Омагьосан кръг от изтекли договори: АПИ има проблем с маркировката

Агенция „Пътна инфраструктура“ има юридически проблем с полагането на маркировка по пътищата в страната. За да бъде решен, служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков поиска от 48-ото Народно събрание да промени решението на своите предшественици за текущите ремонти.

През април депутатите от 47-я парламент позволиха на АПИ да възлага нови дейности по вече сключени договори, така че да се подсигури поддържането на републикански пътища до подписването на следващите контракти. Условието бе въпросните дейности да приключат до 30 септември. Оказва се обаче, че благодарение на открита вратичка работата по изтеклите договори може продължи до 20 ноември.

Всичко това стана ясно по време на изслушване на министъра в Регионалната комисия в парламента тази седмица. 

Удължен срок за недовършените ремонти

Въпреки че договорите за текущ ремонт и поддръжка трябваше да бъдат прекратени на 30 септември, фирмите могат да продължат дейностите си до 20 ноември. От АПИ мотивират удължаването с това, че има започнати, но недовършени работи. За да направи юридическо това възможно, Агенцията е намерила „вратичка“ в решението на 47-ото НС чрез сключването на двустранни протоколи с изпълнителите.

След тази дата се очаква всички дейности да бъдат приключени“, коментира Десислава Паунова, член на УС на Пътната агенция.

Разкритието дойде след въпрос на Петя Аврамова (ГЕБР), която искаше да разбере как ще бъдат довършени дейностите, започнати от фирмите, но останали недовършени предвид приключването на контрактите.  

Всички тези правни еквилибристики, в които потънахме през годината, сега вие обяснявате, че има споразумения за продължение на работата по изтекли договори. Това е правен нонсенс. Фирмите съгласни ли са да работят по изтекли договори и дали някой ще им плати, след като работят при приключени договори?“, запита Аврамова.

Отговор на този въпрос тя не получи от регионалния министър, а от Паунова, която обясни, че дейностите, които се изпълняват към момента по ТРП, са дейности по довършване на започнатите ремонти.

Няма допълнителни споразумения с фирмите. Работи се, за да се довърши всичко в срок. Решението на НС дава възможност да се довършват започнатите ремонтни дейности“, посочи Паунова.

За удължаването на ремонтите до 20 ноември първо съобщи „Медиапул“, след като „юристи в АПИ са дали нов прочит на решението на парламента“, при които се е стигнало до подписване на нови анекси с фирмите.

Шишков посочи, че ДНСК и АПИ готвят анализ, който да покаже колко от ремонтите са основни, но правени под маската на текущи. От анализа трябва да се разбере колко са недовършените. Шишков напомни, че МРРБ готви законопроект, който веднъж завинаги да сложи край на тази тема. По думите му има елементи при ремонтите, които неизбежно ги превръщат в основни, но вината не е в строителите.

Има правни проблеми и считам, че тук е мястото да променим каквото е необходимо като закон, за да имаме по-добри пътища и по-добро строителство.“

Проблемът с маркировката

Съгласно решението на НС договорите за полагане на маркировка също са изтекли в края на 30 септември. За тях обаче АПИ не е могла да отвори „вратичка“ и затова сега се нуждае от помощта на сегашния парламент. Шишков апелира към членовете на Комисията да дадат възможност тези договори да бъдат довършени до края на годината. По думите му те не са с надскочени суми, както тези за поддръжка.

Да се направи корекция на договорите за маркировка, които финансово не са надвишили рамката на договорите, за да може с тях да довършим маркировките. Имаме ремонтирани, преасфалтирани пътища и не може да се сложи маркировка“, коментира министърът.

„Струма“ през Кресненското дефиле

Манол Генов (БСП) искаше да разбере какви са намеренията на МРРБ за продължение на процедурите по изграждане на последния участък от „Струма“, минаващ през Кресненското дефиле. Министър Шишков обясни, че се чака процедурата да бъде довършена първо в Министерство на околната среда и водите и да се уточнят мерките за опазване на околната среда. По думите му „нещата не са в полето на МРРБ още“.  

Припомняме, че ВАС отмени решението на бившия екоминистър Борислав Сандов, с което се блокираше довършването на магистралата.

Шишков коментира и свлачището преди тунел „Железница“, заради което съоръжението не може да бъде пуснато. Той заяви, че е издал разрешение за строеж и се очаква до 20 дни да бъде внесен технически проект, за да може да се укрепи свлачището. Докато това се случва, движението ще бъде пуснато в едната лента посока от Гърция към София.

След това да се довърши и цялостното укрепване и да се пусне и другата лента“, изрази надежда Шишков.

Укрепване на свлачища

Виолета Комитова („Български възход“), която бе служебен регионален министър през 2021 г., поиска да узнае какво се случва с едно от нейните разкрития тогава. Припомняме, че Комитова оповести, че по сключени договори през 2019 г. за укрепването на 84 свлачища в страната са платени авансово 188 млн. лв., но единствено едно от тях е укрепено.

Шишков, който по онова време бе неин заместник, отговори, че голяма част от свлачищата нямат подробни устройствени планове. Той посочи, че е поискал анализ за колко трябва да се прави ПУП.

„Очакванията ни са за около 50 от тях да се окаже, че няма как да започне строителство без процедура по ПУП.“

Надявам се тези договори да не загубят от своята стойност, тъй като инфлацията е голяма и като дойде време да се изграждат, фирмите да поискат още толкова пари“, коментира Комитова.

По думите на Шишков договорите са така написани, че започват да текат от датата на издаване на разрешението за строеж.

Злато за вода

Танер Али (ДПС) поиска МРРБ да направи разчет колко средства ще са нужни за подновяване на цялото водопреносна мрежа в България. По думите му анализ на Световната банки отпреди години е показал, че ще са необходими 14 млрд. лв. Въпреки това парите по европрограми не стигат, а селата не успяват да получат помощ.

В 60 общини имаме режим на водата в 21 век. Говорим за водородна енергия, а още не сме водоснабдили местата. Газим във вода, жадни ходим. Това ще е бедстващ момент за държавата“, посочи Али.

Той допълни, че експлоатационният срок на водните кули по язовирите е 50 години, а те са вече на 100 години и заради това трябва да се мисли в посока да бъдат ремонтирани.

Шишков коментира, че този въпрос е от изключително значение за малките общините, защото потребителите там са малко, следователно и приходите. За сметка на това пък имат по-дълга водопреносна мрежа. По думите му трябва да се направи анализ и да се помисли за разширение на парите, които ВиК Холдингът дава на дружествата под формата на заеми.

Евросредствата няма да стигнат. След пътищата, ВиК секторът може да се окаже още по-голям проблем.“

Според Комитова (БВ) основният проблем не е във финансиране, а в зациклилата реформа по окрупняване на мрежите през ВиК асоциации. Така дружествата нямат проектна готовност, а без проекти, не може да получат и средства. Тя коментира, че секторът трябва да бъде обявен за стратегически отрасъл. По думите й дори области с проекти и еврофинансиране, не могат да бъдат довършени заради административни пречки.

Ще мине времето на енергийните кризи и ще дойде времето на водните. Един ден всички ние ще даваме злато за вода заради климатичните промени. Пропиляваме богатство, защото не може да видим 20-30 години напред“, заяви Комитова.

Шишков коментира, че увеличение на ВиК асоциациите няма тази година. Именно заради това МРРБ готви промени във ВиК закона. Министърът заяви, че ще бъде направен анализ на ВиК мрежата.

„Част от ВиК дружествата не пожелаха да влязат в преговори. Ще осигурим по законов път влизането на всички във ВиК Холдинга, за да може да ползват парите.“

И още...

Общините, на които МРРБ отпусна над 400 млн. лв. за ВиК и пътни ремонти, ще получат втората част от сумата другата година, но само ако има напредък по започнатите проекти и ако следващо редовно правителство реши да се разплати с тях. Това стана ясно след въпрос на председателя на Комисята Коста Стоянов („Възраждане“)

За осигуряването на парите за следващата година, мисля, че служебният кабинет няма как да отговори към този момент“, коментира Шишков. 

И вторият договор за строителството на автомагистралата Русе - Велико Търново е подписан. Става въпрос за обхода на Бяла. Припомняме, че преди дни стана ясно, че АПИ е подписала първия договор за участъка Русе - Бяла. 

Надежда Йорданова („Демократична България“) изрази притеснения, че договорите са за инженеринг, но Шишков й отговори, че това е „наследен договор“, и ако не е бил подписан, реализацията на аутобана е щяла да се отложи за след 2028 г. 

Припомняме, че АДФИ не откри никакви нередности в поръчката за прескъпата магистрала. Километър от аутобана ще струва над 20 млн. лв.