Незначителният ръст на заплатите ще топи спестяванията тази година

Инфлацията в България ще бъде далеч по-висока от растежа на икономиката през новата година, прогнозира главният икономист на Уникредит Булбанк за Кристофор Павлов. В най-новия си тримесечен икономически доклад банката понижава очакванията си за реалния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) до 3.6% – с 0.3 пр. пункта под прогнозата отпреди три месеца.

Ако прогнозата стане факт, това означава, че растежът на икономиката тази година ще остане на нивата от миналата. Като причини банката посочва очакванията за по-тежки и дълготрайни нарушения във веригите на доставки и по-високата от очакваното инфлация.

За сравнение, правителството си постави далеч по-амбициозна цел за икономически ръст от около 5%.

В доклада на Уникредит се посочва, че през следващата година инфлацията значително ще се забави – до около 3%, а ръстът на икономиката ще се ускори – до 4.3%. Номинално брутният вътрешен продукт на България тази година ще се опита да докосне 150 млрд. лв., а догодина – да ги надхвърли. Прогнозата е догодина безработицата да спадне до нива, съответстващи на пълна заетост.

Перспективите пред икономиката обаче продължават да зависят от развитието на пандемията. По всяка вероятност новият по-заразен вариант на вируса ще навреди на икономическата активност в страната, но ръст на дела на ваксинираното население по-късно през годината ще ограничи отрицателния ефект на нови евентуални вълни. Въпреки това делът на ваксинираните хора в страната няма да бъде достатъчен, за да бъде постигнат групов имунитет.

Относно инфлацията, очакванията са тази година тя да бъде най-висока – 6% и да се забави до 3% догодина. Банката потвърждава позицията си, че високата инфлация е само временно явление, движено от високите цени на електроенергията и нарушенията във веригите на доставки. Прогнозата е и на базата, че цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата ще нараснат с 15% от април след отпадането на мораториума върху цените на тока, водата и парното.

Тази година обаче ръстът на цените в страната ще бъде сред най-високите в цяла Централна и Източна Европа заради

някои специфични за България фактори

Според доклада на Уникредит ръстът в цените на храните ще се окаже по-продължителен, тъй като по-малките количества използвани торове ще намалят обема на реколтата през 2022 г. Ако този сценарий се материализира, общото ниво на инфлация вероятно ще нарасне в по-голяма степен в България, отколкото в останалите страни от ЦИЕ. Причината е, че храните у нас заемат най-голям дял в кошницата от стоки и услуги спрямо всички страни от региона.

Освен това пренасянето на по-високите цени на суровините към потребителската кошница в България вероятно ще бъде засилено от факта, че делът на компаниите, които могат да прехвърлят тежестта на повишените цени на суровините и продуктите си върху крайните потребители, е висок.

В същото време обаче България има по-малък недостиг на работна ръка в сравнение с останалите страни от ЦИЕ, т.е. липсата на служители няма да тласка допълнително инфлацията нагоре.

Банката очаква увеличението на заплатите през следващите 12 месеца да бъде незначително, а в комбинация с увеличените цени това да свие потреблението на домакинствата. Докладът посочва, че част от домакинствата тази година ще прибегнат и до спестяванията си, за да смекчат свиването на реалните си доходи.

Припомняме, че през изминалите две години спестяванията в българските банки достигнаха рекордни стойности и дори през есента надминаха 100 млрд. лв.

За сметка на това обаче прогнозата е за големи публични инвестиции в подкрепа на зеления преход, финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост. През изминалата седмица стана ясно, че за тази година финансовият министър и вицепремиер по европейските въпроси Асен Василев очаква около 1.6 млрд. лв. от механизма, а икономическият министър Даниел Лорер посочи, че се очаква първите пари за България да дойдат през юли.

За да не изложи на риск приемането на България в еврозоната, правителството ще се опита да запази средносрочната устойчивост на публичните финанси като намали администрацията, подобри събираемостта на данъците и преразгледа структурата и функциите на регулаторните органи, като същевременно съкрати мандата на техните ръководства, пише още в доклада на Уникредит.