Интервю | Нерешените въпроси в българската енергетика са за много пари

Г-н Нейков, в българската енергетика напоследък виждаме много неясноти и колебания – още не знаем какво ще правим с въглищата, доскоро искахме да строим АЕЦ „Белене“, но бързо залитнахме към нови блокове в „Козлодуй“, решихме да продаваме реактори, но сега мислим дали да не се откажем, щяхме да либерализираме пазара, но в последния момент спряхме процеса. Примерите са още много... защо все се получава така?

Причините са няколко – първата, безспорно, е политическата нестабилност. Но искам да подчертая, че част от тези проблеми съществуваха още преди да влезем в този цикъл от непрестанни избори. До голяма степен развитието на енергийните пазари и, респективно, на енергийната политика, особено на европейско ниво завари нашите политици неподготвени. Това доведе до хаотично мислене и, респективно, хаотични действия. Всъщност, липсата на енергийна стратегия на страната е големият проблем. Аз няколко пъти предлагам, след като парламентът не може да приеме енергийна стратегия, поне да приеме някакви насоки за развитие на енергетиката по основни въпроси, като ги сведе до пет – шест конкретни теми. Веднага давам предложения за няколко такива теми, без да омаловажавам която и да е, подреждането не означава приоритетност.

Трябва да има яснота какво става с либерализацията на електроенергийния пазар. Ние в момента сме в положение „тука има, тука няма“. Вярно е, че има много външни фактори, които влияят върху това, има технологични фактори, които влияят, но ние стигнахме до положение, в което обявихме либерализацията и след това започнахме да даваме назад.

Второто нещо, което е свързано с електроенергетиката, се отнася до развитието на електроенергийните мрежи. Изпаднахме в ситуация, в която държавата като че ли правеше разлика между държавните и частните дружества – мрежовите оператори. Планът за възстановяване и устойчивост предвиждаше средства за развитие само на електроенергийните мрежи, които се управляват от Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Третото нещо е, че имаме изключително голям дефицит неяснота какво става и какво ще става с ядрената енергетика. Там политиците сведоха нещата до политически ангажименти, а не до икономическа обосновка.

По отношение на развитието на газовия сектор, знаете какво стана с „Булгартрансгаз“, какви спорове възникнаха с турската страна. В България за битова газификация и за активното ѝ развитие се говори от 25 –30 години, а всъщност нивото ѝ все още е много ниско.

Всички тези стратегически въпроси търсят своя отговор. Тези стратегически въпроси обаче са свързани и с много пари и тези пари ги плащаме ние.

Аз имам един любим пример – ако си спомняте в един момент беше много модерно да се говори за саниране, тогава бяха похарчени около 2 млрд. лв. пари на българския данъкоплатец, подчертавам не европейско финансиране. По публична информация, с тези пари, при най-благосклонно смятане, са „ощастливени“ около 3% от българските граждани за 2 млрд. лв., което е абсолютно неадекватно.

Друг стратегически въпрос е свързан с ролята на въглищата и с политизирането на въпроса, от който е крайно време да се излезе и да се погледнат нещата реално.

Има голяма тема, свързана с „Лукойл Нефтохим Бургас“, по която също трябва да е ясно накъде вървят нещата, въпреки че вече тенденциите са ясни, но обществото трябва да знае.

Поне тези пет – шест въпроса трябва да бъдат решени.

Има и друг съществен въпрос, който не е толкова икономически, колкото административен. Той е свързан с бюрокрацията в най-добрия смисъл на това понятие – кадровото обезпечаване на администрацията в изпълнителната власт. Въпросът с регулатора също е сериозен, защото и там има кадрови проблеми.

Този непрестанен цикъл от избори ли е причината политиците да не взимат дългосрочни решения за енергетиката?

За съжаление ролята на изборите е много важна, защото когато има избори, политиците мислят за тях, те не мислят дългосрочно, защото става дума за много голям брой избиратели, които ще определят тяхното представителство в парламента. Затова и темата за Енергийната стратегия е особено важна, защото по презумпция това е един по-дългосрочен документ. Но, за съжаление, и там има сериозно влияние на злободневието, на актуалната политическа обстановка. Причината за това е свързана с факта, че документът се подготвя от изпълнителната власт, а се приема от парламента. И когато сме в ситуация на редовни вече служебни правителства, това стиковане е много проблематично.

Другият голям проблем, свързан с енергийния сектор, от гледна точка на дългосрочната визия, е, че България трябва да приеме много по-активна роля във формирането на регионалните и европейските енергийни политики. Давам пример с цените на тока и с последните флуктуации в това отношение – безспорно тази годината жегата, безводието изиграха много важна роля, но една от причините цените да бъдат по-високи и по-нестабилни е фактът, че независимо от общата европейска рамка и стремежите за регионален подход, всяка страна членка си действаше както намери за добре, с мерки, които намери за добре, включително България. А това възпрепятства възможността за ефективно използване на борсовите механизми и междуборсовата свързаност. Стигнахме и до положение, в което дори в региона имаше „блекаут“ – няколко страни бяха засегнати и това беше преди няколко месеца. Това е доста абсурдно от днешна гледна точка.

В България общото количество реално действащи инсталирани мощности е около 12 хил. MW, а през лятото, когато бяха пиковете на консумацията, трудно надхвърляхме ползването на 7 хил. MW. Независiмо от това тези флуктуации в цените бяха факт. Има и други фактори, не трябва да забравяме войната в Украйна, която оказа някакво влияние. Очертава се факторът регионален и европейски подход като изключително важен, за да се стигне до утвърждаване на пазарните механизми и съответно намаляване на цените. Тук трябва да добавим колебание на национално ниво, свързано с либерализацията на енергийния пазар. Държавата въведе механизми за небитовите потребители, които понякога изглеждаха странни, но това са реалностите. 

През лятото обаче тук, в България, ни спасиха именно въглищата, като заработиха още няколко блока на централиte. Можеше ли да се справим без тях? 

Може би щеше да бъде трудно, специално това лято, но те не изиграха такава голяма роля, каквато им се иска на синдикатите да играят. Поглеждайки статистическите данни и дори в пиковите моменти, ролята на въглищата не надхвърляше 30% и то през нощта, когато фотоволтаиците не работят. Сега ако погледнете, ще видите, че тяхната роля се движи около 15 – 20% максимум през деня. 

Говорейки за цените, последните дни в България и региона пак са много високи спрямо другите страни. Това е проблем, от който бизнесът се оплаква от много години, въпреки мерките. Какво е решението на тази ситуация? 

Оплакването до голяма степен е национална черта, което, разбира се, не трябва да бъде пренебрегвано. И битът се оплаква, но ако вземете статистиката по години, ще видите, че България винаги е с най-ниските цени през последните 5 – 6 години. Що се отнася до ситуацията към момента за бизнеса, нека не забравяме, че оплакванията им също трябва да бъдат гледани достатъчно критично, защото бяха предприети мерки, беше създаден механизъм за компенсиране. Това е една временна ситуация, тя периодично се повтаря, периодично има кризи. Неслучайно започнах с това, че трябва да се гледа регионално и европейски, защото ако имаше достатъчно електроенергийна свързаност и достатъчно възможност за търговия с електроенергия, възможността за обмяна на електроенергия щеше да е много по-голяма. Вярно е, че към момента има проблем, но държавата е реагирала – има компенсаторен механизъм за бизнеса.

Държавата трябва да участва по-активно в регионалната и европейска политика, за да се реализират тези елементи на технологична и на борсова свързаност, за да може да се облекчи търговията. 

Това ли е лекарството? 

Да, това е лекарството, паралелно с това трябва да търсим и стимулиране на развитието на нови мощности. В момента ВЕИ мощностите, които се изграждат или са изградени, са много повече от тези, които вече работят. Тоест, ако осъществим и тяхното присъединяване, проблемът със сигурността на снабдяването с електроенергия въобще няма да го има и ще можем да решим въпроса с местни производители. В началото на 2024 г. започнахме да внасяме ток, произведен на база ВЕИ мощности, и не защото нямаме такива, а защото те не са присъединени към мрежата – тоест, тук имаме един вътрешен проблем. 

Фокус е развитието на мрежовата инфраструктура както на европейско, така и на национално ниво. България обаче е виновник за голям процент от проблемите на енергийната система в Европа...

Ние в това отношение няма нужда да откриваме топлата вода – има две направления: засилване на технологичната свързаност и нейното обезпечаване и борсовите механизми – усъвършенстване на механизма за търговия между страните и то не само страните членки на ЕС. В това отношение искам да подчертая един положителен факт: Българската независима енергийна борса работи много добре. Като цяло ние трябва да преодолеем тези моменти трудности – жега, липса на вода, война – които периодично ще се появяват, насочвайки се към развитие на пазара. Няма друг път. На фона на цените на европейско ниво нашият сектор е горе-долу стабилен. 

В същото време обаче се отказваме от развитието на вятърни мощности, например, които могат да помогнат за преодоляването на тези проблеми. Наскоро стана ясно, че в Генерал Тошево всички инвестиционни намерения за вятър са отказани. 

Това е изключително важен въпрос, защото такъв тип проекти има много. Те безспорно не са от национално значение, но когато кумулативно се погледат, ефектът се мултиплицира и съответно ролята им е много по-голяма. За мен има два въпроса, свързани с проблемите при такъв тип проекти. Първият е неясната регламентация, все още законодателството в това отношение се усъвършенства. Там, където съществува регулация, липсва административен капацитет за прилагането ѝ. На второ място, няма да се учудя, ако има проблеми по реализирането на такива проекти поради неяснотата за възможност за тяхното присъединяване.

Защо този проблем е важен – в национален план една инвестиция от 20 – 30 млн. лв. не е много, но за един конкретен инвеститор това са страшно много пари, става дума за заеми, бизнес планове, наказателни лихви. При това положение, ако при един от тези елементи се скъса веригата и човек се окаже в положение на задлъжнялост поради липса на административен капацитет или технологични възможности, това не стои добре и отказва и други. Отново стигаме до централизираната роля на държавата – ясно законодателство, ясна политика и подпомагане на конкретния инвеститор да си реализира по-бързо проекта. Не може в някои общини администрацията да бави съответните стъпки поради липса на капацитет. Вярно е, че това е обективен факт, но държавата трябва да намери решение. 

Мотивът за отпор, какъвто дават местните власти, обаче е за изграждане на ветроенергийни паркове върху плодородна земеделска земя...

Това пак е свързано с неясното законодателство и конкретен пример е един от най-големите соларни паркове в България, край Панагюрище, където има страшно много спорове по отношение на статута на земята, начина ѝ на придобиване и т.н. Говорим за 480 MW соларен парк – толкова беше мощността на един от малките блокове в АЕЦ "Козлодуй". Но това е вътрешен въпрос за страната и до голяма степен местен, защото по него имат отношение местните служби, геодезии, тези които отговарят за категоризация на земята, за опазване на околната среда и др. Става въпрос за огромни мощности и за оперативни проблеми на много малки проекти, които обаче трябва да намерят национално решение.