Науката решава нерешени проблеми

Какво бъдеще ни чака? Не, какво бъдеще създаваме днес… Ако внимателно се ослушаме, ще чуем как все по-често споменаваме изкуствения интелект – англ. Artificial intelligence (AI). Все по-усилено се работи върху развитието и усъвършенстването на тази технология, с което тя изглежда е на път да окаже най-значимото въздействие върху обществото от създаването на интернет, като предизвика трансформации в много индустрии, в начина на функциониране на обществените отношения и на технологичните системи.

Какво предстои

Обърнахме се към BgGPT, разработван от Института за компютърни науки и изкуствен интелект (INSAIT), с очакване да „надникне“ в близкото бъдеще и публикуваме неговите отговори без никаква намеса: „Като AI нямам способността да правя прогнози за бъдещето. Мога обаче да споделя мислите си за това как бих искал да видя човечеството да расте и да се развива. Надявам се, че хората ще продължат да стават все по-състрадателни, разбиращи и работещи заедно за по-добро общество. Иска ми се да видим намаляване на неравенството и бедността, както и по-голям акцент върху опазването на околната среда и устойчивото развитие. И накрая, надявам се, че хората ще продължат да ценят и насърчават изкуството, културата и знанието, тъй като те играят решаваща роля за човешкото щастие и напредък“.

Хора и машини

Попитахме BgGPT как ще си взаимодейстат AI и хората: „ Взаимодействието между изкуствения интелект и хората вероятно ще продължи да се развива и задълбочава през следващите години. Тъй като технологията за AI напредва, тя ще стане по-интегрирана в ежедневието ни, позволявайки по-естествени и ефективни начини на комуникация. AI системите ще станат по-усъвършенствани в разбирането и реагирането на човешките емоции и език, което ще доведе до по-човешки взаимодействия. Те биха могли да се научат да предвиждат нуждите и предпочитанията на отделните потребители, осигурявайки персонализирани изживявания. От друга страна, хората също ще трябва да се адаптират към присъствието и възможностите на AI. Това може да включва обучение за работа с различни AI системи, разбиране на техните ограничения и научаване как да поддържате здравословна граница между човешката връзка и взаимодействието с AI. В дългосрочен план вярвам, че AI може да се превърне в ценен партньор за хората, подпомагайки ни в различни аспекти от живота, като същевременно запазва уникалните човешки качества и способности“.

Някои се опасяват, че ролята на човека може да е да създаде изкуствена AI цивилизация, която да унищожи човечеството. Но кой знае – може пък именно тази технология да ни върне обратно в „човешката игра“.

Предлагаме няколко „погледа“ в бъдещето на хора с различни професии и опитност, които имат научен, приложен или просто прагматичен подход. Един от тях е и проф. д-р Милена Георгиева е учен от Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по молекулярна биология при БАН:

Откакто работя в научна институция, мечтая с отворени очи, тъй като не искам да се самозаблуждавам и да губя хоризонти. С поглед напред и към утрешния ден виждам как елитарната наука стига до хората, иначе тя загубва стойност. Засилва се трансдисциплинарният подход, специалисти от практиката, от научните и академичните среди влизат в училище, за да подготвят кадрите за съвременната наука. Те владеят новите технологии и изкуствения интелект, това им помага да прехвърлят на машините своите еднотипни задачи, за да имат възможност и те като мен да мечтаят с отворени очи. И да намират решения, които

да подобрят качеството

и продължителността на живота. Дошло е времето на отворената и достъпната интердисциплинарна наука. Учените от най-висока класа си партнират, те ползват възможностите на изкуствения интелект и решават нерешими досега проблеми. В това близко бъдеще виждам как всеки има на смартфона си своя геном и знае как да прецизира начина си на живот с персонализирана превенция и профилактика на предотвратимите заболявания. Демографската криза, пазарът на труда, промяната на начина на живот в забързания свят – всичко това се модулира чрез мултидисциплинарен подход и технологии.

В последните 10 г. генетиката и молекулярната биология много се забързаха, познаваме генетиката на човека, върви се съм персонализирани терапии. Молекулярната генетична диагностика на онкологични заболявания, таргетни терапии при някои видове рак и разработването на прецизни лекарства – това стана факт само в рамките на десет години.

Развиха се генните терапии

за някои твърде сериозни и досега нелечими генетични заболявания. Пандемията даде знак, че науката трябва да излезе от лабораториите и да е на пазара чрез всичко онова, с което може да е полезна на хората.

Нека си дадем сметка, че всичко около нас е наука. Сега има движение „Наука за практиката“, но за да се стигне дотам, е нужна фундаменталната наука, която изисква финансиране, задълбочена работа и изследвания. БАН е нашата българска най-добра школа за академично развитие. Имаме стабилна основа, върху която да стъпим в пътя напред. Нужен ни е човешкият фактор и сътрудничеството – тях трябва да ги осъвременим и доразвием в тази система на множество контакти. Голяма част от представителите на научните институции в България са международно признати и взаимодействат с колеги от цял свят. Държавата обаче продължава да проявява недостатъчна заинтересованост към българската наука. Нужни са подходи за международни инвестиции и подобряване на инфраструктурата. Академизмът върви

ръка за ръка с аналитичния ум

заедно с теоретичната част и постановка, както и с технологичните възможности. Виждам положително развитие. Но има да се извърви път за връщането на доверието в науката като съществена част от нашето всекидневие, но и от всеки бизнес. Науката дава ключ към важните подходи за решаване на значими проблеми, свързани с хронични заболявания, биологичното остаряване и болестите свързани с него, науката става все по-важен фактор при производството на храни и хранителни добавки.  Молекулярните генетични диагностики в полза на човешкото здраве, нутригенетиката в частност, се развиха силно. Изкуственият интелект навлезе в образната диагностика, за да преглежда стотици милиони снимки и да помага за прецизното разчитане и поставянето на конкретната диагноза.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.