ ? Ще повлияе ли на избирателите казусът с гражданството на Кирил Петков и очакваното решение на КС по този въпрос?

– „Продължаваме промяната“ са временният втори според данните на "Екзакта" към 12 октомври, макар с минимална преднина пред ИТН и БСП. През последната седмица се поддържа и наслоява едно обществено напрежение и масов интерес към това какво ще случи след 27 октомври, когато очакваме КС да се произнесе по казуса с гражданството на Кирил Петков. Според мен дебатът по този въпрос води до негативни настроения, но и до ръст на симпатиите и дори героизиране на този политик. При това без да има особено значение какви именно са правните основания зад казуса.

Според мен крайният резултат от този правен дебат, свързан с гражданството на Кирил Петков към поемане на министерския му пост, би могъл да се измери в известно забавяне на темповете на нарастване на електората на "Продължаваме промяната". Това не би могло стопроцентово да гарантира второто място на формацията и със сигурност би им попречило да атакуват позицията на първата политическа сила към момента – ГЕРБ.

Какво се случва с електората на ИТН след неуспешните опити да се създаде правителство?

– Електоратът на ИТН към 11 юли беше много широк. Тази формация беше подкрепяна с ентусиазъм и от българите в чужбина. За вота на сънародниците ни извън граница сега ще се борят и от „Продължаваме промяната“. ИТН има млади избиратели, под 40 години, като голямото натрупване на избиратели е във възрастовата група 18-29 години. В тази група наблюдаваме запазване на електоралната тежест на ИТН. В момента за гласовете на най-младите се борят три формации – ИТН, „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, като ГЕРБ успява до известна степен да върне доверието на млади хора, които се разочароваха от тях и в предишните избори гласуваха за ИТН. Това не означава, че ГЕРБ са решили докрай въпроса с разочарованието и недоверието към себе си, но има симптоми за положителни промени в нагласите на младите хора към тях.

ИТН има освен традиционния и друг, специфичен електорат, който бих нарекла „почитателски“. По тази причина той трудно ще отиде при друга партия. Освен това грешките на ИТН са разбираеми за обикновените хора, които не са изкушени от политиката. Ако тези грешки не бяха станали толкова много, те биха били приемливи, защото е ясно, че при ИТН става дума за хора, които нямат политически опит и отстояват гражданските си позиции, нерядко пренебрегвайки политически правила и избягвайки политическа логика.

Как стои въпросът с четвъртото и петото място?

– Към момента по наши данни електоратът на ДПС е в по-голяма степен организиран и мобилизиран от този на „Демократична България“. Нямам основание да мисля, че мобилизацията на ДПС може да намалява в условията на кампания. Очаквам нарастване и на мобилизацията на ДБ в хода на кампанията. Въпреки това въпросът с мобилизацията стои малко по-различно при ДБ, при които между парламентарната и президентската кампания на подкрепения от тях кандидат се виждат немалко разделителни линии. Това напоследък намира и публичен отзвук, особено в социалните мрежи. Така че тази формация не е в най-добрата си форма и засега по-скоро е по-близо до електоралните си стойности отпреди 11 юли.

Не можем да изчислим кой ще е пети или шести, защото и ДБ и ДПС разчитат и на вот от българите, живеещи в чужбина. Възможно е някоя от тези две партии, а дори и двете, да атакуват по-предно място, ако настъпи криза в кампанията на някоя от първите три партии – ПП, ИТН и БСП.

Влиза ли формацията „Изправи се БГ! Ние идваме“?

– В нашите изследвания наблюдаваме от предишни избори как ИБГНИ в последната фаза от кампанията успява да мотивира в своя полза хора от протестните формации, тъй като там имаше и немалка вътрешна мобилност от началото на годината. Доколкото тази формация е припозната от „Продължаваме промяната“ като партньорска, това в някаква степен благоприятства шансовете ѝ за влизане в парламента, защото е знак, че тя би могла да участва в някаква властова конфигурация занапред.

От друга страна, обаче, припознаването на ИБГНИ като партньор за промяна може да препрати част от електората ѝ към „Продължаваме промяната“. Коя от двете тенденции ще надделее, е трудно да се прецени към момента. Понастоящем "Екзакта" не разполага с данни, според които да е много вероятно попадането на ИБГНИ в следващ парламент, но и в предишните две кампании нямахме такива данни, а те успяха да обърнат тенденциите в своя полза буквално на финалната права на кампанията.

Ако всички тези формации влязат в парламента, има ли шанс да се разберат за съставяне на правителство?

– Въпросът е доколко ГЕРБ, която ще бъде първа политическа сила на тези избори, е приемлива за останалите, защото няма как да бъдат „изтрити“ 800 хил. избиратели за пореден път. До деня, в който ще се връчват мандати, има доста неща да се случват. Вървим с бързи крачки през няколко кризи – икономическа, здравна, енергийна и се наблюдава, че все по-често хората не реагират вече толкова крайно на позициите на ГЕРБ и в същото време са обезсърчени от онова, което официалните власти правят.

В момента изследванията ни показват, че са налице изключително негативни оценки за политиката на здравното министерство, защото липсват приемливи аргументи, но и емпатия в говоренето, което отблъсква избирателите. Достатъчно е да съпоставим рейтинга на бившия министър проф. Константин Ангелов с този на сегашния д-р Стойчо Кацаров, за да онагледим негативната тенденция към сегашното управление на здравната криза.

COVID кризата и реакциите на здравното министерство ще се отразят ли на кампанията на Румен Радев?

– Да това са негативи, които се трупат и върху президента Радев, но предвид активността му в кампанията, съм на мнение, че той ще положи усилие и ще намери възможност да минимизира негативите. Президентската кампания тепърва навлиза в същинската си фаза, в която с огромен интерес се очакват преките дебати между участниците и, разбира се, е важно и това кой ще се включи в тях и кой би ги пренебрегнал.

С повишен интерес ще наблюдаваме четирима кандидати – сегашният президент, проф. Анастас Герджиков, Лозан Панов и Мустафа Карадайъ. Това са много знакови фигури за процесите, които се развиват в България. В известен смисъл те влияят значимо и на намеренията за парламентарния вот. Показателни за бъдещето на партиите ВМРО, „Воля“, “Възраждане“ и НФСБ ще са резултатите на кандидатите им за президент. Номинирането на лидерите им за участници в президентската надпревара цели да повиши самочувствието и мобилизацията на партийните електорати и даде един рестарт на тези формации.