Нещо вълнуващо се случва с IT индустрията в Гърция
Южната ни съседка знае как да привлече гиганти като Amazon и Microsoft, за разлика от България

© ECONOMIC.BG / Unsplash
От черната овца в европейското семейство допреди само няколко години, сега Гърция постепенно започва да се превръща в едно от по-добрите му деца. Страната успя да се оттласне от ръба на финансовия крах и с помощта на международните институции да изплува към повърхността. Държавата има план за икономическа трансформация в технологична посока и той, изглежда, вече сработва.
Пример за това е стъпването там на два от най-големите технологични гиганти в света. Новините дойдоха през октомври, когато първо Microsoft обяви инвестиция от 1 млрд. евро в Гърция, а дни по-късно Amazon също съобщи за отварянето на свой офис в страната.
По пътя към облаците
И двете американски технологични компании ще развиват в страната облачните си бизнеси. Microsoft планира да изгради три центъра за данни и да направи Гърция свой регионален дейта хъб. Такъв тип инфраструктура американският гигант има в общо 26 държави по света, а южната ни съседка излиза на картата като седмата в Европа.
Що се отнася до Amazon Web Services (AWS) – облачното звено на Amazon - то и досега развиваше дейност в Гърция. Нарастващият брой компании и институции, които ползват услугите му, са причината американската компания да разкрие офис в Атина и да гарантира по-добра поддръжка. Размерът на инвестицията към момента не е известен.
Стъпването на двата гиганта в съседна Гърция има стратегическо значение не само заради имената им, но и защото те са лидерите на един перспективен и бързо развиващ се пазар. Според IDC корпоративните разходи за публични и частни облаци са се увеличили с 34.4% през пандемичната 2020 г., движени от нуждите на потребителите от по-голяма изчислителна мощ по време на дистанционна работа. Прогнозата на анализаторската фирма е, че харчовете по това перо ще се удвоят до около 500 млрд. долара до 2023 г.
Именно на този пазар двата най-големи играча са Amazon и Microsoft, които заедно държат над 50% от него – съответно 33% и 18%, по данни на Statista към края на първото полугодие на 2020 г.
„Изборът на тези технологични гиганти постави Гърция на картата и я легитимира като инвестиционна дестинация в сектора. Такива инвестиции са „гейм ченджър“ за всяка икономика“, коментира пред Economic.bg Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Но защо не в България?
Този въпрос се разнесе широко из медийното пространство след новината за Microsoft. Мнозина се запитаха защо американският гигант подмина страната ни, която от години претендира да е регионален IT хъб и в която освен това отдавна има свое бизнес звено. Обърна се внимание дори на климатичните условия, доколкото в Гърция те изглеждат по-неблагоприятни и изискващи по-скъпа поддръжка на един високотехнологичен център за данни. Затова и се породи съмнението дали отговорът не се крие в един друг тип климат – бизнес климата.
Според Илия Кръстев България действително се е затвърдила като водеща IT дестинация, а едно от ключовите ѝ предимства са висококвалифицираните кадри. Той е категоричен, че страната ни има по-голям потенциал и заради „по-добра дигитална инфраструктура, повече опит и традиции в сферата, по-привлекателна данъчна система“ към момента.
Последните успехи на Гърция се дължат не толкова на по-добри бизнес условия, а на по-правилното им комуникиране и представяне чрез адекватна държавна стратегия, целенасочени усилия за избор и привличане на точно тези инвеститори, постигането на конкретни обещания и договорки.“
Държавен бранд
Кръстев подчертава ключовата намеса на гръцкото правителство и лично на премиера Кириакос Мицотакис, който оползотвори повече от добре посещението си на Световния икономически форум в Давос миналата година. Тогава българският министър-председател се похвали, че е разменил думи с няколко политици и с Иванка Тръмп, дъщерята на доскорошния президент на САЩ. Междувременно гръцкият му колега успя да спечели президента на Microsoft Брад Смит, включително с активността на Атина в борбата с климатичните промени и прехода към неутрална икономика.
Според Илия Кръстев България също трябва много бързо да определи кои са приоритетните й секторите и да намери начин да ги подкрепи с целенасочена политика за привличането на инвестиции. Нужно е и стабилизиране на репутацията на страната от гледна точка на данъчна политика, доверие в правната система,
задължителен е и силен PR на ниво държава.“
Според него имаме своите предимства, но трябва да можем и да ги представим, да развиваме бранда на България като IT и бизнес дестинация, да „продадем“ успешно идеята за правене на бизнес у нас, така както удивително добре го направи южната ни съседка.
IT индустрия, родена в криза
Само допреди няколко години гръцката икономика беше в колапс и готова да обяви банкрут. Днес властите са амбицирани да преосмислят стопанската си система и да разширят представите на света за нея отвъд туризма, земеделието и корабите. „Имахме слънцето, сега и облака“, възкликна Мицотакис по повод мащабната инвестиция на Microsoft в дейта центрове.
Гърция дълго стоя отстрани, докато останалият свят откриваше благата на цифровата икономика. Финансовата криза обаче преобърна курса и сега тя вече привлича големи технологични инвеститори. През тази година правителството ще продължи да намалява данъчната тежест, а има план и как да спре изтичането на мозъци чрез привличането на „дигитални имигранти“ чрез финансови стимули. Също така е амбицирано бързо да изгради и 5G мрежа, за да подплати дигиталната инфраструктура.
По всичко личи, че в Гърция имат ясни приоритети в областта на дигиталната икономика. У нас обаче IT бизнесът се оплаква от липсата на диалог с държавата, който се отразява негативно не само на самия него, но и на привличането на чуждестранни инвеститори.
„Вземете например постоянните спекулации с вдигането на максималния осигурителен праг. Стъпка, която би имала отрицателно отражение не само върху бизнеса, но и би повлияла на решението на всички компании, разглеждащи страната като потенциална инвестиционна възможност“, посочва Илия Кръстев, който освен председател на AIBEST е и изпълнителен директор на технологичната компания A Data Pro.
IT картографията се променя
Международната конкуренция при привличането на инвеститори е ожесточена, отбелязва още Кръстев. Световният бизнес в момента е в процес на пренареждане на веригите си на доставки и избор на по-устойчиви и надеждни дестинации. Силно се ускориха тенденциите за дигитализация и автоматизация на решенията в почти всички сфери на обществения живот. „Това даде тласък за експанзията на IT сектора в световен мащаб и осигури отлична конюнктура и условия за търсенето на такива решения“, казва той.
Гърция вече е по-видима на IT картата. Привличането на Microsoft и Amazon ще разкрие много нови работни места, приходи от данъци и осигуровки, допълнителен бизнес за локални доставчици на различни услуги. Но не само.
„Говорим за генерална промяна в имиджа на съответната страна. Когато един гигант избере да инвестира в дадена икономика, той неминуемо привлича след себе си други, които до момента може изобщо да не са разглеждали този пазар като възможност. В този смисъл, положителните ефекти ще бъдат мултиплицирани и дългосрочни.“
Плюс е, че тези събития утвърждават ролята на целия регион на Югоизточна Европа като привлекателен център за технологичните гиганти.
За нас това е пример и сигнал, че е необходима ясна приоритизация на сектора и конкретни действия за по-ефективно позициониране на България и нейната международна репутация като хъб за знание-интензивен бизнес“, казва още Илия Кръстев.